Защо Борисов не попита БАН за Белене, както за Македония, чуди се Първанов

"Инициативата за ядрения референдум върви стеснена и по-скоро се изказват тяснопартийни мнения. Искам ясно да подчертая, че по този въпрос няма ляво, няма дясно. Това е национална каузa", заяви Георги Първанов по време на кръгла маса на тема „Необходимостта от развитието на ядрена енергетика в България".

На нея присъстват експерти, интелектуалци и политически лидери, сред които бившият ректор на УНСС, Борислав Борисов, поетът Любомир Левчев, и Кръстьо Петков, който от началото на тази година е председател на Съюза на икономистите в България
Кръглата маса се очертава като импровизирана дискусия, идеята за която се роди преди броени дни, съобщи money.bg.

„Дебатът преди референдума се разгърна, чухме много експертни мнения и такива, които внушават спекулативни тези. Все пак липсва по-широка дискусия", заяви Първанов.

"В този референдум не може да има ляво и дясно. Една такава координата система само може да навреди, защото темата е свързана с национална кауза. Развитието на ядрената енергетика е тема, от която зависи излизането от кризата и как ще се развива икономиката след това", подчерта президентът.

„Преди три години имаше доклад до президента, в който се предлагаха различни начини за излизане от кризата. Тогава финансовият екип на правителството заложи на друга визия за изход от кризата. За да дойде време, в което шефът на МВФ ясно подчерта че това не е метод за излизане от кризата," посочи Първанов, визирайки политиката на бюджетни ограничения.

Той изтъкна още, че кризата е времето, в което сериозните държави са предприели стъпки за преструктуриране на своята икономика. „Ние работим повече от 20 г. по един наследен от преди това модел на икономика", посочи той. „В същото време, изтъкна още държавният глава, настоящото правителство проявява политика на инат, целяща стопирането на ядрената енергетика.

„Аз винаги съм търсил постигането на консенсус по тази тема. Очевидно консенсусът е непостижим и при това положение е необходимо лидерство, но аз това не го виждам и за това референдумът остана единственото средство, което да ни помогне да развържем този възел", допълни Първанов.

По време на дискусията той изрази учудването си защо премиерът Борисов не попита БАН за мнението им по темата „Белене", както е сторил за Македония. „Странна е тази избирателност", отбеляза Първанов.

Иначе президентът похвали като добра стъпка заръката на Борисов към новия председател на БАН Стефан Воденичаров (който е лидер на инициативния комитет за свикване на референдум за АЕЦ Белене) академията да разработи научен труд, на който да стъпи дипломацията ни с Македония.

Относно високия праг на избирателна активност, за който е следствие от броя гласували на предишните избори, той заяви: „Аз знам, че този праг е трудно достижим. Когато този закон беше писан (по време на управлението на Тройната коалиция - б.р.) Ние искахме да свалим границата. Избрахме един такъв подвижен критерий с очакването, че гласуването на всеки следващ парламентарен вот ще е по-ниско и по-ниско".

Той беше категоричен, че законът ще трябва да се промени. Според него обаче, не трябва да се допуска възможността от риска при по-нисък праг, да се стигне до положението на Словения, където някои спорни закони непрекъснато са се атакували, което е довело до блокаж на държавата.

„Често се задава въпрос, дали ще има пазар за произведената електроенергия? Искам само да припомня, че ние задоволявахме до 80% от енергийния дефицит в региона", посочи още Първанов. Той изтъкна, че заради кризата има спад в потреблението, но енергийният глад съществува. „Ние сме говорили с македонския президент Бранко Цървенковски и сръбския Борис Тадич. Щеше да е добре и те да се включат в проекта, но тази възможност не беше достатъчно добре разработена", разясни той.

Относно цената на Белене президентът поясни, че има едно начално споразумение с руската страна за цена от 3.397 млрд. евро, като заедно с допълнителните споразумения, по отношение цената на оборудването, цената става малко под 6 млрд. евро.

„За какви 10-20 млрд. говорят сегашните управляващи", отбеляза риторично Първанов.
Важно да се отбележи е, че цената на електроенергията произведена от АЕЦ Белене, дори и да достигне 70 евро за мегават, то тя ще е по-ниска от цените на електроенергията произведена от въглищните електроцентрали, заяви бившият председател на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков.

Той посочи, че управляващите не цитират един много важен детайл от доклада на британската банка HSBC, че когато токът от АЕЦ Белене ще струва 14 стотинки на киловатчас, то този от ТЕЦ-овете ще бъде 25 стотинки, заради въглеродните квоти, които трябва да се плащат във връзка със задълженията ни към ЕС за намаляване на емисиите парникови газове.