Ако изборите за Народно събрание бяха на 15 април 2013 г., със сигурност в следващия състав на парламента попадат ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака.

Това сочи проучване на НЦИОМ проведено в периода 10-15 април, представително за пълнолетното население на страната. По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1120 пълнолетни български граждани.

Сериозни шансове да попадне в парламента запазва и Движение „България на гражданите", а доколкото изследването е реализирано в самото начало на кампанията, по-нататъшният й ход ще бъде решаващ за коалицията ДСБ-БДФ и за НФСБ, за да получат над 4% от действителните гласове.

Две социологически проучвания излизат в един и същи ден - това на НЦИОМ и това на АФИС.
И двете изследвания дават почти еднакви прогнози що се отнася до подкрепата към партията на ГЕРБ. Според АФИС 24% от избирателите биха дали гласа си за партията на Бойко Борисов, а според НЦИОМ - 23,9%.

Над процент е разликата в подкрепата за социалистите според социолозите, като АФИС прогнозират 18.9% за БСП, а НЦИОМ - 17,5%.

Голямо разминаване има и в прогнозните резултати за евентуалната трета политическа сила, като данните на АФИС поставят като такава Атака с 5,4% от гласовете, а НЦИОМ дава преднина на ДПС - с 6,2%.

Двете социологически агенции обаче дават еднаква прогноза за процента гласове, който ще събере партията на Меглена Кунева. И според данните на АФИС, и според тези на НЦИОМ Движение „България на гражданите" печели 3,1% от гласовете на избирателите.

 

В изследването си НЦИОМ регистрира запазване на основните тенденции по отношение на електоралната тежест на ГЕРБ и на БСП, като за последните шест месеца ГЕРБ неизменно получава по-висока подкрепа от БСП.

На база всички интервюирани (100% изборна активност) ГЕРБ събира 23,9 на сто от гласовете срещу 17,5 за БСП.
Данните показват, че сред гласувалите както за ГЕРБ, така и за БСП през 2009 г., има немалко разочаровани от политиката на своите партии. ГЕРБ, обаче, има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на бивши избиратели.

ДПС запазва третото място по електорална тежест с 6,2 %. Не се променя и електоралната подкрепа за партия Атака, която събира 5,2 процента.
Почти без промяна остава и подкрепата за Движение „България на гражданите" на Меглена Кунева - 3,1, което дава шансове на тази формация да бъде представена в следващото Народно събрание.

ноември

2012

декември

2012

януари

2013

март

2013

април

2013

ГЕРБ

24,5%

24,5%

24,2%

24,4%

23,9%

БСП

19,0%

18,5%

19,5%

17,5%

17,5%

Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз „Единство" не повлиява върху електоралната подкрепа за КП „Демократи за силна България и БДФ" и те получават 2 процента подкрепа, колкото и НФСБ.

Според проучването на института декларативна готовност за гласуване заявяват малко над 60% от имащите право на глас българи.
На основата на тези данни може да се допуска, че активността, която ЦИК ще отчете в края на изборния ден ще бъде около 55%. В оставащото време от кампанията биха могли да настъпят известни промени в активността.

11% от българите признават, че биха гласували срещу заплащане, а 89% твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства, установяват от НЦИОМ.
4,7% от готовите да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати (това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това).
Останалите 6,6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.