ГЕРБ и БСП изравняват позиции в намеренията за гласуване на избирателите на предсрочните парламентарни избори на 12 май.
Това показват данните от последното проучване на "Галъп Интеренешънъл", цитирано от bTV и в. „Преса".
Няма категоричен победител на предстоящия вот, сочат заключенията на социолозите.

Изследване на „Галъп Интернешънъл" е проведено в периода от 4-9 април 2013 г.
Предупреждава се, че това е преди скандала с подслушването, станал известен като "Цветанов гейт".

Според изследването подкрепата на избирателите е разпределена така: ГЕРБ - 22,8, БСП - 19,9, Атака - 5,7, ДПС - 4,9, ДБГ - 3,9, СДС - 1,2, ДСБ - 1,2, НФСБ - 0,8, ВМРО - 0,5, РЗС - 0,5, ПП „Зелените" - 0,5.

След оставката на правителството в общо декларативните нагласи ГЕРБ води с около 1% спрямо БСП. Сред твърдо гласуващите обаче, БСП има преднина с около 3%.

Общо двете партии към настоящия момент привличат над две трети от активните гласоподаватели и ако тази тенденция се запази, те ще имат над 70% от местата в бъдещия парламент.
В сравнение с дните отпреди протестите и двете партии губят по около 2%.

ДПС запазва традиционното си трето място в електоралната класация.

Разпръснатата традиционна десница най-вероятно ще отсъства от Народното събрание, според анализа на социолозите, а партията на Меглена Кунева остава на границата за влизане в парламента - с около 150 000 души.

Сериозен ръст бележат и трите утвърдени националистически формации - „Атака", Националният фронт и ВМРО. От тях засега самостоятелно би могла да влезе в парламента партията на Волен Сидеров, която печели подкрепата на 5% от имащите право на глас.

Социолозите коментират, че обществените нагласи са противоречиви. Оценката за управлението на ГЕРБ е негативна, но избирателите са гневни и на бившите управляващи - и леви, и десни.

61% от гласоподавателите са на мнение, че „все повече става ясно, че в ГЕРБ преследват само лични интереси и има корупция"; 59% считат, че ГЕРБ не може да изведе страната от кризата; 53% подкрепят твърдението, че „ГЕРБ е тясно свързана с олигархията и монополите" и само около 20% не са съгласни с изредените възгледи.

Интересен е фактът, че в оценката на избирателите при кое от българските правителства са живели най-добре, начело е тройната коалиция.
Класацията е следната: 28% за правителството на Станишев, 16% за правителството на Борисов, с едноцифрени проценти следват правителствата на Костов и на Сакскобургготски.

58% от избирателите одобряват оставката на кабинета „Борисов". Дори и след съставянето на служебен кабинет хората масово (62%) считат, че протестите трябва да продължат. Двама от всеки пет гласоподаватели биха искали да се появи нова значима партия на протестиращите, като всеки пети декларира готовност да гласува за нея.

По отношение на резултатите от предстоящите на 12 май парламентарни избори сред гражданите доминират скептичните нагласи - 42% са на мнение, че „нищо няма да се промени съществено".

Действията на президента за овладяване на кризата се подкрепят от повече от половината българи, сочат още данните.