Няма да отстъпя независимо от натиска, категоричен е министърът на образованието Сергей Игнатов за реформата в образованието.
Той подчерта, че се е съгласил да стане министър, именно за това - да бъде проведена реформа в системата.
По думите на Игнатов с приетия в четвъртък Закон за развитието на академичния състав нашата наука и образованието встъпват на европейска писта.
Независимо, че законът ще бъде охулван още известно време, това е най-голямата реформа в системата, каза Игнатов.
Това, добави той, е разтърсваща реформа, която постави края на действието на някогашния член първи от Конституцията.
Игнатов е категоричен, че този закон е същностна част от европейската пътна карта на България.
„Законът подтиква науката, висшето образование към интернационализация.", изтъкна Игнатов и поясни: "Със закона слагаме край на представата, че има българска наука. Има наука, която се прави в България."
По повод недоволството на младите учени от закона Игнатов отбеляза, че не е възможно, когато се прави реформа, да има национално съгласие и посочи, че от 22 000 представители на научната общност само 366 са се подписали против закона.
„Има млади със старчески души и обратното; има млади, които са си представяли, че тяхната кариера ще е по старата система и сега им е отнета тази възможност; има млади под силното влияние на своите научни ръководители, които като научно излъчване са много силни, но като обществено - живеят в миналото.", коментира министърът.
Той заяви, че е абсолютно убеден в правотата на това, което прави.
Според Игнатов противниците на закона са по-скоро заблудени, тъй като не са го чели.
По мнението на министъра предстоят леки сътресения следващата година и половина, тъй като всички ще навлязат в неспокойна състезателна среда.
С приетия закон се дава възможност много бързо да се придобива докторска степен, заложена е възможността при избора на журито да се подбират най-добрите специалисти, каза Игнатов.
Той посочи още, че оттук нататък всеки доцент или професор е такъв в собствената си научна организация.
„Един професор може да се яви на конкурс за асистент в друг университет, ако условията там са по-добри или ако там не му признават професорската длъжност, поясни Игнатов.
„Отпада възможността да гледаме ята от прелитащи професори от БАН и от университет на университет, което ще окаже влияние върху броя на университетите в България.", добави Игнатов.
Тези, които има произведени кадри ще си запазят структурите - други - не, поясни още Игнатов.
iennin
на 19.04.2010 в 17:11:14 #25Ще кажа и аз нещо. За разлика от тук пишещите аз прочетох закона, и освен това съм докторант и имам преки наблюдения върху системата. Закона си е супер, бих го нарекъл пробив и то голям пробив. Ще дам само няколко сравнения, в Холандия например има 3 технически университета тук са над 10. Да не би случайно да сме по-добре от Холандия. В Германия 95 мил. население има 9. Нещата тук са страшно забатачени и закона е опит за реформа според мен добър. Държавата трябва да финансира науката, но не цялта наука, във България модела е от времето на комунизма, в крайна сметка той води до една уравновиловка и нищо друго. Системата трябва да се отвори, да има частни изследователски институти. Да се получава държавна помощ при патентоването има още много какво да се направи това е само първата стъпка към либерализация на науката. Пак казвам стъпка в правилната посока.
MILAN 1899
на 19.04.2010 в 17:06:00 #24НБУ - Нов български университет
ptitsa
на 19.04.2010 в 16:54:11 #23Извинявай, ама какво е НБУ, някои от нас не живеем в Бг от години а и с терминологията може да изоставаме?
