Бързото подаване на оставка на кабинета и насрочване на изборите беше предпоставка протестите да се фрагментират. Където протестите все още имат енергия, тя не е насочена срещу централната власт, а към местната власт.

Това каза в ефира на БНТ политологът Румяна Коларова.
Тя изтъкна, че във всеки един от досегашните протести е стояло някакво представителство - или политическо (партия), или представителство на интереси (профсъюзите). Коларова е на мнение, че фрагментацията идва, когато става дума за конкретни цели на протеста.

Според нея протестиращите нямат време за създаване на политическа партия и големите въпроса са дали те ще останат, без да гласуват и ако гласуват коя политическа алтернатива ще изберат.

Според Румяна Коларова е много важно какво ще направи сегашното служебно правителство.
Служебният кабинет е кабинет на президента, досега сме имали два такива кабинета. Първият - на Ренета Инджова - беше опит на Желю Желев да запази конфигурацията такава, каквато съществуваше по време на Беров, с неясно мнозинство, но мнозинство, което крепи по-скоро дясна, отколкото лява политика и ясно работи в услуга на това, което по-късно нарекохме олигарси, коментира политологът.

За служебното правителство на Стефан Софиянски тя посочи, че е било правителството на идващата, влизащата, а не на отиващата си политическа сила. „То направи два центъра на властта. Със създаването на правителството на Софиянски, Петър Стоянов направи собствен център на властта", посочи Коларова. Тя коментира, че и досега в СДС има кръг, който гравитира около Петър Стоянов срещу кръга, който гравитира около Костов.

„Дали това правителство ще направи втори център на властта, дали ще се окаже правителството на влизащата във властта, връщащата се ако щете сила, както ГЕРБ иска да я представи, но вече с втори център на власт", посочи още Коларова.

За президентската институция тя коментира, че в поскомунистическите държави тя има една основна функция и тя е антипартийна. „Разбира се, че когато се дадат малко по-силни правомощия на президента, той прави партия", посочи Коларова и припомни, че в Русия Путин направи партията на властта, имайки повече власт.
„Това е институция, която отмества настрани партиите и предлага управленска алтернатива. Служебното правителство е тест за България - два пъти България го е издържала и сега ще го удържи в рамките на демократична парламентарна република. Моята прогноза е че все пак това служебно правителство ще удържи демократичната структура на политическата власт", посочи Румяна Коларова.

Има действия на служебното правителство, които могат да предизвикат протест в желанието си да замажат нещо, каза Коларова и даде за пример за такова действие инициативата на служебния министър по икономиката да направи одит на енергийните дружества.

Одитните институции нищо друго не правят, осен да взимат едни големи пари, коментира тя и посочи, че логиката на този одит е - „Аз два договора да подпиша като министър, си решавам живота до пенсия", а идеята е да се успокоят хората, като се извикат едни западни одитори. Лошото според нея е че резултатът е твърде вероятно да е нула и това може да разгневи хората, защото този одит, освен, че ще им бръкне в джоба, ще преповтори онова любезното „всичко е наред".
"Самото служебно правителство може да стимулира или да възобнови протестите с един неловък ход", предупреди тя.

От своя страна политологът от Агенция „Галъп интернешънъл" Първан Симеонов коментира направените наскоро социологически прогнози, които дават паритетни резултати между БСП и ГЕРБ, изключителен отскок на Атака и свиване на резултата на Меглена Кунева.

Според него евентуални партии на протестиращите имат ресурс да се включат в тези избори и той е от порядъка на стотици хиляди гласове, гледано от днешна перспектива. По думите му обаче има вероятност вотът на протестиращите да бъде разпилян и амортизиран от тези различни послания, които излъчват протестите и различните лица на недоволството.

„Протестът, ако се институционализира, трябва да го прави бързо, защото няма кой знае колко време. Но потенциалът е огромен", категоричен бе Симеонов.

Той съобщи, че в проучването на Галъп 70% от запитаните искат ЕРП-тата да бъдат държавни, а 60% са на мнение, че не би било хубаво Борисов да бъда отново премиер.

„Виждаме една ситуация, в която на управляващата партия ГЕРБ се размина сравнително леко с това, което се случи. Тя вече не е ответник на гнева на хората или поне - не пряк", коментира политологът.

Общия извод от изследването е, че всички партии, всички установени играчи, политическият елит изглеждат на отбранителни позиции, изтъкна още той.

Според него без съмнение има поръчка за нещо като нов тип атака, което съчетава и национален и социален патос. В това, което наричаме преход имаше две големи табута - едното беше точно идеите, свързани със социална солидарност, социална справедливост и второто табу беше националната идея, тя се проявяваше или като патология или като нищо.

Тези протести показаха, че в българското общество тези две теми продължават да имат чувствителност. По време на протестите, освен искания със откровен социален патос имаше и едно почти интуитивно хващане за национална символика, за лицата на национални икони от Възраждането, изобилие от национални знамена. В момента има търсене за някаква нова атака - това обяснява и ръста на настоящата „Атака", посочи политологът от Галъп.

Той допълни, че има и още един голям извод от изследването - че всички протестно звучащи играчи, се чувстват в по-добра позиция.
„Който и да завърши пръв на тези избори няма да може да управлява нито леко, нито сам", категоричен бе Първан Симеонов.

За партията на Кунева той коментира, че изпитва не много леки времена и в нейния случай вълната на протестите не я понесе нагоре, а по-скоро я заля.

Запитан дали гласовете на Кунева преливат към "Атака", политологът посочи, че не би казал, че има такова преливане, но духът на времето е такъв - радикален, силно популистки. „Всички протестни, ани-системно звучащи играчи като че ли печелят гласове", коментира той.

Симеонов изказа мнение, че може би идеите на Кунева вероятно звучат прекалено експертно, европеидно, скучно на фона на настоящата ситуация. Но прогнозира, че след още месец хаос може да има търсене за такъв тип алтернативи.

Още сме близо до пика на протеста, вярно вече го отминахме, има отлив, но хората се видяха в силата си и дори тази енергия да се оталожи, хората могат да бъдат много повече на улицата. Показателен е този възглас - „Българи юнаци". В България много често питаме защо не може да сме като другите, е можахме, каза в заключение политологът.