Г-н Фосколо, като човек от смесен брак, живял по-значимата част от съзнателния си живот между България и Франция, прекарал няколко години като политзатворник в нашата страна, вие сте наблюдавали нещата от различни позиции.
След като чухте тези дни многобройните мнения по повод 20-годишния юбилей от падането на комунизма, каква равносметка бихте направили за българския преход?
Бих могъл да отговоря само със следното изречение: въпреки че представя външните белези на демокрация, и че е влязла в Европейския съюз, България от 20 години живее в условията на перестройка, т.е. на успешно мутиралия стар режим.
Ако трябва да разясня тези мои съждения, позволете ми да започнем от по-отдалеч във времето и пространството и затова да се пренесем в Кремълските покои в началото на 80-те години. Ако някой помни, тогава само за три години начело на КПСС се смениха четирима Генерални секретари, а това съвпадна с усилването на икономическия спад в Съветския съюз и неговата зона на влияние.
Още 70-те години мислещите глави в КГБ бяха усетили опасността от срива на съветската система, който би повлякъл и тях, заради което преминаха в настъпление за да оцелеят.
Дългогодишният началник на КГБ Юрий Андропов ясно виждаше причината за фалита в склерозиралата се корумпирана партийна номенклатура. Затова той и подчиненото му ведомство бяха решили да изземат от КПСС юздите на властта, но поради скоропостижната кончина на Андропов изпълнението на задачата се падна на един от най-верните му ученици и последователи: Михаил Горбачов.
Последният, станал Генерален секретар благодарение на влиянието на висшия състав на КГБ, без отлагане обяви стратегия за спасяването на Съветския съюз, стратегия наречена „Перестройка", придружена от „Гласност".
Перестройката, всъщност не е била нищо друго, освен последен и отчаян опит на съветския комунизъм да спаси своите хора, като пожертва партията и идеологията и приеме някои външни черти на т. нар. от тях буржоазната демокрация, за да получи от Запада животоспасяващите за системата милиарди долари, необходими за безкръвното оцеляване.
(Това най-ясно обяснява френският политолог Тиери Волтон в книгата си „КГБ на власт"; издателство ФАМА, 2009.)
Тук не бива да пропусна уточнението, че въпросните перестройката и гласност нямат нищо общо с Демокрацията, която, както вече всеки знае е режим на правова държава, управлявана от автентична парламентарна система, при наличието на независима съдебна власт и в присъствието на активно гражданско общество.
Обаче експериментът, измислен от КГБ и приложен в Съветския съюз и в подвластните му европейски държави, глобално не успя, освен на две места :
Едното от тях се оказа по-голямата част на съветското пространство, където след хаотичния Елцинов епизод КГБ се възвърна на власт в Путино-Медведиева Русия ; същото се случи в Беларус и азиатските републики, но не и в прибалтийските.
Другото място е България, в която единствена от всичките бивши сателитни държави от Средна и Източна Европа, перестойката успя да се наложи с някои варианти като траен модел за управление.
Защо Горбачовата перестройка не успя в повечето бивши европейски народни демокрации?
Днес вече не малко архиви проговориха и историческите анализи са налице. Колкото и добре да е бил изграден сценарият за запазването на властта посредством перестройката, той на повечето места в Европа просто се изплъзва от управлението на КГБ и изненада световните играчи, които по онова време, освен Горбачов бяха Рейгън, Тачър, Кол и Митеран.
А това стана защото те бяха пренебрегнали ролята на позабравените народи от Източна Европа, които неочаквано се намесиха в играта.
Наистина, ако принципът за премахването на Берлинската стена беше приет от Горбачов и то срещу заплащането от Кол на 15 милиарда долара, той беше предвиден да влезе постепенно в изпълнение и да се проточи най-малко 10 години. Така че, както самите те си признаха, на 8 ноември 1989 г. Генералният секретар на КПСС, но също президентите и премиерите на САЩ, Великобритания, Германия и Франция, не предполагаха, че на другия ден източногерманският народ самоволно ще преоделее с телата си стената и повлече след себе си другите народи зад желязната завеса.