Pierre
на 19.04.2010 в 16:50:04 #22Поредният хунвейбин...
power
на 19.04.2010 в 16:49:39 #21РИМЛЯНИН, за да разбереш нещо от реформата , трябва поне студент да си бил . не може с професионален техникум да са ти ясни нещата .
ptitsa
на 19.04.2010 в 16:46:48 #20Минувач | 19.04.2010 15:16 "До сега битуваше мнението, че българския БАН е най-големия БАН в света. Въпреки 53-те университета всеки, Неспокоен ще става живота ни! Не само в образованието." какви 53 университета бе, за Бг най-много 3 -5? Товa е малка страна с излишък на хора с образование без да им се обезпечи работa след това. В соц страните съществуваха чисто научни звена, чиято работа бе изцяло научни разработки. Тези разработки се финансираха от държавата. Предполага се, че отчетността на тази работа става във вид на научни публикации в добри (с висок impact number) списания. За съжаление средния коефициент варира обикновено около 1. 5 дори работата да е хубава заради предразсъдъците на списанията. Но това си е съвсем друга тема. Статия пусната от щатите особен ос едно евреийско име като съавтор се приема веднага. Съшата статия пусната от ЕВропа, особено от малка страна може да се попрехвърли няколко пъти преди да се публикува. Неотдавнашна статистика, публиквана в Бг показва, че от не знам колко си звена в БАН ефетно работят само 17. И това ми се струва много и какви са критериите за ефектно не ми станаха много ясно, пък и не се интересувам засега. Ясно е, че такова разхвърляне на пари не може да продължава и такава голяма научна структура като БАН не ни трябва. В бившата Германия оставиха някои, но толкова ги измениха, че помен няма от старите. Може да се приеме този модел. Но трябва да е ефектен и да работи добре. В Русия също измениха много, почти като Германия, че и закупиха уникална много скъпа апаратура (за да я изкопират след това в някой Московкси завод за електронни микроскопи, например?!). Но общо взето начело на всяко звено има един човек, и то на договор от 3 -5 години, под него най-много още един, а другото са студенти за masters или PhD. Само че трябва компетентност на този един за да може да произвежда PhD степен - иначе си е загубено време и пари пак. не като едно време - 10 години му се плаща за да прави някакви изследвания, което си е де-факто ниско платен труд..
power
на 19.04.2010 в 16:43:24 #19вземи със себе си и жунпръц
power
на 19.04.2010 в 16:42:21 #18булава , гледай първо филма "КАТИН" и след това се обеси изрод сбъркан !
жунгръц
на 19.04.2010 в 16:36:16 #17flagellum dei | 19.04.2010 15:34 Щом будалата квичи, значи всичко е наред . ============================= Слабо начало! Я пробвай пак
ptitsa
на 19.04.2010 в 16:30:17 #16"Когато един професор преподава в един и същи ден в София, Пловдив и Стара Загора той научен работник ли е?" Когато той преподава - той е нещо като учител, но във висше учебно заведение. Преподава на повече от едно място когато няма подготвени хора в другото учебно заведение (а дали наистина няма е друг въпорс). Съответно му се заплаща от двете места. На едното може да е на постоянно място, на другото хоноруван професор (учител). Не, той не е научен работник и неговата работа няма нищо общо с наука. Поне тази част от работата му. Той е учител във висште учебно заведение. Това е в сферата на образованието общо взето. (А общо взето защото тези професори се считат за най-подготвените и за някои научни области, или поне така е трябвало да е.)
Минувач
на 19.04.2010 в 16:16:58 #15До сега битуваше мнението, че българския БАН е най-големия БАН в света. Всеки, който знаеше малко английски и е превел научна статия от забутан журнал е станал научно светило. Въпреки 53-те университета всеки, който има възможност и желае да се реализира на ниво, се стреми да завърши в чужбина. Знаем го всичко това, не ни харесва, но ни е удобно, като стари обувки. Оказва се, че никой не е прочел предложенията, но всеки го е страх, че ще трябва да се състезава и напряга да мисли. Неспокоен ще става живота ни! Не само в образованието.
