Захариева настоя за повече отговорност от Западните Балкани и реформи

Не е добре за Европейския съюз да бъдат привнесени в него проблеми отвън. Мнението е на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева, която участва в пресконференция след срещата на външните министри от Берлинския процес за Западните Балкани.

По думите й България разглежда Берлинския процес като инструмент, допринасящ за динамиката на европейската интеграция на страните от Западните Балкани и тяхното приближаване към европейските ценности.

Ние ще продължим да подкрепяме усилията на шестте страни-партньори към присъединяването им в Европейския съюз, но те също трябва да поемат своята отговорност, да гледат към бъдещето и да следват процеса на реформи, настоя външният министър.

Войн Божинов: Възможно е новата администрация на САЩ да ни натисне за С. Македония

Как правителството да се запази националната ни идентичност срещу една идеология

Тя е убедена, че добросъседските отношения са начинът да се гарантира регионалната стабилност и да бъдат решавани въпросите. Сега добросъседството и солидарността са повече нужни от всякога, посочи Захариева и даде за пример борбата срещу коронавируса.

Тя е убедена, че свързаността е ключов фактор за изграждане на добросъседските отношения между страните от Западните Балкани.

От София до Скопие все още пътуваме по-дълго, отколкото от София до Лондон със самолет. Колкото са по-лесни връзките между нас, толкова повече перспектива ще има за региона, особено за младите хора, подчерта Екатерина Захариева.

Любомир Кючуков: Блокирането на С. Македония за еврочленство е в полза на македонизма

Гърция се опитва да докаже, че няма нищо общо с РСМ, при нас е обратното

Утре лидерите на страните от Западните Балкани ще получат подкрепата от Европейската комисия, Съвета за регионално сътрудничество и регионите на процеса, като ще подпишат два документа - Декларация за общия регионален пазар и Декларация по Зеления дневен ред за Западните Балкани. Захариева смята, че всичко това ще позволи на страните от региона да се приближат до стандартите и нормите на ЕС, а също така и до повече сигурност и просперитет.

Захариева настоя да бъде спрян езикът на омразата към България. Тя твърдо вярва, че в Договора за добросъседство, подписан през 2017 г. и влязъл в сила след ратификация на двата парламента през 2018 г., има всички гаранции да се решат отворените въпроси. Това може да стане, ако се изпълнява добросъвестно и не се търсят начини за заобикаляне и неизпълняване на разпоредбите му.

Буяр Османи уверява, че Западните Балкани са поели по европътя

Символ е съвместното председателство на България и РСМ на Берлинския процес

За съжаление не наблюдаваме това от известно време. Много пъти сме говорили с колегите от Северна Македония. Имаме дълг към бъдещите поколения. Имаме дълг и към сегашните. Ако нямаме истинско помирение и честно с дух на добра воля поставяне на масата и решаване на отворените въпроси, това помирение няма да бъде възможно, посочи Захариева. В последните няколко месеца е имало над 10 000 негативни публикации в общественото пространство на Р. Северна Македония, в даден момент от МВнР са спрели да ги броят.

Аз бих ги определила като език на омразата към България. Не бива това да продължава, призова Захариева.

"България е била, е и ще продължава да бъде една от държавите, които ще поддържат страните от Западните Балкани в това число и Северна Македония към пътя, по който е тръгнала. Разбира се и те трябва да понесат своята отговорност. Трябва двете страни с дух на добра воля да придвижим напред отворените въпроси, за да може след 30 години някои други министри и премиери да не преживяват същото, което преживяваме ние", допълни външният министър.

Бойко Ноев притеснен да не бъдем изненадани за Р С. Македония

Няма как историческата комисия да реши политическите въпроси

Припомняме, че спорните въпроси между двете страни трябваше да бъдат решение от съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония. Комисията бе създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г.

Първото заседание на комисията отбеляза малък напредък по отношение на Античността и Средновековието, но не бе постигнато съгласие по въпроса за Гоце Делчев.

Препъникамъкът в работата на експертите е именно личността на Гоце Делчев. Българската част на комисията отказа да приеме двете страни заедно да честват празника на легендарния деец и идеолог на ВМРО на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.

В началото на октомври България постави условия на Северна Македония, за да получи подкрепата ни за членство в ЕС. Едно от тях е Северна Македония да постигне конкретни резултати именно по темата за важни събития и исторически личности в общата ни история - Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и др.

След срещата на 13 септември, която беше определена като "най-безплодната" до този момент, държавният глава Румен Радев свика спешна консултативна среща, на която настоя да се начертаят червените линии спрямо Северна Македония.

На 2 май 2020 година стана ясно, че Македония едностранно е прекратила разговорите за общата ни история.

След известно прекъсване на 16 октомври 2020 г. Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси е постигнала напредък в изработването на обща позиция по темата за 24 май, писмеността и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е единствената от общо 14 бележки, свързани с учебниците по история, по която има прогрес.

Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачонов поиска Северна Македония да подпише анекс към Договора за добросъседство и декларация в писмен вид, че в бъдеще западната ни съседка няма да има нито териториални, нито малцинствени претенции, приема истинската теза, че историята, езикът и културата до 1944 г. са част от българската история и така нещата се решават много бързо.

Повод за това настояване е инатът на западните ни съседи, с който оспорват националността на Гоце Делчев, части от историята ни, оспорват и факта, че техният език е изкуствено създаден след 1944 г.