Впрочем на 19 август 1989 г. при малкия град Шопрон в Унгария телените мрежи на тази завеса разделяща Еврова бяха срязани от напиращите да преминат на австрийска територия източноевропейски граждани. А в Полша още през пролетта неочакваният играч - народът, беше вече наложил некомунистическото правителство на Мазовиетски-Балцерович.
Ако всичко това се случи, без да прозвучи на Изток ревът на съветските танкове, то е защото веднага след погребението на неговия предшественик Черненко, Горбачов събра дошлите на поклонение комунистически лидери на Източно Европейските страни, за да им каже, че отсега нататък ще трябва да се оправят сами и повече да не разчитат на съветска интервенция в случай на вътрешни проблеми.
Така че в последните години на 80-те народите на Изток прозряха, че Червената армия повече няма да дойде.
Те, и шепата активни опозиционери, наричани от западните медии дисиденти, бяха вече в състояние да се вслушат в библейското увещание на папа Йоан Павел ІІ, изречено на 22.10.1978 г.: „Не бойте се!" (Матей 28:10). Така освободените от страх народи се освободиха от народните демокрации.
А защо това не се случи в България?
Днес всеки ясно разбира, че без 9 ноември в Берлин, не би и имало и 10 ноември в България, макар че двете събития са от съвсем различно естество. В Берлин героят на деня е бил източногерманският народ с неговите постоянни и дръзки улични демонстрации, прераснали в масово физическо преодоляване на човеконенавистната стена.
Докато при нас героите са трима номенклатурчици-перестройчици, които пенсионираха с почести стария диктатор по настояване на Москва и по маниера, с който малко преди падането на стената беше отстранен от другарите си в ГДР сталинистът Ерих Хонекер.
Тук действията си оставаха в кадъра на предвидения сценарий на перестойката, но това не значи, че подобно на Германия, Полша и Унгария, не е било възможно и ние да използваме перестройката, за да я заменим с Демокрация, както например стана в Чехословакия на 17 ноември 1989, когато опозицията начело с Вацлав Хавел и хората от Харта 77, упорито отстояха на милиционерските палки и за 48 часа отстраниха окончателно от власт не само старото ръководство, а и комунистическата партия въобще.
Подобно другите източно европейци този звезден миг, Бог или съдбата, предостави и на българския народ на 14 декември 1989, когато улицата беше набрала достатъчно енергия, воля и смелост, за да преминем и ние от перестройка към Демокрация. Но не би, шансът беше проигран!
Кои са причините и в този случай да се отличим?
Пряката причина е, че в този ден когато множеството около Народното събрание се радикализира до степен да иска освен отпадането на член 1 от Конституцията и снемането на БКП от власт, онези които бяха се провъзгласили за единствени опозиционни лидери, вместо да обуздаят провокаторите и насърчат народа към твърдост и постоянство в провеждането на мирна, безсрочна окупация на площада, извършиха точно обратното, настоявайки хората да се разотидат по домовете.
Това поведение никой от повелите подобни демонстрации в бившите народни републики не прояви. Онези лидери, които проиграха съдбата на българската Демокрация тогава бяха най-вече водачите-дисиденти от елитарния „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България", чиито най-радикални въжделения се състояха в това режимъг да открехне прозорче, за да влезе глътка свеж въздух, но не и прочистващия буен полъх на промяната. До явните подставените агенти в техните редици е имало разбира се множество хора, които искренно са желаели нещата да се променят, но само в кадъра на горбачовата перестройка и с благословията на Москва.
Възможността да падне комунизма и България да се радва на Демокрация беше отвъд менталния хоризонт на тези люде, липсвало им е просто политическото прозрение, а може би най-вече не им е достигал кураж
Всъщност до голяма степен дължиме окопаването на комунизма в България под форма на перестройка, т.е. на мутренска фасадна демокрация на тяхното малодушие и липса на политическа далновидност.
