Стотици учени, начело с председателя на БАН акад. Никола Съботинов, запалиха свещи и блокираха за 25 минути движението по бул. "Цар Освободител" в района пред Народното събрание и академията.
С днешния мълчалив протест ние демонстрираме нежеланието си да се реализират плановете за ликвидирането на БАН като национален изследователски център, каза пред журналисти акад. Съботинов.
БАН е основана на 29 септември 1869 г. и започва своята дейност като Българско книжовно дружество на 30 септември 1869 г.
В академията членуват десетки академици от страната и от целия свят.
USD
CHF
EUR
GBP
12 без 2
на 19.11.2010 в 22:01:12 #25Айде стига глупости...
12 без 2
на 19.11.2010 в 21:52:53 #24Не ми е нужен Фройд за да констатирам недостиг на удовлетвореност от приложението на една огромна потентност, не обезателно низкосексуална, а високо- такава...
12 без 2
на 19.11.2010 в 21:48:52 #23Диапазоните на тоновете, тоновите стълбици, гамите, дисонансите - в това има много число, това е чиста математика... По-интересно е какво Питагор разбир под число - дали точно идея, ейдос, артефакт или тон?!
12 без 2
на 19.11.2010 в 21:46:37 #22Според мен Питагор е бил ясновидец и говорейки за "музиката на сферите" като чуваемо тържество на идеалната хармония, е имал предвид нещо много ясно определено.
12 без 2
на 19.11.2010 в 21:41:12 #21Тази вечер имаме разходимост на тематизациите си. Монтен изобщо не ми е в контекста към момента, едновременно с това че пиша тук, чета едно любопитно четиво за съветски изтребители от четвърто поколение...
12 без 2
на 19.11.2010 в 21:32:20 #20Чудото да бъдеш човек, в съчетание с ужаса да бъдеш човек... - всеки сблъсък на свръхчовешкото с атавизмите поражда ужас, самота и неразбраност. Бих могъл да ви разкрия ужаса си от едни такива индекси, които тъкмо от гледната точка на докосналия се до чудото на онова, което е свободният индивид в своята спонтанност, убиват из основи всеки творчески порив със скованата си статистичност и безсмислена състезателност. Защо следва да му е необходимо на творчеството състезателност априори?
12 без 2
на 19.11.2010 в 21:26:53 #19Много неща е имал предвид Паскал, ужасявал се е например от потенциалната безкрайност, понеже е умеел да мисли философски, сиреч схващал е по нещичко от свръхчовешкото, таящо се в иначе доста неясната (иконична, а не икономична) идея за актуална безкрайност.
12 без 2
на 19.11.2010 в 21:21:24 #18*преди = ПРЕД
12 без 2
на 19.11.2010 в 21:20:51 #17Аз не съм будала, но не виждам защо математиката да не е точна наука с оглед на условните си претенции. Точна наука е, при все че не отчита (не си поставя задачата да отчита!) фикционизмите на чистия количествен метод!
12 без 2
на 19.11.2010 в 21:19:06 #16Колкото повече в една наука е застъпено субектното, логосно начало, толкова по-мъжествено нагнетена е тя с оглед на това, че не отстъпва преди световните неумолимости, а напротив, ги пронизва, по възможност отвън и отведнаж. Без философия трудно и почти невъзможно се изпробват алтернативни подходи и методи в познанието на ниво мироглед, принцип, всеобщ закон, категория. Напротив, най-женственото, почти стихийно, познание е емпиризмът и сляпото доверие в т.нар. "обективна независимост" на фактите. Доверчивостта в тези случаи иде от нерефлективен, сиреч пасивен, безкритичен синтез.
12 без 2
на 19.11.2010 в 21:04:03 #15Аз уча хората на свързано мислене, не говори смешни работи, това ми е призванието и професията... Не те знам дали си много или малко интелигентен, виждам само, че със снощните си писания доста майсторски си изманипулирал аудиторията, но аз не съм един от тези, които ще ти се вържат.
12 без 2
на 19.11.2010 в 19:06:15 #14Философията е метанаука. Но аз нямах предвид само философията - хуманитаристиката е доста широко понятие, а и социалните науки също не се подчиняват напълно на количествените ти критерии за оценка. Обективизмът е критерий за истината, респ. способностите, само в емпиричното естествознание.
