Нормативната база за медийното отразяване на изборите е архаична. Тази позиция обедини медии и СЕМ по време на поредното заседание на Изборния борд към МС.

Спорен въпрос на всеки вот се оказва кога има платена политическа реклама и кое трябва да се отразява безплатно. Този въпрос се появява на всички избори, сподели Георги Лозанов от СЕМ. Политиците според него ползват медиите като агитационен канал по време на избори. По думите му обаче, се оказва, че се правят скучни кампании в медиите и затова според редица проучвания те оказват слабо влияние върху избора на избирателите.

Ръководствата на БНР и БНТ обясниха пред участниците в борда, че са създали редица условия и предавания за безплатно участие на партии и кандидати в ефира им по време на кампанията.

Място в днешното заседание намери и „езикът на омразата". Георги Лозанов обясни, че в Закона за радиото и телевизиите има разпоредби, които забраняват насаждането на омраза на етнически, религиозен и друг признак и СЕМ го спазва. Деликатен, по думите му, е въпросът, доколко дадена медия трябва да понесе отговорност, ако даден политик реши в ефир да се легитимира чрез езика на омразата.
Гражданският борд отправи призив „Да кажем „Не" на езика на омразата". Участниците призовават всички да бъдат толерантни и да се проведе позитивна кампания.

Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда информира, че нейната организация е сравнявала офертите за последните няколко избори в обществените медии и се оказва, че с всеки вот цената за платено съдържание набъбва.

Димитър Хаджиев, също представител на неправителствения сектор, поясни, че медиите трябва да публикуват договорите си с партиите за платената и неплатена реклама. Оказва се, че от 3-4 телевизии само една е публикувала информация за платените си материали.

Вяра Анкова от БНТ обясни, че има проблем с участието на политиците в медиите и каза, че често някои парти не изпращат участници в предложените им предавания.

Малките партии в момента ползват безплатно платени форми на участие, стана ясно от думите на водещия на Панорама Бойко Василев. Целта е всички да могат да се представят, обясни той, но посочи, че основният диспут в кампанията трябва да е между тези формации, които имат реален шанс да влязат във властта.

Според директора на БНР Валери Тодоров малките партии искат да се борят с големите формации. Той представи и куриозен случай - в една от безплатните форми на участие, предложена от радиото на формациите, се явил само един участник. Друг странен случай в практиката на радиото е, че на покана за участие на малки партии се оказало, че няма особено желаещи кандидати. Една от малките партии пък разбрала по средата на предаването, че участието е безплатно и поискала да изпрати свой представител да се включи в дискусията.