Изнесената в медиите информация за „мъртви души" в избирателните списъци е некоректна.

Това заявяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) във връзка с появилите се през последните дни в медиите коментари за фигуриращи в избирателните списъци „мъртви души".

Избирателните списъци не се съставят на базата на данни от преброяването на населението, а въз основа на регистъра на населението, поясняват от МРРБ.

„Мъртва душа" според твърденията на Движение „България на гражданите" би се оказало например лице (български гражданин), учещо или работещо повече от една година в САЩ например. Поради това то не е пребивавало на територията на Република България към момента на преброяването, обясняват от ведомството.

В този случай лицето не е отчетено от НСИ като жител на страната, но това е български гражданин със законови избирателни права, коментират от МРРБ и питат трябва ли този човек да бъде изваден от списъците, защото някои политически организации го квалифицират като „мъртва душа" и така да бъде лишен от избирателни права?

Такива са живеещите в чужбина около 2 милиона наши сънародници, необхванати от последното преброяване на населението, поясняват от регионалното министерство.

В голямата си част това са лица със законови избирателни права, включени в избирателните списъци, съгласно правилата на Изборния кодекс, осигуряващ право на глас на всички български граждани, отговарящи на чл. 3, ал. 1 (независимо от това дали пребиват в страната или чужбина).

Преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. не обхвана всички български граждани. Съгласно Закона обект на преброяването бяха само българските граждани, живеещи постоянно в България, уточняват от ведомството.

Избирателните списъци за националния референдум се съставят от общинските администрации, в които се води регистър на населението и включват всички български граждани, отговарящи на изискванията за избиратели, независимо от местопребиваването им (в страната или чужбина).

Съгласно Закона за гражданската регистрация, в регистъра на населението се вписват всички български граждани, независимо от местопребиваването им (в Република България или в чужбина).

Разликите в целите и методите при преброяването (това е анкетния метод) и при гражданската регистрация (вписване срещу документ) предполагат и разлика в данните, отчитани с различните методики, посочват още от МРРБ.