В лекцията си пред Българското дипломатическо дружество (БДД) президентът Георги Първанов изтъкна приноса на БДД, както и на други неправителствени организации, за това да имаме външна политика, която решава проблеми - икономизирана външна политика.

Държавният глава очерта вижданията си по външнополитическите аспекти на отношенията между България и ЕС, ролята на България в енергийната политика на Европа, важността на сътрудничеството в Югоизточна Европа и Черноморския регион.

За първата година от членството на страната в ЕС, президентът припомни оценката на председателя на ЕК Жозе Барозу - че първата година от членството в ЕС е една история на успеха.

Георги Първанов отбеляза с критичен тон, че подценяваме въпроса за реалните измерения на онова, което сме договорили с Брюксел в целия преговорен процес и изтъкна, че на дневен ред е въпросът за нашия абсолютно необходим експертно административен капацитет за усвояване на еврофондовете.

Въпросът за контрола върху изразходването на тази средства е ключов въпрос, подчерта Първанов и добави - „Тук компромиси не може да има".

Георги Първанов бе категоричен, че трябва да направим всичко необходимо да изградим пълна прозрачност и ефективност за използването на тези средства, независимо, че от това може да пострада авторитета на един или друг управленец, в това число - лидер.

Абсолютно необходим експертно административен капацитет за усвояване на еврофондовете.

Държавният глава постави проблеми, които са важни за българите и българските институции, като например факта, че трудовият пазар на редица страни членки на ЕС остава затворен за нас, въпреки че няма данни българите да създават затруднения на пазара на труда.

Младите хора на България продължават да изпитват затруднения при признаването на техните дипломи, продължават прекомерно стриктните проверки на сънародниците ни по някои граници, отбеляза още Първанов и подчерта, че това не е дребнотемие, а е част от темата за доверието.

Във връзка с разширяването на Шенгенското пространство Първанов изтъкна важността охраната на нашите граници като външни граници на ЕС и каза ,че трябва да изпълним ангажиментите си, въпреки недоволството, което може да се породи в съседни държави.

„Но същевременно не трябва да прокарваме нова разделителна линия и да строим Берлинска стена на Балканите", тъй като това ще противоречи на икономическите интереси на България и ЕС и ще свива възможностите за нашето сътрудничество, добави президентът.

Шенгенско пространство, но без нови Берлински стени.

По темата влизането в Еврозоната Първанов каза, че дискусията трябва да се деполитизира.
Ключовият въпрос не е кога, а как ще въведем еврото, така че обикновеният българин да не чувства стрес и позитивите да са повече от негативите, каза Първанов.

За механизма за сътрудничество и оценка от страна на ЕС Първанов отбеляза, че този механизъм играе ролята на стимул за практически действия срещу корупцията, организираната престъпност за изграждане на ефективна съдебна и ефективна правозащитна система.
Президентът допълни, че българските институции са направили немалко.

Нови механизми за контрол и отношения в ЕС с Лисабонския договор. 

След влизането в сила на Лисабонския договор този механизъм вероятно ще загуби своето стимулиращо действие, още повече, че в новия договор съществуват възможности за по-ефективен контрол, сътрудничество и оценка и може би е настъпило времето да започне дискусия за прехода от този механизъм към други форми на взаимодействие, каза още държавният глава.

Първанов посочи като важна задача на външната ни политика да бъде насочена към ограничаване на зависимостта ни от внос на енергийни ресурси и към осигуряване на устойчивост и сигурност на доставките, както и към разнообразяването на енергийните източници и трасетата.
Това са еднакво важни приоритети, подчерта още Първанов.