Правителството назначи 9 генерални консула, съобщи външният министър Николай Младенов.
Външният министър съобщи, че ще бъдат изпратени допълнителни консулски служители в Русия, Украйна, Беларус и други страни във връзка със засиления политически интерес към България и необходимостта от издаване на повече визи.

Според Младенов тази година има безпрецедентен интерес към туристическия сезон в България. Към края на май по данни на българското консулство в Одеса исканията за визи имат ръст 115 %, съобщи Младенов.

„Ако миналата година България е била посетена от 600 000 чужди туристи, тази година очакваме те да са 800 000, а догодина може да има 1 млн чужденци, минали през страната", добави Младенов. Той каза, че засилен туристически интерес има и в някои балканските страни, сред които Косово, а също и в страни от Близкия изток, но основно от страните на ОНД.

За Солун е назначен Васил Вълчев, който е бил консул там, занимавал се е с трансгранични проекти, бил е търговски представител в Словакия.

За генерален консул в Истанбул е назначен Александър Велев - бивш главен редактор на програма „Хоризонт" и генерален директор на БНР, за Мюнхен е назначена Антоанета Байчева, за Шанхай - Ирина Белева, за Санкт-Петербург - Петя Несторова, за Дубай - Ангел Калинов, за Чикаго - Симеон Стоилов, за Лос Анджелис - Марин Димитров, за Торонто- Иво Мускуров.

Николай Младенов каза, че при избора на генералните консули са били търсени хора с икономически профил и подчерта, че това не обезсмисля работата на търговските аташета, които се назначават от икономическото министерство.

Остават още три незаети поста за генерални консули в Битоля, Ниш и Одрин. Както Младенов обясни за тези места е имало най-малко кандидати и решението е да се наберат още. Според Младенов това, че постовете остават незаети няма да е проблем, тъй като там имаме временно изпълняващи длъжността.

Стана ясно също така, че правителството е приело промените в Закона за дипломатическата служба. Целта по думите на външния министър Николай Младенов е да се отвори пътят за модернизация на българската дипломация. Затова първата задача на законопроекта е, подчерта той - ясно да се определят функциите на българската външна политика.

„Не просто да защитаваме интересите на българската държава, а да защитава интересите на българските граждани и юридически лица в чужбина", поясни Младенов.
Той съобщи още, че с промените в закона се изпълнява волята на парламента, изразена в декларацията от януари месец за дипломатите с агентурно минало. Младенов поясни, че за тях се предвижда отзоваване и преназначаване.

Посланиците, потвърди той обаче, могат да бъдат отзовани само с указ на президента и припомни, че Министерският съвет е предложил на президента връщане на всички такива посланици. Младенов подчерта, че тези с промени не се ограничава правото на труд на никого.

Той съобщи още, че промените в закона предполагат и нова структура на външното министерство, че работата ще бъде организирана в генерални дирекции. Според Младенов такава организация ще допринесе за оптимизиране на разходите.

Ще има нови форми на задгранично представителство, съобщи още Младенов и конкретизира, че ще бъдат назначавани извънредни и пълномощни посланици със седалище в София. Предвиждат се и съвместни задгранични представителства с други страни основно от ЕС.

С промените се въвежда практика, характерна за други страни - да се набират кандидати чрез отделен конкурс за специфична работа, съобщи още Младенов и поясни, че сега например външно министерство има нужда от повече икономисти, но заради нормативната база те не могат да заемат друго ниво освен най-ниското в дипломацията.

Друга новост, която се въвежда с промените в закона, е съкращаване на мандатите за всички тежки райони. Като пример Младенов посочи Кабул. За такива тежки постове ще бъде възможно да се въведат по-кратки мандати, поясни той.