А на тези от тях, които днес прехвърлят вината за неслучилото се върху незрелостта на българския народ или в най-добрия случай оправдават себе си с неопитното си аджамийство в политиката, трябва да напомня, че опитни, печени в борбата опълченци против комунизма е имало, но вместо да ги привлекат за съвет и помощ, нашите дисиденти не само бягаха от тях като дявол от тамян, а правеха всичко възможно за да ги очернят и в край на краищата успяха да не ги допуснат до микрофоните на трибуните
Да, но дисидентите се оправдават с риска от кръвопролития, който бил проличал от изпуснатите от Петър Младенов думи: „Да дойдат танковете!" и действително в съседна Румъния падането на режима бе съпроводено поне с 1 000 човешки жертви.
Трябва ясно да се подчертае, че тогава българското положение нямаше нищо общо с румънското. Там налудничавата двойка Чаушеско отказваше да се подчини на горбачовия диктат, за което плати с живота си и стана причина за много невинни човешки жертви.
При нас обаче вече месец как Тодор Живков беше отстранен и за разлика от Чаушеско и дори от Хонекер, който твърдеше, че ще стреля, се беше примирил с положението.
От друга страна превратаджиите-перестройчици бяха съвсем наясно, че след като Москва няма да интервенира, безполезно, а и дори контрапродуктивно би било за тях да ползват сила. Когато слушам нашите дисиденти да изтъкват като тяхна изключителна заслуга спестяването на кръвопролития, ще ми се да им припомня, че никъде в съветската зона такива не се случиха, а само в бивша Югославия, която беше извън сферата на влияние на КГБ. Така че кървавата баня е удобен мит, тъй като подобно нещо в България КГБ не би допуснал.
Но много от днешните медийни фигури твърдят, че в България не е имало друга опозиция освен перестроечната?
Това само показва нивото на историческа заблуда, в която се намира българското обществено. Това ме предизвиква да се върна на тази тема, която впрочем засегнах току-що и ме задължава да извърша едно по-глобално изказване по въпроса.
Постоянният нихилизъм, който се изразява в твърдението, че незгодите в България били плод на някакво си генетично увреждане на българите и че като била приела безропотно съветизацията още от начало, България е станала най-верния сателит на Москва, е също част от най-вредните митове. (Тези твърдения, уви най-често срещани при десницата са преминали на Запад като аксиома.)
Нека напомня, че когато идва на власт с помощта на съветското оръжие, болшевишката секта в България наброява не повече от 15 000 души. Когато говорим за най-верен съюзник на Съветския съюз това се отнася единствено до поведението на българските управници комунисти, които за разлика от колегите им, и те комунисти в останалите страни от Източна Европа, никога не са защитавали националните интереси на страната си.
Те никога, дори мислено не са се опъвали на съветското опекунство, докато, колкото и да са били комунисти, Гомулка и Ярозелски в Полша, Имре Наги и Януш Кадър в Унгария, Дубчек и Свобода в Чехословакия, та дори и Чаушеску в Румъния, понякога са предпочитали да застанат на национални позиции, което често пъти в момента е изглеждало безнадеждно, но спомогна за създаването по-късно на благоприятна обстановка за промени.
Второ, забравяме, че световно признати историци като Робърт Крамптон, Ф. Оти, Насим Орен, Жозеф Родшил пишат, че след войната от всички страни под съветска окупация, опозицията при избори печели процентно най-много гласове в България, също така пишат, че ние сме страната, където най-дълго - до края на 50-те години, е имало неподкрепена от никоя велика сила въоръжена съпротива и че тя е обединявала повече Горяни, отколкото партизанското движение от 1941 до 1944 г. Проучванията на проф. Владимир Мигев относно съпротивата на селото срещу колективизацията показва, че тя е била по-масова и от тази на руските мужици в 30-те години.
Тогава жени са лягали пред тракторите на колективизаторите, цели области, цели села са възставали и са били обграждани от милиция и вътрешни войски.
