"Има разумни основания да се предполага, че има извършен геноцид спрямо арменци в региона Нагорни Карабах."
Това обяви бивш главен прокурор от Международния наказателен съд Луис Морено-Окампо, цитиран от СиЕнЕн.
Той уточни, че не става въпрос за крематориуми или атаки с мачете. Но обърна внимание, че геноцидът има едно невидимо оръжие и това е гладът.
Без да бъде извършена незабавна промяна в сегашната ситуация, има риск само след няколко седмици арменците в Нагорни Карабах да бъдат ликвидирани. Това посочва Луис Морено Окампо в свое писмо, в което изразява експертното си мнение за нуждите на Межднародния наказателен съд.
Нагорни Карабах е етнически арменски анклав между Източна Европа и Западна Азия. Той е международно признат като част от Азербайджан. Армения и Азербайджан се борят за региона от десетилетия. Окампо работи в холандския Международен наказателен съд до 2012 година.
В понеделник експерти на ООН призоваха Азербайджан да вдигне блокадата върху Лачинския коридор, който е единственият път, свързващ Нагорни Карабах с Армения. Блокадата е в сила през последните седем месеца.
От Върховния комисариат на бежанците на ООН призоваха Азербайджан да прекрати "ужасната хуманитарна криза" в региона на Нагорни Карабах, причинила недостиг на храна, лекарства и хигиенни продукти.
"Блокадата на Лачинския коридор представлява извънредна хуманитарна ситуация, заради която има сериозен недостиг на основни хранителни продукти, като слънчогледово олио, риба, пилешко, млечни продукти, зърнени храни, захар и бебешки пюрета", се казва в съобщението.
Медицинските консумативи също бързо се изчерпват, уточняват от Върховния комисариат. Оттам призовават правителството на Азербайджан да изпълни международните си ангажименти за зачитане и защита на правата на човека, като отправят апел руските мироопазващи сили в региона да защитават коридора. И двете искания са в съответствие със споразумението за прекратяване на огъня от ноември 2020 година.
Междувременно ИТАР ТАСС съобщи, че вчера, на 11 август, Армения се е обърнала към Съвета за сигурност на ООН с искане за свикване на извънредно заседание във връзка с влошаването на хуманитарната ситуация в Нагорни Карабах.
Постоянният представител на Армения в ООН Мгер Маргарян поиска от организацията на заседанието на Съвета за сигурност да може да присъсва и представител на арменската делегация.
Той припомни, че Лачинският коридор е бил блокиран на 12 декември 2022 г. от група азербайджанци, представили се за природозащитници. След това Баку официално постави контролно-пропускателен пункт на границата с Армения близо до моста Хакари.
Към момента населението на Нагорни Карабах получава хуманитарна помощ със съдействието на руски миротворци. На 15 юни 2023 г., след престрелка между арменски и азербайджански граничари, властите в Баку забраниха всякакви доставки на хуманитарна помощ за Нагорни Карабах.
Въпросът бе повдигнат и на заседание на Съвета за сигурност на ООН на 3 август, като заместник-министърът на външните работи на Армения Вахе Геворгян предупреди, че блокадата на Азербайджан е засегнала 2000 бременни жени, около 30 000 деца, 20 000 възрастни, 9000 души с увреждания.
През юли върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Жозеп Борел обяви, че ЕС е "дълбоко загрижен за сериозната хуманитарна ситуация" в региона на Нагорни Карабах, като добави, че е "задължение на властите в Азербайджан да гарантират безопасността и свободата на движение по Лачинския коридор и да не допускат по-нататъшна ескалация на кризата.
Говорител на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен обяви през юли, че Блинкен е разговарял с президента на Азербайджан, за да "изрази дълбоката си загриженост за хуманитарната ситуация в Нагорни Карабак" и да подчертае спешната нужда през Лачинския коридорд да могат свободно транзит да преминават транспортни средства - частни коли, тирове, хуманитарни пратки.
USD
CHF
EUR
GBP
