Все повече германци работят на второ място през свободното си време, съобщава Дойче веле. Макар че от много работа не се забогатява, както показва опитът в България, работенето на второ и дори трето място става все по-популярно, и то не само в страни с ниски доходи.

Броят на хората, които работят на второ и трето място, расте през последните години и в Германия.

Лекари карат такси след работа, а учители разнасят вестници през почивните дни, а

селскостопански работници обработват земята само като хоби, докато в основното си време са секретари в някоя фирма.

Парите обаче не са основният фактор, заради който германците работят допълнително. Известната от други западни страни категория "working poor", т.е хем на работа, хем бедни, засега не е силно разпространена в Германия.

По-скоро става дума за хора от средното съсловие, със средна и висока квалификация, които поемат допълнителен ангажимент обикновено на "свободен хонорар" или като самонаети лица - като консултанти, експерти, преподаватели. Това са един вид елити с "втора" професия.

Преди да се започне втора работа обаче, е добре човек да прецени дали изобщо си заслужава. Не са редки случаите, в които от допълнителната заетост няма почти никакъв финансов ефект - поради сложните данъчни и административни разпоредби. Повечето от хората, работещи на второ място, получават така наречената "мини-заплата" от 400 евро.

Има обаче граници, които законодателят поставя пред трудолюбието. В кодекса на труда е записано например, че максималната горна граница по отношение на работното време е 48 часа на седмица - и то за основна и допълнителна дейност общо.

На практика обаче контролът за спазването на тези граници е минимален и често пъти закъснял. Ако например пилот или шофьор в обществения транспорт допусне грешка и се окаже, че тя вероятно се е дължала на преумора поради извънредно натоварване, не е изключено да се стигне до наказателен процес.