Премиерът Бойко Борисов подаде оставка, с което страната влиза в много интересна политическа, юридическа и институционална ситуация. Процедурите за това какво следва от тук нататък са описани в Конституцията.

Според чл. 99 президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, излъчен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
Т.е. мандатът трябва да бъде връчен отново на ГЕРБ, които в 7-дневен срок трябва да отговорят. Както Борисов вече заяви - ПГ на ГЕРБ ще върне мандата.

Следва нова процедура по връчване на мандата на следващата по големина парламентарна група - БСП, но лидерът й Корнелия Нинова също бе категорична, че в рамките на този парламент БСП няма да прави правителство, а ще върви към предсрочни избори.

Законите не поставят срок краен срок за ротация на проучвателните мандати от страна на държавния глава, като се формулира само крайният срок, в който политическите партии трябва да върнат или приемат мандата.

При отказ да се състави правителство и от останалите парламентарно представени партии, държавният глава трябва да състави служебно правителство и да насрочи следващите парламентарни избори. Това обаче не може да стане в последните три месеца от мандата му, т.е. настоящият държавен глава Росен Плевнелиев няма правото да разпуска парламента.

От друга страна обаче формално както Росен Плевнелиев, така и новоизбраният президент Румен Радев имат право да излъчат служебни правителства.

Според Атанас Славов, преподавател по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", по-мъдрият вариант е споразумение между двамата държавни глави за състава на служебното правителство. Така президентът Росен Плевнелиев може да забави съставянето на служебен кабинет, а във времето Народното събрание да си работи. Новият служебен кабинет да бъде назначен от Румен Радев след встъпването му в длъжност.

Такова мнение изразиха и Екатерина Михайлова, и Атанас Семов пред Нова телевизия.

Според Михайлова трябва да се постигне съгласие за състава на служебния кабинет между политическите партии. Тя обаче подчертава, че Конституцията оставя един въпрос без отговор - кой от двамата президенти да насрочи изборите.
За датата на изборите, според нея обаче, политическите партии също трябва да постигнат консенсус на масата на преговорите, като по този начин покажат мъдрост.

Според Атанас Семов обаче въпросът е не кога ще бъдат изборите, а какви ще бъдат те - дали ще бъдат избори за редовно Народно събрание или за Велико народно събрание. Според него има достатъчно натрупани аргументи, както и обществената нагласа, изразена чрез референдума, за промени в Конституцията, т.е. за свикване на Велико народно събрание. И тук би било интересно какъв ще е въпросът, внесен в настоящото Народно събрание, който да стане повод за свикване на ВНС.

Според Атанас Славов обаче разговорът за Велико народно събрание е безотговорен, без да са ясни въпросите , по които то ще се произнесе, и без проект за конституционна промяна. Славов предупреди пред БНР, че ВНС може неограничено във времето да се занимава с определени въпроси и така отговорността може да се размие перфектно.

Той смята, че самата институция на ВНС е архаична вече и би трябвало самата конституционна рамка да отговаря на днешната динамика. Негово предложение за посоката е държавният глава да може да разпуска парламента по предложение на действащото правителство и да се върви към предсрочни избори без служебно правителство, т.е. спестяване на въртележката на проучвателните мандати.

В отговор на въпрос за промените в избирателната система след референдума, Славов изтъкна, че най-взривоопасен е първият въпрос - за мажоритарната избирателна система. Едва ли хората, подкрепили този въпрос си дават сметка за дълбочината на промяната, която ще се случи, каза още преподавателят в СУ.

Мажоритарната система работи тогава, когато зад личностите има много добре организирани партийни машини. За съжаление в българския случай няма да са само партийни.

Мажоритарна система с 240 едномандатни избирателни района означава възможност на всякакви местни интереси, коалиции, олигархични и корпоративни вотове да влияят още по-пряко върху политическия процес.

Тя означава и стратегическо преимущество за големите партии, които имат представителство на цялата територия на страната и навсякъде ще могат да вкарат определен брой народни представители.