Дискусията по въпросите на референдума започна и премина в отсъствието на шоумена Слави Трифонов. В началото Иво Сиромахов заяви, че въпросът дали смесената или мажоритарна система е по-добра вече е изчерпан и в този смисъл дискусията по този въпрос е приключила. Причината е, че по този въпрос народът вече се е произнесъл на 6-ти ноември.

Иво Сиромахов прехвърли топката във властта, като отсече, че може би тихомълком политиците отхвърлят въпросите от референдума. В парламента се говорило за всичко друго, но не и за въпросите. Освен това се приемал и бюджет, в който пак се гласувала същата субсидия за партиите. По думите му явно народните представители се уморяват повече от обикновените хора и пак ще излязат в дълга коледна ваканция.

Пръв подкрепа за въпросите от референдума заяви председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, последван от Жельо Бойчев от "БСП лява България". Сиромахов настоя Бойчев да се представи, тъй като не знаели имената им, което пък било резултат от пропорционалната избирателна система.

Цветан Цветанов припомни, че в деловодството на Народното събрание са внесени трите въпроса от референдума. Той констатира със съжаление, че дебатът е бил открит, след като е бил проведен референдумът. Цветанов отправи покана към сценаристите за участие в обсъждането на въпросите, което организира правната комисия. Когато вървим към промяна на изборното законодателство трябва все пак да си даваме ясната сметка какво ще направим и дали това все пак ще бъде в интерес на демокрацията и на институциите, апелира Цветанов.

Той призова като българи да работим за съхраняването авторитета на българските институции. Цветан Цветанов посочи, че в така направеното предложение има някои въпроси, които могат да бъдат отворени като дискусия.

За БСП волята на българските избиратели е ясна - има нужда от промяна и ние по никакъв начин няма да се противопоставим на тази промяна, заяви Жельо Бойчев. По думите му основният въпрос е как се прави изборната география. Именно нейното прекрояване в 240 мажоритарни избирателни райони скара сценаристите от Шоуто на Слави с представителите на АБВ. Сценаристите отсякоха, че подкрепата на АБВ за референдума явно била "предизборен трик".

Заместник-председателят на АБВ Румен Петков настоя, че това Народно събрание няма морално право да прави промените в Изборния кодекс. Петков заяви, че участва в дискусията в качеството си на призован. "На тази покана гледаме като на призовка", заяви Петков.

АБВ припомни своята позиция - мажоритарен елемент, без абсолютизиране на мажоритарната система, редуциране на субсидията три пъти. "Днес няма институция, която да може да предложи 240 района", категоричен бе Румен Петков. По думите му и при една грешка в районирането, народното представителство можело да бъде съвършено различно от обективното население на територията на един избирателен район. Той попита правили ли сме сметка как районираме Кърджали, Търговище, Разград.

"Това Народно събрание няма нито обществената, нито политическата правота да се занимава с такъв ключов въпрос, какъвто е избирателната система, както впрочем няма право да се занимава и с бюджета", заяви Румен Петков. Той е сигурен, че ако се направи един референдум "Да избесим ли депутатите в Народното събрание", 4 млн. ще излязат в подкрепа. Петков припомни, че мажоритарният избор може да бъде дискредитиран с една грешка.

След като с назидателен тон Тошко Хаджитодоров отсече, че явно подкрепата на АБВ е била предизборен трик, Румен Петков заяви: "Много се плаша, когато се каним на дискусия и когато освен моето мнение, другите са грешни и особено, когато има декларация, че дискусията е умряла. Ако дискусията е умряла сме объркали жанра", коментира Румен Петков.

На дискусията присъства и Радан Кънев, който бе поканен в качеството му на лидер на ДСБ. В началото сценаристите му благодариха за присъствието, въпреки че той нямал собствена парламентарна група.

Изказването на Кънев срещна одобрението на колегите му от БСП и от ГЕРБ.

"Имаме референдум, който е успешен, но не е задължителен. Няма решение на българския народ. За добро или лошо решение няма и дали този референдум ще произведе правно действие зависи от българското народно събрание, защото не достигнаха гласовете да бъде задължителен референдумът", заяви той на сценаристите от Шоуто на Слави. Радан Кънев направи това разграничение, като изтъкна, че симпатизира на идеята за мажоритарни избори. "Смятам, че това трябва да бъде решено от Народното събрание - да от това Народно събрание и да си носим отговорността кой как е гласувал", категоричен бе лидерът на ДСБ.

Той посочи, че волята на мнозинството от българските граждани е несъмнена, но не и задължителна. Контрааргументът на Кънев бе, че "дискусията хич не е умряла". "В рамките на предизборната кампания да се боря "за" или "против" тезите на референдума ви на моята партия струва 10 хиляди лева на минута без ДДС, а вие да се борите "за" - печелите пари и то не малко", коментира Кънев. По думите му това е "свирен мач" с предрешен край, който никой разумен политик не би си позволил да участва и затова повечето не участваха.

Радан Кънев изрази несъгласие с два феномена - единият бил назидателното говорене от страна на сценаристите. "Българският народ със сигурност има право да говори назидателно на своите избраници, но хора, които се занимават с търговска и развлекателна дейност нямат това право", посочи Кънев. Той разкритикува и публичното заклеймяване на хора, които са изразили различно становище и изтъкна примера с журналиста Иван Бедров. "Няма да изразя съгласието си с това да бъдат заклеймявани хора, защото са малцинство", категоричен бе Радан Кънев.

"Демокрацията и особено републиката това е да се защитава интересът и на малцинството. Диктатурата на мнозинството е била първата заплаха пред демокрацията и хората са изписали хиляди страници как републиканските институции да защитят една голяма част от народа от това да пострада от диктатурата на мнозинството", заяви Кънев. Той посочи, че биха подкрепили система от немски тип, но не биха подкрепили 240 мажоритарни избирателни района.

Лидерът на ДСБ изтъкна, че е важен въпросът, по който най-малко се говори, а това са партийните субсидии. "Аз приемам един лев, но при определени условия", заяви Кънев. Той постави въпроса за политическата реклама в частния медиен пазар. В Обединеното кралство - само безплатно и само в обществената телевизия, всяка друга форма на политическа реклама е забранена. Германия - никаква частна платена политическа реклама. В Чехия един клип на кампания в обществена телевизия срещу символично заплащане. Кънев отбеляза, че Румъния едно от най-важните неща, които е променила е регламентацията на политическата реклама в медиите.

Той представи справка, според която на европейски избори през 2014 г. БСП са похарчили за партийна реклама 1,415 млн. лв., за парламентарни избори - 1,2 млн. лв. Реформаторския блок като по-малка партия - 300 хил. лева. ГЕРБ на местните избори 2015 г. - 1,1 млн. лева. "Високата субсидия за партиите е не пряка държавна дотация за частния медиен сектор", заяви Радан Кънев.