Египтяните гласуват днес във втория ден на първите свободни президентски избори в страната - 15 месеца след като президентът Хосни Мубарак бе свален.

Изборите изправят ислямистите срещу секуларисти и революционери срещу министрите от ерата на Мубарак. Общо 12 кандидати се състезават за държавен глава, съобщава Би Би Си.

Военният съвет, който пое президентската власт през февруари 2011 г., обеща справедлив вот и гражданско управление.

Големи опашки от желаещи да дадат гласа си се образуваха в някои избирателни секции във вчерашния ден.

Гласуването преминава спокойно като цяло, макар че вчера протестиращи в Кайро хвърляха обувки и камъни по конвой на кандидата Ахмед Шафик, който бе министър-председател на по време на управлението на Мубарак.

Има сведения и, че на група жени гласоподаватели е бил отказан достъп до избирателната секция в столицата, защото са били с напълно покрити с воал лица.

САЩ приветстваха изборите, а говорителката на Държавния департамент Виктория Нюланд ги определи като "много важен крайъгълен камък" в прехода на Египет към демокрация.

Петдесет милиона души имат право на глас, а предварителните резултати се очакват през уикенда.

Смятащите се за фаворити за президент са:

- Ахмед Шафик - бивш командващ на военновъздушните сили и за кратко премиер по време на протестите от февруари 2011
- Амр Муса, който е служил като външен министър и ръководител на Арабската лига
- Мохамед Мурси, който оглавява Свобода на Мюсюлманското братство и Партията на справедливостта
- Абдул Монейм Абул Фатух - независим ислямистки кандидат

Много хора подкрепят бившия командващ военновъздушните сили и министър-председател Ахмед Шафик, както и бившия председател на Арабски главата лига Амр Муса. Но графити по стената на училища и преминаващи автомобили, облепени с плакати показват значителна подкрепа и за умерения ислямист Абдул Монейм Абул Фатух.

За първи път египтяните имат реален избор, а кого в крайна сметка хората ще изберат за техен нов президент, все още не е ясно.
Докато не бъде одобрена нова конституция, не е ясно какви правомощия ще има президентът, което предизвика опасения от пререкания с военните, които изглеждат твърдо решени да запазят силната си позиция.