съдНад 1,4 млн. лв. дължи държавата на служебни адвокати и резервни защитници, които са изпълнили задълженията си. Над 50% от българските адвокатски колегии са спрели бъдещото си участие в съдебни процеси.

Това съобщиха на пресконференция адвокатите Ели Христова и Валентин Бенатов от Висшия адвокатски съвет.

Те посочиха, че вече се е стигнало до частично блокиране на системата на правосъдието. Проблемът е възникнал през април тази година, като адвокатите още тогава са се обърнали към Министерство на правосъдието с молба този проблем да бъде разрешен. Според юристите, изпълнителната власт създава затруднения и служебните защитници не могат да си вършат работата.

Адв. Бенатов посочи, че служебни защитници се назначават на малолетни и непълнолетни лица, психично болни хора, социално слаби и такива, които не могат да си позволят да платят за услугите на адвокат.

На 8 октомври Висшият адвокатски съвет е изпратил последното писмо, адресирано до министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев, председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев, до главния прокурор Борис Велчев и до Анелия Мингова от Висшия съдебен съвет.

В писмото от Висшия адвокатски съвет изразяват притесненията си от практическото спиране на финансирането на правната помощ, която се осъществява по реда на Закона за правната помощ. В документа се посочва, че нормалното функциониране на системата за правна помощ е в пряка зависимост от финансовото й осигуряване.

Проблемът идва от това, че в България изпълнителната власт има неправилно отношение към този вид разход, посочи адв. Бенатов. Той каза, че тези разходи се водят административни и много лесно могат да влязат в схемата, по която изпълнителната власт решава да съкрати административните разходи. Парите за служебни защитници вече са били съкратени веднъж с 1 млн. лева.

Още през месец май Федерацията на европейските адвокатури е обърнала внимание на българското правителство за това, че ако проблемът не се реши, има реална опасност да се блокира програмата „Достъп до правосъдие".

В страната има 27 адвокатски съвета, като всеки един от тях е решил дали да работи, или не. Съветите в София, Варна, Пазарджик, Перник, Видин и много други вече са спрели да назначават служебни защитници, тъй като принудителният безвъзмезден труд е забранен по конституция.

По думите на адв. Валентин Бенатов, днес са отпуснати 500-600 хил. лв, които, обаче са „минимални и напълно недостатъчни". Между 1 и 1,5 млн. лева са минималните необходими пари, които ще стигнат за заплащане на труда на служебните защитници до края на годината.

Адвокатите подчертаха, че битката с престъпността не се изразява само в полицейските акции. Те заявиха, че не искат да създават напрежение в обществото и това е причината да не организират стачки и протести. Юристите изтъкнаха, че ще търсят други механизми, с които да постигнат целите си. Адв. Бенатов попита риторично журналистите дали е по-важно да се обезпечат СРС-тата и тяхното използване, или е по-важно да се осигури защитата в съдебния процес.

Адв. Ели Христова изтъкна, че друг голям проблем е че в закона не е регламентирано в какви случаи по определени дела може да се поиска назначаването на резервен защитник. По думите й, и в някои от по-леките дела може да се поиска присъствието на резервен адвокат, разходите за който също трябва да се поемат от държавата.

Законът обаче не регламентира в кои случаи може да се поиска такъв резервен защитник, допълни Ели Христова и посочи, че по тази причина няма статистика колко резервни защитници са участвали в съдебни процеси. По думите на адв. Бенатов, обнадеждаващо е вчерашното изказване на Лазар Груев, че ще постави въпроса пред ВСС.