12 без 2
на 19.11.2010 в 17:16:18 #13Този хай-индекс е количествено-статистически показател, нехарактерен за нашите условия. Минава за критерий, но какво би могла да се крие само зад суха статистика - и би ли следвало да се отнася към хуманитарните и социални изследвания - според мен категорично не, предвид по-широко допустимия изследователски субективизъм, както и стесняването на темите, напр. да вземем фолклористиката, която трудно може да мине за международно призната. Напразно изписано мастило, и най-голямата глупост, която прочетох и дълго се смях над нея - че в Щатите и Англия страшно трудно се ставало професор...
Не, не може да има по-смешно нещо... не може 
, предвид индивидите от професорски род (и то англосаксонци), които съм срещал, и които поназнайваха само тяхната си -аналитична - философия. Та те, някои от тях в нашата област, горките, са толкова зле в общата си философска култура и осведоменост, колкото не са били и някои от средните наши студенти и докторанти... 
critic
на 19.11.2010 в 05:34:29 #12sofia12: Искрено завиждам на енергията ти. Сериозно. И, разбира се, поздравления за точния анализ.
Yoda_science
на 18.11.2010 в 22:41:36 #11Това се едни безкрайни спорове за цитиранията.Огледайте се и вижте - как да станат промени като учените с идеи нямат право на глас в научните съвети. Нехабилитираните са 12,5 % как теоретично би могло това да се случи като заедно със студентите и докторантите те са 25% от научните съвети. Говорим за чужбина и запад, но там са на 2-годишни договори и всеки с идея може да направи договор и колектив, докато у нас е хабилитирано лице. Не разбирате ли, че държавата няма интерес да плаща на академици, които да водят лекции, тя трябва да принуди умните академици да си заработват заплатата от наука. Сега в момента под формата на самоуправление университетите за някои са мащеха, а за други .............. Разбира се университетите и БАН трябва да ги има, но с други взаимоотношения, с други принципи на кариера.
Минувач
на 18.11.2010 в 10:02:29 #10sofia12 Многокомпонентен анализ на научната продукция, на който наблягате - Импакт-Фактора (IF) е числен показател за важността на дадено научно списание. Броят на цитиранията, обаче, няма нищо общо с качеството на изследванията, впрочем, както и броят на публикациите. Природата на резултатите в различните области на изследванията винаги водят до различна честота на публикациите, което оказва влияние на IF. Например, медицинските списания често имат по-голям IF, отколкото математическите. От съществено значение тук е и влиянието, дали даден учен е директор на някакъв институт или научен секретар... Твърдите, че "нобеловите лауреати в точните науки са имали h-indeх ~ 18 - 30". След това излагате примери с наши учени, които имат IF по-висок от тях, но никой не си е помислил да ги предложи за лауреати. Тук не става въпрос само за прословутата българска завист. Това само показва, че са налице договорки между колеги (аз тебе, ти мен...), за взаимното цитиране, с което се изкривява фактора за реална оценка. Относно плача на сериозните и стойностните учени за финансиране: Има европейска схема за стартиращи научни изследвания, която действа от 2007 г. Досега са приключили 3 конкурса, като в последния от 2010 г. са осигурени 580 млн. евро за 427 най-добри учени. Оказало се, че сред имената на участниците в конкурса НЯМА НИТО ЕДИН българин, въпреки че всеки от академичните среди в БАН и родните университети има право да се бори за индивидуално финансиране от 2 млн. евро. Българските учени все още могат да кандидатстват по програмата, защото четвъртият поред конкурс приключва на 24 ноември, възможности ще се отворят и през февруари и март догодина. Относно Вашите изводи имам следните коментарии: 1, 2, 3, 4, 5 - Абсолютно съм съгласен с Вас. 6 - Това не го казвате сериозно, нали? 6' - Защо включвате БАН към университетите? Значи ли това, че приемате обединяването на някои научни звена, с цел да се окрупни научния ни капитал, да се развие конкурентно начало? 7. Сам знаете нивото на нашето образование в последните 15 -20 г колко се принизи 9почти толкова, колкото и науката ни). С това псевдо-образование трудно може да се изведе страната ни от блатото. Та нали и политиците ни са рожба на същата тази образователна система??!!! 8. Абсолютно съм съгласен с Вас. 9. Трябва. Тези, които повече стачкуват и са по-гласовити и нахални, вероятно ще получат повече. Останалите – навярно ще мизерстват, като учените в БАН.
