За да касират изборите, от ГЕРБ трябва да направят няколко процедури, предвидени в изборния кодекс и Конституцията. Те, като партия, участвала в изборите, имат право да подадат своята жалба срещу изборните резултати. Това става, след като ЦИК обяви официално резултатите.

След това ГЕРБ имат 7 дни да подадат тази жалба към органите, които могат да сезират Конституционния съд- Президента, Главния прокурор, Министерски съвет, една пета от народните представители (48, б.р.), Върховния административен съд и Върховния касационен съд.

Спорно е дали такава процедура може да мине през Омбудсмана, който макар да има възможността да сезира КС, тя е ограничена само по отношение на приети закони, касаещи гражданските права.

Когато се сезират горепосочените органи всеки от тях трябва да прецени в рамките на 15 дни след официалното обявяване на изборните резултати дали да се сезира Конституционния съд.

Ако никой от горепосочените - Президента, Главния прокурор, Министерски съвет, Народното събрание, Върховния административен съд и Върховния касационен съд, не решат да сезират КС, жалбата на ГЕРБ няма как да бъде разгледана и съответно няма кой да я разгледа.

Въпрос на тълкуване е дали избраните в момента депутати имат пълните правомощия на народни представители. Ако се прецени че те имат такива, ГЕРБ може чрез избраните си депутати, веднага след обявяването на официалните резултати, да сезират КС.

Друг вариант да мине жалбата на ГЕРБ е като вече заклелите се техни депутати направят подписка и така сезират КС, което на този етап е най-вероятната опция, стига сформирането на парламента да не се забави с повече от 15 дни след обявяването на резултатите.

При обявяване на незаконност на изборите за народни представители се произвежда нов избор за Народно събрание не по-късно от два месеца от постановяването на решението на Конституционния съд.

Както вчера разбрахме президентът Росен Плевнелиев иска да свика първото заседание още през този месец, което означава, че ще е налице технологично време ГЕРБ сами да внесат, чрез депутатите си, жалбата срещу изборните резултати.

На този етап Главният прокурор Сотир Цацров категорично заяви, че няма да внася подобна жалба пред КС заради нарушения по време на вота. Не е изключено жалбата на ГЕРБ да не мине нито през Президентството, нито през Министерския съвет, които в момента са "неутрални" политически играчи, а едва ли ВАС или ВКС ще допуснат да станат проводник на какъвто и да е политически сценарии.

От своя страна Огнян Герджиков коментира, че процедура за цялостно признаване на изборите за невалидни няма предвидени в Конституцията. КС е компетентен да се произнесе за законността на избора, но става дума за избор на отделен народен представител, категоричен е той.

В най-новата история на България не е имало цялостно касиране на резултати от парламентарни избори. За първи път касиране е имало от парламентарния вот през 2009-а година. Това се случи в средата на февруари 2010 г.

Тогава Конституционният съд частично касира резултатите от парламентарния вот по жалба на РЗС за изборни манипулации на вота в Турция. Главният прокурор сезира Конституционния съд, който обяви за незаконен избора само на трима депутати от 41-вото Народно събрание. Така ДПС изгуби един депутат, а ГЕРБ спечели един.