Процедурата за провеждане на референдуми у нас се нуждае от значителни промени. Това становище изразиха от Института за развитие на публичната среда по време на пресконференция в София прес.

Председателят на Института Антоанета Цонева представи основните препоръки, които организацията й е изготвила на базата на доклада им от наблюдението на референдума.

Според наблюдателите от Института по време на референдума на 27 януари гражданите не са били наясно с формулировката на въпроса и гласуващите с „Не" са дали своя вот за три различни неща: против строежа на АЕЦ „Белене", против нови реактори на АЕЦ „Козлодуй" или против развиването на ядрената енергетика като цяло у нас.

Цонева подчерта необходимостта от еднозначно формулиран въпрос, който да не бъде променян в хода на кампанията, за да не се получават обърквания сред гражданите.
За информационната кампания е бил отделен по-малко от 1% от бюджета на референдума, като от Института предлагат занапред относителният дял да не бъде по-малко от 10%.

Като важен момент бе изтъкната и необходимостта държавните институции да имат неутрално поведение и информационната кампания на управляващата политическа сила да не впряга подвластният им държавен потенциал с цел предопределяне изхода на референдума.

Според наблюденията на организацията, обхващащи общо 648 публикации от всички водещи родни медии по темата за референдума, едва 100 медийни материала са разглеждали ползите и вредите от нова атомна електроцентрала у нас. В 271 от материалите фокусът е бил върху партийните сблъсъци по темата, а близо 150 са засягали цената на АЕЦ „Белене".
Експертните становища са получили крайно слабо медийно внимание, според проучването на Института. Цонева не пропусна да отбележи, че медийното внимание, което е получил премиерът Борисов по темата за референдума, се равнява на 36,6%, като основният му опонент - Сергей Станишев е получил едва 14,5% отразяване в родните медии.

Според Цонева е наложително да се увеличи с още три месеца срокът за събиране на подписите, необходими за инициирането на запитване до народа. Във връзка с това трябва да се осигури законово и срок не по-дълъг от 30 дни, в който да се извършва проверка на всички сърбани подписи. Цонева подчерта, че най-големият проблем е свързан със законовата регистрация на застъпниците на алтернативната позиция.

„Избраният подход от ЦИК в случая не е правилен. Срокът за събиране на необходимите 7 хиляди подписа е силно пресиран в сравнение с този при изборите", прецени Цонева. Тя допълни и че броят на подписите е прекалено голям за организации, които са неправителствени и нямат обособени силни структури като партиите.