Бившите съветски републики, разположени в Източна Европа (освен Молдова) са крайно разочаровани от резултата от референдума във Великобритания. Защото никой не се съмнява, че казаното от Доналд Туск: „На фона на тези резултати, ние не можем да продължим процеса на интеграция в ЕС на нови държави” не са празни приказки. В обозримото бъдеще на разширението на Евросъюза е сложен край. И ако се размине само с това, а не с по-нататъшно разпадане, ще бъде голям успех за еврокрацията.

Резултатът обаче засега е обратен: нарастват настроенията за помирение с Руската Федерация, отпадането на санкциите и разширяване на икономическото сътрудничество. Така е, преди всичко, в родината на Доналд Туск – Полша, където долетя авторът на тези редове в навечерието на Брекзита.

Този ден в градчето Сулеювек, воеводство Минск Мазовйецки (станал скандално известен в рускоезичния свят, поради проблема с полските МИГ-29) имаше огромна концентрация на професори по история и журналисти. Те се намираха в Музея на Маршал Юзеф Пилсудски на мероприятие, свързано с дейността му в Царска Русия. Спомняха си как вдовицата на маршала Александра и двете им дъщери Ванда и Ядвига в последния момент са излетели от Вилно (Вилнюс) за Лондон в края на септември 1939г., спасявайки се от настъпващата Червена Армия. И иронизираха, че ако сега Русия ги нападне, Великобритания няма да им даде убежище. Затова е по-добре Варшава и Москва да се помирят. И полските ябълки да не гният по складовете. Защото поляците не успяха да изядат по 5 кг на човек, какъвто беше призивът на бившето полско политическо ръководство от партията „Гражданска Платформа”.

Тук дават данни, че поляците са втората по численост имигрантска общност във Великобритания, след индийците и преди пакистанците. И ако спрат да изпращат парични преводи и не, Дай Боже, се върнат в страната, безработицата ще скочи и злотата ще рухне. И полката икономика, от образец за Източна Европа, ще се превърне в „болния човек” на региона. Това се отнася в още по-голяма степен за трите прибалтийски републики: Литва, Латвия и Естония, с практически напълно разрушена пост-съветска икономика. Ако техните имигранти се приберат от Великобритания, ги очаква истинска социална катастрофа.

През април попаднах в литовското градче от селски тип Чекишки (Чакишке), на 15км от Ковно (Каунас). Две момичета продаваха на пазара красиви и модерни дрехи и обувки за „жълти стотинки”. Попитах ги защо го правят и от какво живеят. Отговорът беше, че всичко е на сметка, защото ги получават от милионната литовска общност в Лондон на още по-ниски цени. Просто там литовските търговци обират всичко от магазините „Секънд Хенд” и го изпращат в родината с постоянно пътуващите кораби. За да е изгодна такава препродажба, значи в Лондон тези неща се продават практически безплатно, на килограм.

Ясно е какво ще се случи в Полша и Прибалтика и в по-малка степен в Чехия, Словакия и Унгария, ако имигрантите от Велибритания се приберат у дома: от там, на свой ред, ще бъдат изгонени украинските (само в Полша са три милиона) и немногочислените белоруски работници. Последните обаче имат тенденция към увеличение: икономическата криза в Република Беларус неумолимо върви към катастрофа, на фона на либерализацията на визовия режим с ЕС.

Прозападната част от белоруското общество и почти цялото украинско (там, който иска да е с Русия, просто избяга от страната, защото за подобни симпатии могат да те изгорят жив, както в Одеса) са силно разочаровани от липсата на перспектива за разширение на ЕС, след резултатите от Брекзита.

Особено украинците за пореден път попадат в безизходица. Вчера по централните полски телевизии показаха интервю с ръководителя на парламентарната партия „Кукиз 15” - рок-певеца Павел Кукиз (полският вариант на Жорж Ганчев), който се изказа за сериозни ограничения на правата на украинските гастарбайтери и скорошното им завръщане по родните места. Въпреки, че специалистът по българска филология и директор на Дома на Културата на Улица Рокосовска във Варшава Анна Швед (добре позната на българските филолози и психолози) категорично го смята за луд, подобни настроения спрямо украинците се споделят от голяма част от полското общество. Те се усилват на фона на наближаващата годишнина от клането във Волин през юли 1943г., когато бандеровците хладнокръвно, за броени дни, избиват над сто хиляди местни поляци.

Най-малко засегнати от Брекзита в целия регион са Румъния и стремящата се към обединение с нея Молдова – работоспособните граждани на двете страни емигрират изключително към латино-езичните държави в Южна Европа, където бързо преодоляват езиковата бариера и се адаптират.

Изобщо, оттук – нататък, в отсъствието на Великобритания, разговорът за имиграцията става друг.

Това означава, че българо-турската граница става граница от стратегическо значение за целия ЕС. Именно по нейното протежение ще се развива „сблъсъкът на цивилизациите” (по Хънтингтън).

В случая, положителното е, че с Русия сме от едната страна на барикадата. Макар че, без малко да стане обратното: Плевнелиев, Митов и Ненчев, по задокеанско внушение, щяха да ни вкарат в антируската черноморска флотилия. И то заедно с Турция!

Даниел Митов в понеделник ще кацне за 2 дни в Ереван и на място колегите ще му обяснят защо не бива да сме с Турция срещу Русия!

В момента противниците на Брекзита, вътре и вън от Великобритания, се надпреварват да твърдят, че от него печели най-вече Владимир Путин, който едва ли не, в момента пиел шампанско. Първо, Путин директно каза на Вашинтон и Лондон да не го учат как да живее. И ще пие шампанско тогава, когато му се пие, независимо от това, дали Великобритания остава, или излиза от ЕС.

Той наистина печели от деконсолидацията на ЕС и НАТО, най-вече от бъдещето съсредоточаване на британския подводен флот с ядрено оръжие върху решаването на национални, а не европейски задачи. Но да се твърди, че е провокирал британците да скъсат с ЕС, е прекалено и дори смешно.

Един от аргументите, е че Руската Федерация е приветствала опитите на Шотландия да се отдели от Великобритания. Да, но това беше просто паралел със ситуацията в Донбас и Крим. Освен това, сега Шотландия иска да се отдели повече от преди, с една цел: бързо да се върне обратно в ЕС.

Така че, на Брюксел, Лондон и компания, този път не им е виновен Путин. Време е да го разберат.