Вече е он-лайн официалният интернет сайт на кандидата за президент - доц. д-р Алексей Петров. (www.alekseypetrov.com) Названието на домейна на сайта показва стриктно придържане към българския закон за транслитерация на български наименования на латиница.

Разработката на сайта е дело на специализирана в проблемите на компютърната сигурност българска компания с търговската марка InsecureBG.org ( www.insecurebg.org ) Познавачите свързат компанията с много добри резултати в областта на защитата на информацията и с логото на компанията „In security we trust". То представлява шеговита парафраза на познатия ни девиз от зелените банкноти на американските долари „In God we trust".

От щаба на Алексей Петров потвърдиха, че основен приоритет при разработването на сайта е била неговата сигурност.

Екипът на Алексей Петров обяви официално, че отправя предизвикателство към всички работещи в сферата на компютърната сигурност. На фронтпейджа на сайта има поле, на което е написано новото спрежение на глагола „мълча" в условията на 22 годишния преход. Текстът на полето гласи:

„Глаголът мълча се спряга така:
Аз мълча
Ти мълчиш
Той граби
Ние мълчим
Вие мълчите
Те безчинствуват"

Всеки, който успее да промени по някакъв начин текста на полето ще получи парична награда от 777 (седемстотин седемдесет и седем) лева от кандидата за президент - Алексей Петров и ще бъде поканен на професионално интервю с екипа на InsecureBG.org

От екипа на Алексей Петров подчертават, че срещу специалистите, опитали се да направят въпросната промяна, няма да бъдат предявявани каквито и да са съдебни и / или морални претенции. От щаба подчертаха, че ще бъдат толерирани само опити за промяна на текста на посоченото поле

Срокът на предизвикателството е 20 октомври 2011 г.

Дизайнът на сайта е решен в оранжево и в благородни графитни тонове. Цветовото решение поражда различни тълкувания. Според уеб дизайнери, изборът на цветово решение се дължи на факта, че земеделските партии вече са напълно маргинализирани на българския политически пазар и оранжевото е един добър цвят, с който кандидатът да се идентифицира, без да „налива" индиректно точки в друга кампания.

Дизайнерите отбелязват, че може би сайтът на Петров ще се окаже част от първата вълна на нова мода в уеб дизайна, която залага на такова цветово решение.

Според политолози, изборът на оранжевия цвят е подсъзнателно внушение за радикалния характер на посланията на Алексей Петров към обществото. Както е известно, той обяви война на привилегиите на политическите партии, опълчи се срещу високите лихви поддържани от търговските банки и се обяви срещу безхаберието на държавата, която е дезертирала напълно от контрола на монополите.

Някои политолозите коментирали появата на сайта на Алексей Петров, обръщат внимание, че с оранжевият цвят беше свързан един от най-радикалните опити за промяна в пост-съветското пространство - „Оранжевата революция", която опита да преориентира Украина от обвързаност с Русия към членство в НАТО и в ЕС.

Други специалисти в сферата на историята на политическите движения, отхвърлят тази аналогия, смятайки, че „Оранжевата революция" вече е позабравена в България. „Алексей Петров и екипът му действуват нестандартно и буквално натискат оголени нерви на актуални и тежки обществени проблеми. Те едва ли биха се върнали назад в историята, избирайки символиката си", коментира политолог, който има преки впечатления от работата на Алексей Петров като преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски".

Опоненти на Алексей Петров закачливо подхвърлят, че един от последните широко известни европейски политици, избрал за свой символ оранжевия цвят е австриецът Йорг Хайдер - бивш министър - председател на федералната провинция Каринтия. Както е известно, Йорг Хайдер предвождаше австрийската Партия на свободата, която беше гледана с лошо око от основните „партийни фамилии" в Европейския парламент. Влизането на Партията на свободата в коалиционно правителство с Народната партия, (създадена беше така наречената „черно - синя коалиция") доведе до продължил няколко месеца конфликт между австрийското правителство и Европеската комисия, която рязко ограничи контактите си с Австрия.

По-късно, Йорг Хайдер напусна Партията на свободата и основа нова формация - Партия за бъдещето на Австрия. За разлика от синия цвят на Партията на свободата, за новата си формация Хайдер избра оранжевия цвят, може би повлиян именно от актуалната по онова време „портокалова революция" в Украина. Точно този факт беше посочен като основание да се смята, че екипът на Алексей Петров се е въодушевил от оранжевата цветовата символика.

Запитахме д-р Теодор Дечев, как би коментирал като политолог и човек, който познава Алексей Петров от доста години, горните коментари. Той коментира по следния начин.

„Голям комплимент и за дизайнерите и за предизборния щаб на Алексей Петров е фактът, че цветовото решение на официалния му сайт става повод за дискусия между дизайнери и политолози. Приемам това за естествено, защото в условията на бясна корпоративна цензура върху частните медии и на определена автоцензура сред много от журналистите, интенет е едно от основните полета, където Алексей Петров може да излага възгледите си.

Безспорно това, че в момента няма изявена парламентарна партия с основен символ оранжевия цвят е предимство. За модните тенденции в уеб дизайна не се наемам да коментирам, но политическите интерпретации са повече от любопитни. От мой гледна точка комбинацията на оранжево и графит е смекчен вариант на познатата в природата „предупредителна окраска" - жълто и черно. В нашия вариант тази цветова комбинация те държи на щрек, но не излъчва враждебност и агресия, което е много важно.

Що се отнася до внушението, че цветовото решение отправя „революционни послания", готов съм да се съглася дотолкова, доколкото Алексей Петров не само атакува обектите си на критика - партийни клики, алчни банки и безконтролни монополи, но и предлага решения на визираните проблеми. Основен принцип в поведението на Алексей Петров е, че той държи да бъде част от решението, а не от проблема.

Що се отнася до аналогията с Йорг Хайдер, тя е интересна само до толкова, че и Хайдер и Петров се обявиха остро срещу местния партиен „естаблишмънт" - съответно в Австрия и в  България.

В Австрия, Хайдер спечели рекорден брой гласове като се обяви срещу продължаващата десетилетия „червено - черна" доминация на социалисти и консерватори, които бяха организирали дори назначенията на чистачките в общините да стават на квотен партиен принцип. У нас Алексей Петров бръкна в раната, показвайки отвратителните деформации в партийните ни структури и показвайки, че те могат да бъдат квалифицирани като „партийни фалшификати".

Във всичко друго, Йорг Хайдер и Алексей Петров са дълбоко различни. Хайдер е първокласен популист, докато Алексей Петров претегля всичко през призмата на научната си подготовка. Хайдер се ръкува с ветераните от „Вафен СС", докато Петров се противопроставя на това, което той нарича „Студена гражданска война". Йорг Хайдер беше прикрит хомосексуалист, докато Петров е човек на това, което разбираме под „мъжко поведение", без да се прави на „мачо" или да демонстрира станалата модна напоследък хомофобия.

Ако настоявате да оприлича Алексей Петров на някой известен политик, като профил той се доближава до американеца Ралф Нейдър (Ralph Nader - http://en.wikipedia.org/wiki/Ralph_Nader ), и далече не до Йорг Хайдер. Подобно на Нейдър, Алексей Петров не принадлежи на партийните върхушки, нито на така наречените „мейнстрийм партийз". Пак като Недър той има силно развити рецептори за проблемите на хората - екологични, икономически, в това число и за проблемите на физическото оцеляване на гражданите, създадени от сегашното управление".