Минувач
на 17.11.2010 в 15:34:53 #9Jay Gould Поздравявам Ви за великолепното изказване! В него прозират много истини и горчива болка. Очевидно сте излезли от тази система и сте били дълбоко потопени в проблемите им. В много страни има държавни институти. Те наистина решават по-фундаментални проблеми в областта на енергетиката, строежа на атома, космически изследвания, гео-проучвания, метеорологията, медицината, познанията в културната идентичност... Това се финансира естествено от държавата и е въпрос на престиж. Що се касае до създаването на лекарствата, новите компютърни технологии, електрониката, нанотехнологиите и други практически сфери на живота, всичко това се финансира от компаниите и разработва в техните научни центрове. Огромния прогрес на човечеството се дължи на съчетаването на двата вида наука. Проблемът на БАН е в дистанцирането й от реалните проблеми на страната. Това е било винаги в нейната история. Единствено по-значимо постижение е това на практика акад.Анг.Балевски за леене с противоналягане. Реално се прилагат два метода за леене: с налягане и под вакуум, но той ги съчета в едно. В момента се използват и трите метода. Колкото до лекарства и антибиотици, да не говорим за лекарство против СПИН, има патенти от БАН, но реално няма внедявания, продукти и производства. Мога със сигурност да Ви уверя, че в БАН определено нямат научен капацитет да създадат съвсем ново лекарство. Доставиха ви скъп суперкомпютър за изчисляване и търсени на нови полезни формули на лекарства. Е, и какво от това??? Създаването на едно ново лекарство струва между 200 и 600 млн $, за да стигне до аптеките. По лесно е да се измисли, отколкото да се наложи!!! Тези усилия, практически опит и научни познания абсолютно липсват сред учените в БАН. Страната ни няма финансов потенциал на такова усилие. Обикновено се пишат научни статии на базата на малко известни литературни източници, компилация и комбинация на чужди усилия. Такава е била практиката до вчера. Писането на монографии е едно библиотекарско усилие, което също няма нищо общо със създаването на нещо творческо и полезно. Във века на компютрите тези усилия изглеждат просто смешни и абсолютно наивни. Това са знанията за това, какво знаят и могат другите. Липсата на самоинициативност, еврастичен подход и практческа насоченост са основните язви на нашата наука. Българската наука действително беше оставена да умре. Това не е отскоро. Още по-малко е от последната 1.5 година. Що се касае до чуждите инвестиции, те никога не са били свързани с успехите на БАН, а с данъчната политика, заплатите и общото ниво на образованието ни. Свързването на университетския и изследователския потенциал на БАН може да се окаже далеч по-ефиктивно и действено за бедната ни страна. От едно такова обединение ще загуби само админицтрацията на БАН и т.н. "феодални" старци със заплати по 2000 лв. Ще спечели обществото, студентите и най-вече страната. Лошото състояние на изследванията у нас са показани и в класацията за иновационен капацитет European innovation scoreboard, в която България е на 32-о място от 34 държави и е поставена в графата "догонващи": http://ec.europa.eu/enterprise/newsroom/cf/_getdocument.cfm?doc_id=5714
yordanmg
на 17.11.2010 в 12:50:53 #8Jay Gould, смаян съм от смисленото ти писание! За пръв път виждам толкова читаво нещо из тези форуми! Поздравявам те, бъди жив и здрав и дано стават повече хората като теб!!!
yordanmg
на 17.11.2010 в 00:18:18 #74ovek da se hvane za glavata kolko maloumni Generali i Baroni ima v tozi forum!
x-man
на 16.11.2010 в 22:49:08 #6Единствено най изостаналите държави в света нямат научни центрове финансирани от държавата. Никога частници няма да ви финансират фундаменталната наука, от която няма директна и бърза печалба. Просто забравяме за България........... не 4 милиона, след 50 години ще сме 0 милиона
.