Още преди официалния старт на предизборната кампания от ДСБ са притеснени от „вълната от ляв популизъм, заляла България."
Предизборно, макар извън кампанията, България е залята от такава вълна, алармира по време на брифинг зам.-председателят на партията Радан Кънев.
По думите му, основно в тази насока действат от БСП, но и също от ГЕРБ и други партии, претендиращи за присъствие в дясното политическо пространство, които лансират откровено леви идеи - включват рязко повишаване на данъчното облагане, рязко повишаване на осигуровките и на осигурителните прагове, увеличение на осигурителния максимум.
Това са леви идеи за изземване на повече доход от работещите българи. Това са опасни послания, които създават предпоставки за задълбочаване на проблемите, които само лъжат, че решават, заяви Кънев и добави, че с тези предложения няма да се реши нито безработицата, нито обедняването на хората, нито продължаващата повече от 10 години тенденция върху работещите хора да бъде стоварвана цялата тежест на икономическата криза.
Лидерът на ДСБ Иван Костов намери абсолютно противоречие между това да заявяваш, че ще се създадат 200 хиляди работни места и че ще се вдигнат с 50% осигурителните вноски, както заявиха от БСП.
Тази идея, взаимствана от кампанията на президента Франсоа Оланд, е направила така, че той е да е с най-ниско доверие от всички президенти на Франция, подчерта Костов и бе категоричен, че това са две неизпълними неща.
По думите му, това не е решение нито на бедността, нито на създаването на работни места. Според него единственият начин веднага да бъде дадено облекчение за най-бедните е да се осъществи преразпределение на данъчната тежест.
Основните предизвикателства, според Костов, сега са насочени към избирателя, който трябва да вземе правилното решение.
Избирателите трябва да изберат такъв вариант за управление на страната, който веднага създава доверие, което ще доведе до намаляване на лихвите, облекчаване на кредита, отпушване на пазарите, там където те са задръстени, изтъкна лидерът на тъмносините.
Как ще бъде насърчен българският бизнес ще решат българските избиратели. Без излизане на страната от политическа криза, не може да се намерят и стимули в инвестициите, добави още той.
Иван Костов продължава да пази в тайна коя е втората партия, с която ще се коалира за вота на 12 май. Запитан дали става дума за Български демократичен форум, той запази мълчание и даде жокер само, че става дума за партия с ярък антикомунистически профил.
От ДСБ бяха лаконични в коментара си за oставката на шефа на Информационно обслужване Михаил Константинов - „Той направи няколко много непремерени изказвания, но въпросът не е в човека, а в механизмите за контрол.
Той за 150 дни има 250 публикации в медиите, като една голяма част от тези изказвания са си типично политически и по линия на една определена партия."
USD
CHF
GBP
griffin
на 25.03.2013 в 11:54:49 #11ходом марш към пандиза, особено деснио разпран гъз
трън
на 25.03.2013 в 11:49:14 #10Коалиционни партньори - Дон Цеци и Ахмед Доган. Предизборно лице - Азис. Нещо неясно в таргета на бесипийе, пръци
трън
на 25.03.2013 в 11:47:30 #9http://news.ibox.bg/news/id_2050185602
жунгръц
на 25.03.2013 в 11:45:27 #8трън | 25.03.2013 13:41 Пръцко, не те ли е срам Чуди се ================================ що бе, да не би да имам аватар на целуващи се мъже?
като си тръгнал да навлизаш в детайли, можеш ли да ни осведомиш за коалиционните страсти на сезгин мюмюн 
трън
на 25.03.2013 в 11:41:12 #7Пръцко, не те ли е срам
На парламентарните избори през 2005 Коалиция за България включва:
Българска социалистическа партия
Български социалдемократи
Политическо движение Социалдемократи
Движение за социален хуманизъм
Партия Рома
Комунистическа партия на България
Български земеделски народен съюз Александър Стамболийски
Зелена партия в България
На парламентарните избори през 2009 Коалиция за България включва:
Българска социалистическа партия
Движение за социален хуманизъм
Български социалдемократи
Партия Рома
Комунистическа партия на България
Български земеделски народен съюз Александър Стамболийски
Нова Зора
Borneo
на 25.03.2013 в 11:24:26 #6Я, инструктажа е завършил.Хайде поствайте докато се изтикат "недоволните" мнения долу.Колко сте прозрачни , но пък е гот да ви разлае човек пасмината.Някак си напрегнати ми се струвате
Steffen
на 25.03.2013 в 11:22:03 #5Estestveno,sled kato sled 23 godini desni pravitelstva,ikonomika,agrikultura i darzhavno-kulturno razvitie beha srinati.
