Българска фирма от Варна е спечелила договор с финландска компания за проектирането на един от най-големите пътнически кораби - Oasis of the Seas ("Оазис на моретата"), за 5400 пасажери, с дължина 361,6 метра и широчина 47 метра. Това заяви за в. "Черно море" доц. Петър Георгиев, член на УС на Морски клъстър - България.

Той е уверен, че противно на общественото мнение, корабостроителният бизнес във Варна "е жив, има сериозен потенциал и нужда от кадри".

Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК) организира трудова борса още през 2014 г. и от издадената брошура става ясно, че в почти всички предприятия се търсят усилено кадри.

Във Варна работят 4 корабостроителни и кораборемонтни завода. В един от тях се усвоява строителството на серия от нови специализирани кораби, разширява се и производствената инфраструктура. Така че погрешно е наложилото се впечатление за замиране на бранша, което идва от фалита преди време на "Варненска корабостроителница" - една от емблемите на морската ни столица, коментира доц. Георгиев.

"Вярно, продължава да има сериозни проблеми в този бранш, но те са за цяла Европа. Те тръгнаха с преместването на центъра на световното корабостроене от Стария континент към Далечния изток. Сега Китай, Корея, Япония и дори Виетнам са страните, където се произвеждат масовите серии търговски кораби - бълкери, танкери, контейнеровози. Европа остана център само в строителството на пътнически кораби, луксозни яхти и специализирани кораби, което се извършва главно във Финландия, Франция, Италия", обяснява той.

Европа осъзнава, че загуби корабостроенето, въпреки че над 70% от територията й е опасана от морска брегова ивица. Големите корабни заводи са изкупени от азиатски инвеститори (вижда се в съседна Румъния и на много други места), които осигуряват някаква заетост, но пък се изнася основната печалба. Така че в момента политиката на ЕК е насочена към стимулиране на МСП, на малките корабостроителници, които са собственост на европейски граждани, и печалбата остава тук. В тях ще се привлекат много млади кадри, което да намали голямата младежка безработица в общността. За целта обаче са необходими иновации, за да може малкият завод да бъде конкурентоспособен на пазара, каза още доц. Георгиев.