Поредица от събития стартира днес по случай 100 години от рождението на Никола Вапцаров.
В тях се включиха висшите ни държавни ръководители, венци и цветя бяха поднесени на гроба му в София и на Мемориала „Гарнизонно стрелбище", където големият наш поет е разстрелян през 1942 година.
В „програмата" на честванията обаче се откроява научна конференция, организирана от БАН, секция "Нова и съвременна българска литература" и Националния литературен музей.
В рамките на два дни в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" известни наши литературоведи ще представят своите изследвания и виждания за творчеството, идеологията и личността на Никола Вапцаров.
Сред тези, които ще четат доклади са Милена Цанева, Светлозар Игов, Димитър Камбуров, Георги Господинов, Еднив Сугарев, Катя Янева, Михаил Неделчев и др.
Освен всичко друго, Вапцаров е и най-превежданият наш поет, като поезията му се чете на 40 езика, въпреки това обаче съществува една огромна дупка - между 1984 - когато излизат последните преводи на поета в Англия и 2007 година, когато британското издателство „Smokestack Books" издава 28 стихотворения на Вапцаров в книжката Kino: The poetry of Nikola Vaptsarov.
Тръгна подписка за отмяна смъртното наказание на Вапцаров
Още...
Това са нови преводи, дело на Калина Филипова, Евгения Панчева и Биляна Курташева, като по молба на британското издателство подборът и предговорът са на Георги Господинов.
Позволяваме си да представим един кратък откъс от този предговор - обединил историзъм и поезия и припомнящ за последните дни на големия български поет.
„Рано сутринта на 4 март 1942 година тайната полиция арестува Вапцаров. Полицейската снимка в ареста, последната, която имаме от Вапцаров и която стои на корицата на настоящата книга, е направена същия ден.
Оказва се, че провалът в организацията е наистина голям. В продължение на четири месеца Вапцаров е разпитван в Дирекция на полицията, прави самопризнания, като се опитва да поеме вината изцяло върху себе си.
Зад решетките Вапцаров възстановява по памет и записва в тефтера си „Байер" и тетрадката „Сампа" новите си стихотворения, които са останали вън от книгата му. По тези последни преписи познаваме окончателните редакции на стиховете му.
Остават му няколко месеца живот. Написва стихотворението „Прощално" („Понякога ще идвам във съня ти") и първата строфа от „Предсмъртно" („Борбата е безмилостно жестока..."). Прави неуспешен опит за самоубийство в килията.
По това време майката на Вапцаров търси среща с цар Борис, който някога е гостувал в дома им в Банско, но безрезултатно.
Процесът започва на 6 юли, води се от Военен съд. Обвиненията са сериозни - сформиране на бойни групи, въоръжаване, подготовка за въоръжено въстание, саботажи и пр. Законът за защита на държавата е свиреп, особено с новоприетите допълнения за военновременно положение.
Този път Вапцаров кани за свидетел по делото една от най-авторитетните български поетеси, Елисавета Багряна. Двата основни въпроса, които Вапцаров задава, са „Стиховете ми имат ли художествена стойност и патриотична наситеност?" и „Представят ли принос за българската поезия?". Краткият положителен отговор на Багряна едва ли би могъл да промени хода на един процес, чийто присъди вече са били ясни.
Този път поезията губи процеса. Но до последно Вапцаров е държал да бъде запомнен като поет.
На 23 юли 1942 г. съдът прочита присъдата. Никола Вапцаров, заедно с пет от задържаните по този процес се осъждат за „противодържавни деяния" на смърт чрез разстрел.
„Присъдата е окончателна, не подлежи на обжалване и следва да се изпълни незабавно...", както гласи решението. Няколко часа по-късно Вапцаров дописва втория куплет на стихотворението „Предсмъртно".
„Разстрел, и след разстрела - червей...
Това е толкоз просто и логично..."
Но денят още не е свършил. Разрешават на един от осъдените на смърт, Антон Попов, да се ожени за своята годеница Росица. Вапцаров присъства на това кратко сватбено тържество. Успява да да се види за последно с майка си Елена и жена си Бойка. Час по-късно към 21,00 часа Вапцаров е разстрелян. Няколко часа след последната строфа, която пише."
Xa-x@v
на 07.12.2009 в 12:07:46 #36Бойчо,кога ще има вкарани в затвора,както обещаха вашите побойковци бре
Бойчо
на 07.12.2009 в 12:03:31 #35Трезвият глас, щом СССР е оглавявал тази борба ясно колко силите са били "прогресивни". Ако Хитлер не беше нападнал СССР чичко Сталин щеше да си кюта там и хич нямаше да си разваля съюза с Хитлер. Жалко, че още има хора, дето расъждават на равнище АОНСУ.