apropoS
на 25.03.2013 в 11:20:30 #4demokracia | 24.03.2013 19:18 СПЕЦИАЛНАТА ОМРАЗА КЪМ ИВАН КОСТОВ Омразата към Костов е интересно явление. Нормално е един политик да бъде мразен от едни хора и обичан от други, често за едни и същи неща. Бихме се съгласили, че омразата към него ще е пропорционална на злините и поразиите, сторени докато е управлявал. В това отношение Луканов и неговата зима, Виденов и неговата инфлация или Негово величество, прелъстил и изоставил българския избирател както някой барон прелъстява млада селянка от владенията си, заслужават много повече омраза от Костов. От друга страна, дори негови политически противници признават Костовото правителство за най-успешното по време на прехода. А омразата към него е далеч по-голяма от тази към другите споменати политици. Ако тя можеше да се превърне в енергия, България нямаше да има нужда от АЕЦ, казва един известен политолог. Иван Костов продължава да е виновен за всичко, за което не е виновен Филип Димитров. Такова отношение към политик си заслужава специалното изследване. Още от пръв поглед личи, че в тази омраза има доста ирационални черти. Обществото вече е забравило как управлението на Виденов прехвърли спестяванията на хората в нечии индивидуални джобове. Но продължава да помни, че в 1990 г. Иван Костов е публикувал статия в „Работническо дело”. Без да се интересува от съдържанието й, разбира се. Такива черти имат компенсационните омрази, като, например, антисемитизма. С тях хората се опитват да компенсират някакви свои комплексни недостатъци. Като отчетем това, става ясно кои черти на мразения обект са причина за отношението към него. В политическите ожидания на българското общество преобладава очакването на спасител. Това е продължение на етатизма, присъщ му отдавна, но отгледан особено старателно през годините на „народната власт”. Всеки четири години то гласува за поредният „човек, който ще ни оправи”. Иван Костов беше приет също като спасител, макар, за разлика от другите, сам никога не се е обявявал за такъв. Поредният провалил се месия бива наказван с омраза и изхвърляне от властта, но случая с Костов не свършва само с това. Той, за разлика от другите управници, извърши нещо непростимо: с действията си опита да убеди обществото, че спасители няма, че дереджето на хората е в техните собствени ръце и ако те не се "оправят" сами, ще останат "неоправени". Това е причината той да бъде мразен с порядък повече от останалите провалили се „спасители”. Стайнбек казва, че човек може да прави всичко с една жена – да я бие, унижава, въргаля в калта и пр. и тя ще му прости. Но не бива да прави едно нещо: да й разваля прическата. Това тя не би му простила никога. Отнесено към нашият случай, това ще изглежда така: един политик може да прави всичко с мнозинството – да го ограби, видиоти, доведе до просешко състояние, да го избива масово, да му обещае сполука или че ще го направи богато за осемстотин дни. Мнозинството, или поне част от него, може и да му прости. Но не бива да прави едно нещо: да разбива илюзиите му, като му каже истината. (По същият начин преди това друг политик, Филип Димитров, посегна на друга обща илюзия: че всички са маскари. И до днес цялото общество не може да му прости факта, че се възползува от една рутинна парламентарна процедура, но свързана с повече почтеност, отколкото това общество беше готово да понесе. Той продължава да е най-мразеният след Костов български политик.) Това поставя Костов в особено положение. Нека си представим общество, състоящо се само от куци, кьорави, сакати, едноръки, еднооки, с три тестикула, или напротив, само с един, въобще лица с физически увреждания. И изведнъж сред тях се появява човек, който, наистина, не е красив като Роберт Редфорд, но си има всичко, т.е., физически е съвсем в ред. Дали ще го заобичат? Днешната българска „политическа класа” гъмжи от политически уроди. А ако на някои от пръв поглед това уродство не им личи, много е вероятно то да е скрито в гащите им. По омразата им към Костов ще ги познаете сигурно. Смешното е, че така те правят по-скоро услуга на Костов. Да бъде актуален е винаги важно за един политик. Според една цинична максима, не е важно какво пишат вестниците за теб, важно е да ти напишат правилно името. Нестихващата омраза към него му осигурява именно тази актуалност. Мижитурките от прехода отдавна вече са забравени. Кой си спомня за фигуранта, изпълняващ длъжността министър-председател, на име Беров? А Костов продължава да бъде свеж в обществената памет. И накрая, ако трябва да извлечем поука от всичко това, тя би била следната: трудна задача е слаби граждански общества, неузрели за нормална демокрация, да бъдат убедени и накарани с разумни доводи да тръгнат по пътя на собственото си усъвършенствуване. Който се опита да го стори обикновено бива наказан със силна и постоянна омраза. По-добър резултат се постига с други средства: насилствено, с помощта на моркова и тоягата. Или с отвличащ маньовър – например, с реформи, извършвани под маската на популизма. Примери за успешни реформатори, избрали първия начин може да срещнем от Ататюрк, през Пиночет та до Саакашвили. Елементи от втория можем да съзрем в политиката на днешния министър-председател на Унгария Виктор Орбан. Дали и България ще случи на някой такъв?
Borneo
на 25.03.2013 в 11:05:37 #3Да бе , не стига един Костов.Масовата крадливизация колко лостовчета я направиха ? За Костов ли имаше оферта за размяна с американски балистични ракети със същата разрушителна мощ?
iXact
на 25.03.2013 в 11:03:58 #2Левите реваншистки сили под ръководството на руските тайни служби, работят усилено от край време първо да докарат народа до просешка тояга, за да могат след това да подтикнат и поведат нова социалистическа революция. Донякъде им се противопоставя по-старата червена олигархическа номенклатура, която вече се охрани, раздели си пазарите и благата и не желае промени, а вечна власт чрез механизмите на подставени парти и партийки и дърпайки чат-пат струните на национализма. Така или иначе борбата е все между бивши червени.
мeшyгa
на 25.03.2013 в 10:56:09 #1Радане, хайде стегнете се малко! Знам, че вие трудно в сянката на Костов, но няма живец във вас. Москов колко време го налагат и не може едно ТВ шоу да изкара спокойно, ръкомаха, пали се... Стягайте се, един Костов не стига...