Кой също знае днес, че през май 1953 г. британският всекидневник „Гардиан" пише, че първата постсталинска стачка в съветската зона е избухнала в Пловдив и че за да се усмирят стачкуващите тютюноработници разтревожена партията праща изпадналия в немилост Антон Югов. Това събитие предшества с месец вълненията в Източен Берлин, започнали на 17 юни същата година.
С тези уточнения не търся да величая българщината, което би било поведение не по-малко вредно от нихилизма. Просто искам да подчертая, че когато Хрущов през пролетта на 1956 година се качва на трибуната на ХХ-тия конгрес на КПСС за да развенчава Сталин, за разлика от средноевропейските социалистически републики, в България гражданското общество, интелектуалната общност и националната идентичност са вече разгромени.
Защо според вас България също се отличи и с неотбелязването на 20-годишнината от падането на комунизма в Европа ? Българите страдат ли от амнезия ?
Липсата на ентусиазъм при отбелязването на юбилея се разбира от горе казаното, тъй като не може да се празнува за нещо, което не се е случило или се е провалило. Колкото и да злословят срещу себе си, българите все пак имат чувство за чест и свян. В случая българското общество реагира като всяко изнасилено същество, което търси спасение в амнезията. Терминът изнасилване може да звучи грозно, но е най-подходящ, за да окачестви това, което се случи след Девети септември при принудителното съветизиране на България.
Есента на 1944 г. българското общество е било най-неподходящото и най-негодно за прилагането на съветския модел, защото в България не е имало нито едри земевладелци, нито аристокрация, а 80 % от семействата са били селяни и 80 % от тях - собственици на земите, дюкяните и работилниците си. Това е главната причина за силната съпротива, оказана от българите докато бъдат насилени да приемат комунистическия режим.
Парадоксално е, но знае се, че вместо насилниците да бъдат заклеймени, чувството за вина и срам от омерзението обзема жертвите. При отсъствие на катарзис това довежда похитените до отчаяния стремеж за отричане на случилото се, всеобща апатия, осеяна с параноя, прехвърлянето на понесеното насилие върху други и дори посягане върху себе си. Това между другото обяснява сегашната апатия, параноя, агресия, амнезия и национален низихилизъм в българското общество.
Днес прерастването на българската перестройка в съвременна Демокрация е по-трудно постижимо отколкото, ако това беше станало на 14 декември 1989, защото обществените похитители са се окопали в ежедневието на нацията и дори в съзнанието на гражданите.
За финал искам да каже, че ако кандисах да споделя горе казаното, това не е нито от желание да полемизирам или да уязвявам когото и да било, а още по-малко от суета.
За съжаление трябва да призная, че общо взето нашето поколение се провали, от постъпката си нищо не очаквам, и с нея нищо друго не целя, освен да предам на младото поколение на България щафетата, която получих от предшествениците си за да имат някакъв шанс те да изградят живота си в по-малко заблуда и в повече светлина.
ot4eto
на 17.12.2009 в 10:41:36 #41Не се отклонявай удобно от темата. Аз не бих коментирал човек, който съсипва собствения си народ и го докарва до бунтове. Ако говориш за езотеризма като философия, аз отново няма да се съглася с теб. Двете нямат нищо общо. Езотеризма е доста близко до религията. Догматична вяра в някакви трансцедентни явления, които по мое мнение нямат нищо общо с реалноста. Що се отнася до източната философия и нейната вяра че светът е проектция на нашето въображение, устройството на вселената и многобройните опити показват че тя дълбоко греши. Наблюдавани са милиони явления в подкрепа на материалната природа на света. Сложните организми със сложна нервна система, съществуват в една незначителна част от историята на самата вселена, няма как да се опрделящи. Най малкото природата постоянно ни изненадва и във своята основа не е интиутивна. От друга страна няма опит или доказатества който да подкрепя идеята за една "виртуална" вселена. Източната философия удря на камък, затова толкова изостана през 17-18-19 век от европа, та се наложи страните да бъдат колониални роби чак до 20 век. Те не адресираха реалноста. Догматизма и липсата на критично разсъждение им пречеха да излседват реалността. Защо да се безпкоиш за реалния свят като всичко е илюзия? Естественото любопитство и стремеж на човек да иследва света и да търси истината бяха покрити под покривалото на мистичния сюреализъм.
