56 депутати от Коалиция за България и ДПС са сезирали в 11,15 часа Конституционния съд за противоконституционност и несъответствие с нормите на международното право на Закона за дипломатическата служба, съобщи Любен Корнезов.

Той поясни, че обнародваният вчера с извънреден брой на „Държавен вестник" закон дава прекомерни противоконституционни правомощия на външния министър.
Припомняме, мърху въпросния закон президентът Първанов наложи ветото си, но той бе прегласуван без промяна от мнозинството в парламента.

„Той е министър, но не може еднолично да осъществява външната политика и международните отношения на България, защото според чл. 92 от българската конституция президентът представлява страната в международните отношения, а член 98, точка 6 дава правомощия на президента във връзка с дипломатическите назначения", изтъкна Корнезов.

Той подчерта и конституционно регламентираната роля на МС в осъществяването на външната политика.

Друго направление, по което депутатите от опозицията атакуват закона, е темата за досиетата. По думите на Корнезов законът лишава български граждани от заемане на ръководни постове в дипломацията, което противоречи на конституцията и на 5 международни договора, по които България е страна. Сред тях е Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.

„Атакуваме 11 параграфа и общо 15 текста, които са основата на закона. Затова искаме целият закон да бъде обявен за противоконституционен", каза Корнезов и отправи призив към външния министър Николай Младенов да не избързва с чистките, докато Конституционният съд не се произнесе. В противен случай да се готви за срещи в съда.

Юнал Лютфи каза от своя страна, че е сигурен, че Конституционният съд ще бъде последователен в решенията си и припомни негово решение от 1996 година, според което не могат да бъдат лишавани български граждани от правото да заемат ръководни постове в Министерство на външните работи.

Той изтъкна още, че има резолюция на ПАСЕ, която казва, че вината е персонална. Не може да е обща или групова, така че според него противоречи и на тази резолюция.

Ангел Найденов подчерта, че законът не само че не подобрява дипломатическата служба, но и не отговаря на интересите на обществото. Законът по думите му въвежда военни стандарти и противоречи на международни актове.

Запитан дали е започнала чистка в дипломацията, Корнезов отбеляза, че законът е в сила едва от вчера и добави: „Знам, че има списъци". Според него всеки уволнен може да оспорва, може да бъдат сезирани и международни институции. „Как така на базата на противоконституционен закон да се прави чистка!", добави той.

По-късно, по време на контра-брифинг, председателят на парламентарната външна комисия Доброслав Димитров от ГЕРБ каза, че управляващите не са изненадани и припомни, че опозицията отпреди половин година по повод досиетата се заканва да сезира Конституционния съд.

Внесеното искане е очаквано след президентското вето, което не мина в парламента, добави Димитров и категорично заяви „Оставаме на твърда позиция. Ние вярваме в безпристрастността на Конституционния съд и неговата независимост".

Той определи като проява на изключително лош вкус в едно изречение да се споменават човешки права и Държавна сигурност.

„Да използват човешките права в защита на хората с такова минало е изключително иронично, предвид че тази служба е потъпквала човешките права в продължение на 45 години", коментира Димитров.

„Независимо как Конституционният съд ще реши казуса, днес беше поставена разделителна линия и всяка партия в зависимост от коя страна ще застане, ще покаже дали иска да скъса с миналото и да остави там темата за Държавна сигурност или иска да продължава да я реанимира и да я връща", добави Димитров.

Според Моника Панайотова от ГЕРБ предизвикателството е дали червеният кандидат президент Ивайло Калфин ще застане зад решението на депутатите от опозицията, дали ще продължи линията България да бъде представлявана от хора с принадлежност към ДС или напротив - ще поеме по пътя на всички страни от Централна и Източна Европа от бившия социалистически блок.

Патнайотова изтъкна още, че в периода 2001-2010 година има драстично увеличение на броя на посланиците с принадлежност към ДС и подчерта: „Така че предизвикателството по-скоро е към техния кандидат-президент".