По-малко от седмица преди 7 юни, намерение да гласуват на изборите за Европейски парламент имат 38,6% от гласоподавателите у нас. Тази избирателна активност е по-висока в сравнение с проявената на миналите избори - 28.6%.

Това показват данните на агенция Скан от проведено изследване по телефона.

Относително голям е процентът на тези, които в една или друга степен все още не са решили дали на 7 юни ще отидат до избирателните урни - 24.5 биха гласували, но не знаят за кого, а още 20.6 не са решили дали ще гласуват.

Това прави прогнозирането на изборните резултати доста сложно и условно, посочват социолозите.

С най-голяма подкрепа остават партиите ГЕРБ и БСП, като дистанцията между двете се запазва в рамките на 10%, съответно 35,1 и 25,9%.

ГЕРБ обаче разполага с потенциала да повиши резултата си, тъй като има по-висок електорален резерв. БСП е постигнала максимума на мобилизацията на своите симпатизанти.

Така една по-висока активност (над 38,6%) ще бъде неблагоприятна в разпределението на гласовете както за БСП, така и за ДПС.

Подкрепата за АТАКА и ДПС и на тези избори остава силна - над 10%.

Много добър потенциал демонстрира Синята коалиция - 8.3% са готови да дадат гласа си за техните кандидати.

РЗС е с подкрепа от 3,1 процента, дължими предимно на малките населени места и е в резултат на активното поведение на лидерите.

Коалиция „Напред" регистрира подкрепа от 2.6, а НДСВ от 1.6.

Сравнението показва, че най-много гласове от миналите избори за ЕП са загубили НДСВ, а ДПС и Атака остават с твърди гласоподаватели.

Избирателите от 2007 година, гласували за СДС по-скоро са раздвоени, една част, по-голямата, ще гласуват за Синята коалиция, но има процент, който се е оттеглил към избирателите на ГЕРБ.

От агенцията отчитат сериозно разминаване между оценките за отделните личности и партийните пристрастия.

Най-ярко противоречие се проявява при кандидата Меглена Кунева - тя се ползва с най-високо доверие сред гражданите - 27,5 процента, макар че политическата сила, която тя представлява на тези избори се ползва с много слабо доверие.

Веднага след нея се нареждат Ивайло Калфин с 24,4 и водачът на листата на Синята коалиция - Надежда Михайлова с 24,8 на сто.

Подредбата на първите трима водачи, печелещи най-голяма симпатия сред гласоподавателите показва, че при избора си на конкретни личности гражданите се водят не само от харизмата им, но и от опита, който са натрупали в политиката и управлението.

Кандидатът на ГЕРБ - Румяна Желева, събира доверието на едва 18,2% от гражданите.

                    Изборите за национален парламент

Нагласите за националния вот много силно възпроизвеждат тези за Европейски парламент.

Повечето от политическите сили гледат на евровота като на „генерална репетиция" за парламентарните избори.

Очаква се избирателна активност в същия порядък и дори по-висока - към 41.7%.
Категорично че няма да гласуват заявяват 15.1% от запитанинте. .

Колебаещите се избиратели, които още не са решили дали ще участват в изборите за Народно събрание са близо 45%.

Водещи позиции в следващия парламент ще имат ГЕРБ и БСП.
ГЕРБ води с приблизително 12% (36%) пред БСП, за която биха гласували 24,1%.

Абсолютно сигурни за места в следващото Народно събрание са „Атака" и ДПС, които получават съответно 9,3% и 10,1% от заявилите твърдо желание да гласуват.

Изненадващо висок процент гласоподаватели регистрира Синята коалиция към момента на изследването - 9.6%

РЗС получава подкрепа около 3.7 и има реални шансове за присъствие в следващото Народно събрание.

От Скан обаче подчертават, че прогнозните нагласи могат да се променят в зависимост от резултатите на Евроизборите и хода на предизборната борба, която се очертава като много напрегната и агресивна.