Какво бе шоуто, което видяхме на националната конференция на ДПС? Опит за политическо убийство, зле режисиран политически водевил или солова акция на търсещ внимание лабилен психически човек?
Дали някога ще разберем какво се крие зад медийно преекспонираното нападение срещу Доган всъщност е без значение. Планирано или не, то успя да трасира пътя на няколко отиващи далеч в бъдещето тенденции, на които си заслужава да се обърне внимание.

Първата и най-опасна перспектива бе красноречиво артикулирана от македонския гост на форума Ердоган Сарач, председател на Движението за национално единство на турците: „Този куршум, който е насочен срещу големия лидер Ахмед Доган, смятаме, че е срещу всички турци." И това на фона на декларацията на новия лидер на партията Лютви Местан, че покушението е „най-уродливата изява на политиката на омразата, на анти-ДПС агресията, на сатанизирането на Движението за права и свободи и нашия лидер".
Той дори поиска от европейските и световни лидери да гарантират правата на етноразличието в България. В подкрепа на това, че инцидентът ще стане повод за поредното предизборно разиграване на етническата карта - и безусловно успешно - могат да се приведат изказвания на делегати: ако трябва ще умрем за него (делегат от Турция за Доган); не може да убие всички, много сме; тук сме родени, тук ще умрем; демокрацията не съществува; страх ни е...

Ако се абстрахираме от факта, че недопрочетеното тронно слово на Доган пред форума би трябвало да е неговата прощална реч, а го разгледаме като програмна предизборна платформа, то усещането за заплаха се засилва.

Бившият агент на ДС „Ангелов, Сергей, Сава" акцентира върху основната цел на предстоящите избори - спасяване на демокрацията. За същото говори и неговият наследник. Доган обаче стига по-далеч във внушенията, че демокрацията в България е застрашена, като сравнява делото срещу 13-те имами в Пазарджик с репресиите срещу самия него през 1989-та и го определя като репресия на държавата срещу правата и свободите на гражданите.

Въпреки категоричната театралност на покушението - което може да задмине по брой телевизионни повторения дори убийството на Кенеди в Далас - не можем убедително да твърдим, че зад сценария и режисурата стои именно Ахмед Доган. Но с голяма доза сигурност можем да мислим, че той и неговата партия ще извлекат максимални дивиденти от случилото се.

От създаването си до сега ДПС не е дало на своите избиратели нищо: нито работни места, нито по-висок социален статус, нито по-сносен жизнен стандарт. Въпреки това Доган и неговата клика на всички избори знаят броя на гласовете, които ще получат, до плюс-минус десет души. И това се постига единствено и само с внушението, че турците в България са нещо различно от българите, че съществуват антитурски настроения, омраза срещу мюсюлманите и че само и единствено Движението и неговият водач са гаранция за мира.

Езикът на противопоставянето, който ДПС приписва на другите, е основното оръжие за задържане на необразования, беден и потиснат електорат. Размаханият в НДК газов пистолет само ще засили опасенията на тези хора и ще ги заведе до урните под строй. А партията има нужда от това, след като на последните парламентарни избори някои от „бастионите на Доган" се сринаха.

Второто безусловно следствие е бетонирането на Ахмед Демир Доган начело на ДПС за вечни времена. Сокола бе единодушно избран за пожизнен почетен председател на партията (до кончината си постовете запазват монарсите, папите, патриарсите - сега и той). Разбира се, ако се замислим за манталитета и нагласите на електората на Движението, това би станало и без цирка с покушението. Така обаче Доган има възможността да управлява структурата задкулисно като мафиотски кръстник, сив кардинал, без да носи негативите от политическите решения. Защото само наивници могат да смятат, че с оттеглянето си обиграният партиен въжеиграч делегира някому права - той просто прехвърля отговорности.

Това може да се разгледа и като ход за спечелване на по-изгодни позиции в следизборните коалиционни пазарлъци, които неизбежно ни очакват. Защото да се води диалог с безспорния ерудит и брилянтен познавач както на българската книжовна реч, така и на езика на политическото нищо-не-значещо-красноречие Местан, е доста по-лесно и чистоплътно в избирателските очи, отколкото с повелителя на обръчи от фирми и главен разпределите на порциите Доган.

Вестта за опита за покушение срещу български политик - както всяка лоша новина - се оказа апетитна за чуждите медии. Естествени бяха негативните реакции както на родните, така и на световните политици срещу един подобен акт на неоправдано насилие. Още един плюс за Доган. Защото в условия на политическа предизборна борба, която през 2013 се очертава да бъде зловеща, да се ползваш от индулгенцията да бъдеш недосегаем е много удобно.

От вчера всеки, който каже лоша дума за Сокола и за ДПС, услужливо може да бъде посочен като потенциален съучастник на атентатора, за враг на демокрацията, за газител на изконните права и свободи на гражданите.
А Доган - целият в бяло.

Сънувал ли е Ахмед „Великолепни", че последната му конференция като лидер на партията ще се радва на такова непресъхващо втори ден медийно внимание? Или е положил всички мислими и немислими старания да случи това? Не е ясно дали неуспелият атентатор Октай ще запише името си сред тези на Брут, Ли Харви Осуалд, Марк Чапман, Джон Хинкли. Но, ясно е, с негова неоценима помощ посланията на форума на ДПС достигнаха до небивал брой зрители и слушатели. И това ако не е бонус.

Проблемите със сърцето след неуспешния атентат не попречиха на Доган да се върне в залата като триумфиращ победител, застаналият два-три часа преди това пред лицето на смъртта политик не сваляше от лицето си самодоволната усмивка на спечелилия последното покер раздаване играч.

Тук няма да подлагаме на детайлен анализ цялата случка. Тя е колкото абсурдна, толкова и комична.
Основните негативи си остават в службата, оглавявана от бившия личен гард на Б.Б. бригаден генерал Коджейков. Сигурно ще му е трудно да обясни как въоръжен мъж преминава двайсетина метра до охранявания от неговите подчинени обект, без да събуди у тях поне елементарно любопитство.
Да не говорим за това, кой е допуснал на високорисково мероприятие в присъствието на лице, за което има данни за потенциална опасност, да влезе човек с пистолет. Но това са си бригадногенералски грижи.
Ще подминем и сценката с опрения пистолет - очевидно, както личи от кадрите, на предпазител - с халосни патрони, светкавичната реакция на Доган и балетните стъпки на „атентатора" и неговата мишена.
Ще забравим за азиатската саморазправа на делегатите с падналия на земята нападател.

Политическите изводи от случилото се са достатъчно тревожни, за да обръщаме внимание на постановъчни недъзи. За 23 години опитите за нагнетяване на етническото напрежение не успяха да доведат до значими вреди за българското общество. Освен че именно на такава благодатна почва избуяха зловредните кълнове на радикалния ислям, посети от 13-те имами, които Доган нареди сред борците за права и свободи, тъй като намери прилика в обвиненията срещу тях и срещу него самия преди десетилетия.

Ако имахме зряла и разумна политическа класа, стабилно и активно мислещо гражданско общество, подобни инспирации биха били само смехотворни. Но при липсата на ваксина, болестта, с която ДПС очевидно се опитва да зарази България, може да се окаже смъртоносна. Защото освен сплотяване на редиците на избирателите на тази етническа партия, подобна риторика неизбежно събужда нездравите страсти на едни други партийци, които пък нахъсват електорат с призиви: едните на сапун, другите - под ножа.

А ако след 23 години демокрация - колкото и непризната от Доган да е тя - допуснем подобно противопоставяне, ще трябва да признаем: наистина, кофти материал сме.