Днес, в последния ден, в който може да се говори и агитира за референдума, страните в него ни представиха един скучен едночасов дебат в парламента.
Чуха се безкрайно повтаряни до момента факти, обвинения, обяснения, призиви и т.н.
Затова ви предлагаме репортажа за референдума ни на френския „Фигаро", озаглавен „Ядрената енергетика раздели българите".

„Домът на енергетиката", внушителна мраморна сграда, оградена от българското знаме и това на Европейския съюз, се намира по средата на главната улица в Козлодуй, малък град на брега на Дунав, който от 1974 година е приел първата българска ядрена централа.
Тук много трудно може да се открие противник на ядрената енергетика - съдбата на 14 000 души е тясно свързана с тази централа, която в най-добрите си години работеше с шест реактора, всички съветско производство, пише изданието.

То припомня, че четири от реакторите бяха определени за остарели и съответно затворени през 2000 г. по настояване на ЕС.  В Козлодуй това решение и досега се възприема като несправедливост или дори предателство от тогавашното българско правителство.

В Козлодуй ядрената енергетика се приравнява на патриотизма. „Какво бихме ние без ядрената енергетика?", пита се учителката Неда Вътева, чийто съпруг работи в централата. По думите й жителите на Козлодуй живеят в нещо като „ядрен оазис".
Сред предимствата им са кредити на преференциални лихви, детски ясли и ултрамодерни спортни съоръжения. В една страна, в която средната работна заплата е едва 150 евро, богатството на Козлодуй контрастира, се казва още в материала.

Какви са рисковете, пита още материалът на „Figaro". Tова е като да попиташ рибаря дали стоката му е прясна, шегува се Румен Христов, един от главните инженери в Козлодуй.
Подобно на повечето от своите граждани 46-годишният мъж е завършил в СССР. Той ще гласува „за" втората атомна централа в Белене, намиращ се малко по-надолу по течението на реката.

„Тук ние знаем, че тази енергетика   повече от синоним на развитие и просперитет", категоричен е Христов. Именно този успех е сериозен аргумент за защитниците на проекта „Белене".

"Искаме България да се превърне в страна с високи технологии, а не черната дупка на Европа", цитира "Figaro"думите на Румен Овчаров от „опозиционната социалистическа партия".

Благодарение на усилията на неговите съпартийци, които събраха над 500 000 подписа в подкрепа на Белене, правителството на консерватора Бойко Борисов се съгласи с голяма неохота да организира националното допитване, посочва френското издание.
Припомнят се и думите на премиера, който през март 2012 година определи референдума за безполезен и то за „мъртъв проект, погребан още през 1986 година".
Официално решението на българското правителство да се откаже от втората АЕЦ беше фактът, че цената му е нараснала от 4 на 10 милиарда евро, както и оттеглянето на западните партньори.

Противниците на „Белене" изтъкват и геополитическите последици за страната, която вече е почти изцяло зависима от Москва по отношение доставките на газ и петрол. Еколозите от своя страна напомнят, че регионът е изложен на големи сеизмични рискове.

„Достатъчно причини има за продължаване развитието на Козлодуй!", заявява в тази връзка Светла Мондачка, директор на гимназия "Игор Курчатов", където от три поколения насам се обучават бъдещите ядрени инженери в България.
"Ядрената енергетика е прекалено важна, за да се остави на политиците", заключва тя.