Карина
на 07.12.2009 в 12:03:13 #34осъден за „противодържавни деяния", направил пълни самопризнания за участието си в престъпно деяние съгласно действащия тогава закон. Изборът да участва в тези деяния е бил негов, но морална отговорност трябва да носят и тези които проповядваха и прокарваха тази идеология на насилие срещу законно установената власт и служеха на чужда държава. Днес вместо да замълчат се кичат с името на поета и съгласно установената им практика продължават да го веят като свое знаме. Кой направи поета престъпник, колко души още погубихте с античовешката си идеология, другари и ни срам ни свян у вас.
dddddd
на 07.12.2009 в 12:02:07 #33По времето, когато Вапцаров е бил срещу българите и държавата, Хитлер и Сталин са съюзници.
dddddd
на 07.12.2009 в 11:57:32 #32velikiat Вапцаров е съучастник на нацистите, както ссср-то и иска заличаване на България, не вей български флаг.
velikiat
на 07.12.2009 в 11:55:16 #31за сите в пяна на устата за прекрасната фашистка държава съучастник на нацистите в оста оставето го вапцаров един от гениите на свободата ни за народа и неговата памет, време времето сменява, господари на света, но героите с човещина, най трудното човешко дяло, ще са вечно живи умирали са за
dddddd
на 07.12.2009 в 11:50:20 #30Булава, къде изчезна съветско мекере, да кажеш, какво е буржоазен писател.
Shtarkel
на 07.12.2009 в 11:49:05 #29Ей катила бегай бързо да си пиеш хапчетата, че ша са задавиш и няма да видиш как пръскам цвайтера на синчето ти куросмук нещастен
Shtarkel
на 07.12.2009 в 11:46:04 #28Мееешута, ти правиш ли се или си натюр
Трезвият глас
на 07.12.2009 в 11:44:31 #27Бойчо, Вапцаров е борец против фашизма! В такъв случай ти заставаш на страната на хитлеро-фашизма - срещу цялото прогресивно човечество, което е водило борба на живот и смърт с фашизма. На много хора не им е угодно, но ... СССР бе начело на тази борба, дава най-много жертви и дава тласък на съпротивителното движение в цяла Европа. По-лесно е да стоиш на страна, да си пишеш стиховете и да си пиеш ракията, а не да си активен участник в борбата срещу Злото!
dddddd
на 07.12.2009 в 11:44:02 #26Първи се е писал коминтерновски македонец, съвсем наясно е мразил българското, като всички комунета. Като Булавата.
Shtarkel
на 07.12.2009 в 11:41:17 #25Абе ибрикчията на ББ и той все така си спами във форума. Апропо все още не си казал колко ти плаща
dddddd
на 07.12.2009 в 11:40:22 #24Вапцаров родолюбец.
dddddd
на 07.12.2009 в 11:39:23 #23Буржоазна поетеса. Какво означава това, бе, съветски промити глави?
Shtarkel
на 07.12.2009 в 11:38:55 #22Учуден съм, как все още модераторите допускат спамъри, като „АТИЛА”. Всеки има право на мнение, ако има такова, но неговото не е мнение, това е многократно повтарящо се словоблудство на един болен.
Трезвият глас
на 07.12.2009 в 11:38:19 #21dddd, ти си най-големият глупак Некадърнико, наведи глава пред таланта и родолюбеца Никола Вапцаров. Не опетнявай с мръсотията си великия български поет!!!
vixen
на 07.12.2009 в 11:36:51 #20Освен че е буржоазна поетеса, Багряна е наричана и "царската метреса". Не се изненадвам, че е възможно да е казала пред съда "не", като се има предвид, че тя е съсипала Пеньо Пенев по същия начин.
Бойчо
на 07.12.2009 в 11:31:24 #19Булавка, това, че си безродник и комунист не те прави мъж.
velikiat
на 07.12.2009 в 11:26:19 #18вапцаров не е убит от българин и требва да сме горди, че нацизма не е превърнал българите в екзекутори като в германия, след първи изстрел настрани лично в главата го убива нацистки офицер, незнайно що присъствали, вероятно и определили присъдите на независимия и тогава съд
velikiat
на 07.12.2009 в 11:18:01 #17вапцаров е гениален поет, но романтик, те тръгват първи срещу несправедливост, но битките печелят циници и накрая се възползват мръсници, вечно е като светът ни, и в нелегална борба с нацисти и фашисти контролирана от гешев, спокойно умрял в нюрнберг германия, кажете ползата от вапцаров романтика де е била, но криви сметки са всуе, който паднал е за народна свобода нивга не умира