Доверието на българите в Европейския съюз остава високо. То обаче е в най-ниската си фаза, откакто страната ни е член на съюза. Това показват резултатите от проучване на „Галъп интернешънъл“ през юни, както и обобщените данни на агенцията от влизането ни в ЕС насам.

В навечерието на британския референдум се оказва, че българите по-скоро не очакват резултатът от общественото допитване на Острова да се отразят на техния живот. В началото на юни такова е мнението на две трети от запитаните. Само една десета са на противоположното мнение, а останалите се затрудняват да дадат отговор.

Едва 2% преднина за оставането на Великобритания в ЕС в навечерието на референдума

Едва 2% преднина за оставането на Великобритания в ЕС в навечерието на референдума

Никой не може със сигурност да каже какво ще се случи

От „Галъп” заключват, че в отговорите на този въпрос личи не особено висока степен на запознатост по темата - продиктувана и от нейната закономерна сложност. С всеки изминал ден обаче интересът към случващото се във Великобритания ще става по-чувствителен, коментират социолозите.

България остава сред най-проевропейските страни в Европейския съюз, отчитат експертите. Те посочват, че това се е доказало още в края на миналата година в изследване на световната асоциация УИН/„Галъп интернешънъл”.

48 % от нашенците през юни са изказали доверие към Евросъюза срещу 38 % недоверие. Останалите запитани се колебаят в преценката си. От „Галъп” обясняват, че подобни стойности в последните месеци не са рядкост. Картината преди няколко месеца обаче била по-благоприятна. Тогава доверието се движело около 60 %, а недоверието рядко достигало 30 %.

За разлика от имиджа на българските институции, този на ЕС остава силно положителен в очите на българите. Според социолозите се оказва обаче, че дори и образът на ЕС в очите на българите не е застрахован срещу предизвикателства.

Един от пиковите моменти на икономическата криза в Гърция в късната есен на 2011 г. например се бил отразил негативно. Тогава обаче тази тенденция не била толкова трайна, колкото в последните месеци.

От „Галъп” посочват, че причините за негативната тенденция са два типа: моментни и дълготрайни. Дезинтеграционните процеси в ЕС, бежанската вълна, тероризмът, различните кризи в съюза и възходът на популистки политически играчи са сред моментните причини. Смята се, че информационните противоборства между Русия и Запада в последно време също са оказали своето влияние. Вероятно е повлиял и фактът, че ЕС не успява да излъчва достатъчно авторитет, сигурност и решителност по международни теми.

От социологическата агенция са на мнение, че всичко това би могло да се промени при евентуален положителен резултат от британския референдум. Евентуално оставане на Великобритания в ЕС би дало ясен положителен сигнал, убедени са от „Галъп”.

Освен текущата криза в ЕС, с годините закономерно действат и по-дълготрайни фактори. Българите вече започвали да гледат на Евросъюза не просто на идеал. Те се вглеждали и в детайлите на неговото функциониране, което водело до плавното и почти незабележимо износване на авторитета му.