hydra
на 19.04.2010 в 16:13:36 #14Когато един професор преподава в един и същи ден в София, Пловдив и Стара Загора той научен работник ли е? Поддържа ли знанията си на нивото на последните постижения в специалността му? Ако не ги поддържа, какви специалисти подготвя? Ниски били заплатите на преподавателите. На всички, които си изкарват хляба с честен и общественно полезен труд в България, заплатите са ниски. Който се чувства достатъчно специалист да отива в Харвард. Ако е патриот, ще намери начин и от там да помага на родината си. Ако не е тук ще ни е по-вреден отколкото там.
ptitsa
на 19.04.2010 в 16:06:18 #13"Този закон узаконява статуквото. От днес например, той става НБУ-доцент Игнатов; друг един става НБУ-професор Дайнов. А другите стават Измислен-професор Божидар Димитров, Измислен-професор Вучков, Измислен-професор Славков и т.н." Това са титли, които водят до заплати. Интересува ме реалното положение на нещата. Не е нужно да ми се спряга, че в Германия асистент професор може да стане професор в Македония, например, ако го наемат.
lotsopa
на 19.04.2010 в 16:00:14 #12Този закон узаконява статуквото. От днес например, той става НБУ-доцент Игнатов; друг един става НБУ-професор Дайнов. А другите стават Измислен-професор Божидар Димитров, Измислен-професор Вучков, Измислен-професор Славков и т.н.
ptitsa
на 19.04.2010 в 15:59:59 #11Пак не ми е ясно нищо. Министърът на образованието е ли също министър на науката? тези неща са много далечни и не бива един и същ да е министър на двете; поне на този етап на нещата в България. Второ, какъв е този Игнатов? Бил ли е в чужбина, видял ли е други модели на науката и образованието? Нещо конкретно за образованието? Чета ужаси от които ми настръхва кожата. Първокласници трябвало да са цял ден на училище? Това да не са работници? То работник не издържа цял ден? Това са деца, които растат. Имаше такава практика във Финландия, но тя беше с хапка за децата, полу-детска градина, занималня, и до 3 часа следобед, с басейни и тренировки. И много малко учене, по принцип те засилват учението след 4 class..Кво е това? За какво е това, хич не ми е ясно. Колко се рабира от науки и как ще изглежда научното звено, също не ми е ясно. Е ще видим.. Целта ако е само икономии до никъде няма да се стигне. Другото - трябва все пак ясно да си речем, че в България има много повече изучени хора, отколкото има нужда. В Германия от учениците в средното образование отиват да учат едва 20 %, и пак се оказват излишни след завършването му. А в България този процент е около 60, Гърция 80%. Еми ясно е защо има стачки след това, допуснат е дисбаланс, а работа няма, и съществуващата работа е на ниско ниво и ниско платена.. Трябва да има повече позиции за след средно образование а критериите за висше да са покачат. Но тогава къде ще ходят професорите ако броят на студентите намалее? А той трябва да намалее ако не отговаря на нуждите ни.
HannibalBarca
на 19.04.2010 в 15:49:51 #10леле тука е пълно с умствено изостанали. какви кометари само ще трябва да си ги запища тия бисери
HannibalBarca
на 19.04.2010 в 15:47:05 #9Евала Игнатов евала и на БАн най-накря да имаме свестен министар на образованието, да се заеме с рефоримте и те ще се изпотрепят да му пречат и да му опрстват. типично за нашия прост народ.
димукрад
на 19.04.2010 в 15:45:17 #8Да, вярно! Тази реформа ще доразтърси българското образование и българската наука! Така ще го разтърси, че това, което е останало през тези 20 години на либерален капитализъм, да бъде напълно унищожено! Няма българска наука, казва министърът! Няма и България! Няма, г-н министър! Тя такава е целта!
гочо тенев
на 19.04.2010 в 15:40:01 #7Баба ми каза да пробвам и с ДДТ...
boris
на 19.04.2010 в 15:27:22 #6Броя на университетите трябва да се съкрати поне на половина ако искаме качествено образование и да престане порочната практика държавните пари които отиват във ВУЗ-овете да зависят от броя на студентите.