Азербайджан разтревожен за мирния процес в Южен Кавказ

Мирният процес в Южен Кавказ сякаш е дерайлирал. Това пише в позиция на посолството на Азербайджан до медиите, която News.bg публикува без редакция. 

Процесът на преговори за нормализиране на отношенията между Армения и Азербайджан, воден от ЕС и САЩ, който преди няколко месеца беше постигнал значителен напредък, сега изглежда замразен. Всъщност изявлението на арменския премиер Никол Пашинян от 2 септември 2023 г. нанесе сериозен удар върху развиващия се мирен процес между двете държави. Министерството на външните работи на Азербайджан остро осъди това изявление и заяви, че то още веднъж доказва, че претенциите на Армения към суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан продължават и, че то е в противоречие с предишните изявления на г-н Пашинян, в които се признава териториалната цялост на Азербайджан, включително и азербайджанския регион Карабах.

Азербайджан заявява, че ще предотврати и ще отвърне подобаващо на всички обвинения накърняващи териториалната му цялост, както и подстрекаването на сепаратистки тенденции на неговите територии. Заедно с това Азербайджан изразява намерение да реинтегрира арменските жители на Карабах в своята законодателна уредба.

Армения обвини Азербайджан в нов обстрел по границата

Азербайджанските военни са стреляли по позиции на Ереван край Верин Шоржа

Съветникът по външната политика на президента на Азербайджан наскоро изказа готовност за гарантиране на езиковите, културните, религиозните и общински права на арменските жители на района на Карабах и поиска премахването и разоръжаването на подкрепяното от Армения образувание там, като по този начин показа, че Азербайджан няма да приеме никакво нарушение на суверените му териториални права върху региона.

От друга страна, Армения иска специални права за карабахските арменци. Наскоро Армения и арменската диаспора предизвикаха множество критики срещу Азербайджан, като го обвиниха в предизвикване на "хуманитарна криза" в региона Карабах на Азербайджан. В същото време арменци блокират пътя Агдам, предложен от Азербайджан като алтернативен маршрут за доставка на необходимите продукти и отказват камиони с хранителни продукти изпратени от Обществото на азербайджанския Червен полумесец, което доказва празнотата на горепосочените обвинения на Армения и разкрива, че те са плод на политическа манипулация.

Напрежението по арменско-азербайджанската граница нараства напоследък, като последните големи сблъсъци започнаха от началото на септември. Двете страни се обвиняват взаимно в подклаждане на напрежение и в струпване на допълнителна военна техника и жива сила по границата. С наскорошното провокативно изявление на арменския министър-председател и с продължаващите сблъсъци, сега Армения и Азербайджан са на ръба на Трета карабахска война. Такъв един конфликт несъмнено ще дестабилизира целия Черноморски и Каспийски регион и може да засегне доставките на петрол и газ от Азербайджан за Европа, се казва в позицията.

Пашинян недоволен от руското оттегляне от Южен Кавказ

Според него, Москва показва желание да се оттегли от задълженията си

Припомняме, че през последните дни темата доведе до напрежение между Армения и Русия. 

Арменският премиер Никол Пашинян в интервю за италианския вестник La Repubblica заяви, че Русия се отдръпва от Южен Кавказ и руските миротворци не контролират Лачинския коридор, защото: "Русия или не иска, или не може да го направи".

Според говорителя на руското външно министерство  Мария Захарова, последните инциденти със смъртта на арменски военнослужещи на арменско-азербайджанската граница на 1 септември за пореден път доказва не неефективността на руската миротворческа мисия там, а слабостта на мисията на ЕС в Армения.

Руската федерация счита за необходима "редовна, ритмична работа по демаркация на арменско-азербайджанската граница с руска консултативна помощ, с едновременното организиране на комплекс от мерки за укрепване на доверието". "Ние също сме за разполагане на мисия на ОДКБ в граничната зона. Тук топката е в полето на Ереван", заяви Захарова.

Москва чака отговори от Ереван какво прави с Римския статут и МНС

Русия ще изгради действия въз основа на отговора на арменската страна

През месец март Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Владимир Путин. Русия е една от страните, котио не признават правомощията на МНС. През юли руският президент отмени планираната си визита в ЮАР за среща на БРИКС, поради опасения, че властите в страната могат да го арестуват, тъй като държавата е признала МНС.

Москва поиска от Ереван разяснения относно ратифицирането от арменския парламент на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и ще изгради действия въз основа на отговора на арменската страна.