ot4eto
на 17.12.2009 в 10:33:12 #40Булва, изненадан съм че интелигентен човек като теб не познава от къде се е появило явлението философия?!? Моляте прочети малко древногрътцка философия. Докато на Изток властва монархическата система, къде всеки е господар някому, на малките острови в южните балкани, за пръв път в историята на цивилизацията се заражда нов ти управление - демокрацията. Толкова силно изразена е тази демокрация, че в полиси като атина, веднъж на няколко години са се свиквали специални събрания, в които всеки е писал името на най-известния атински гражданин, който смятат че може да стане потенциален тиран. "Спечелилия" го гонели от града. На народните събрания присъствали понякога между 3 и 5 хиляди души. Всеки гражданин имал право да присъства и гласува. В една такава свободна и любознателна среда, където е било нещо като национален спорт да се сбъскват различни идеи, се ражда критическото мислене и философията, историята и въобще науката. Защо това не става в могъщите, много по-богати източни държави? Мисля че сам може да си отговориш.
ot4eto
на 17.12.2009 в 10:14:28 #39Смятам че концепцията на Булва е дълбоко погрешна. Исторически примери има много. Ще спомена само един - Северна и Южна Корея. Един и същ народ, в южната част кипи и процъвтява една модерна държава с пазарно ориентирана икономика, която гони Япония по стандарт а на север има мрачна комунистическа дикататура с култ към личноста. Отричам "нрава" на народите като определящ за пътя който трябва да извървят. Булва грешно е анализирал и западните демокрации. Проблема е че те са много различни една от друга. От президентския тип управление до републиканския. От войнствения капитализъм на САЩ до социалния капитализъм в Скандинавските държави. Догма е имало точно на изток. Въобще изтока се отъждествява с догмата. Това е сляпото безкритично отношение към идеологии и религии. Запада напредна толкова и повлече технологично светът със себе си, именно заради способноста да мисли критично. Тн материален реализъм. Макар и да не премина гладко процеса, все пак науката там успя да извоюва много битки срещу догматизма, религиозната слепота и предрасъдъците. Не случайно и тн Изток на Булва се обърна към западната философия, с щипка свой привкус, без технофобски страх. Не защото Запада е много велик, а просто защото умее да разсъждава рационално и критично и да не приема догматично нещата.
buddy
на 17.12.2009 в 04:40:03 #38Не е необходимо винаги да се търси под вола теле (Оруел, Солженицин и пр.) за да оправдаем интелектуалното политическо късогледство на активните национални сили в решаващи за съдбата на страната ни исторически моменти. Ние искаме всичко да постигнем без да се напрягаме, без да поемаме риск за каквото и да е, сякаш имаме на разположение 1000 години напред. Да, ама не е така. Годините си вървят, хората остаряват, неусетно стават все по-инертни, а накрая казват примирено: "Ние направихме каквото можахме". А дали изобщо сме направили нещо? Какъв е резултата от това, което сме направили? Дали не сме били в състояние в някакъв момент да направим нещо, което би имало смисъл за всички ни или просто сами за себе си сме си казали: "Аз ли ще оправям света?..." Защо Фреди Фосколо не се завръща в България след 2002 г., когато му е възстановено българското гражданство? Да не би да се убедил в инертността на българина по отношение на собствената му съдба? Ако е било така нека бъдем така добри да не хулим Вафлата, Сламения, Жан, Усмивката, дописника-политикономист на Раб. дело, Гея, Гоце, агента с обръчите, псевдоцаря или псевдопожарникаря. Дори Фреди не го прави, макар че има всички основания и моралното право да го направи. Ние не можем вечно да чакаме да дойде новия исторически момент. Но ние можем да го създадем и използваме. Имаме прекалено много причини за да го направим, нищо че ще се опитат отново да ни разделят по най-различни признаци.
Доню Д. Донев
на 16.12.2009 в 20:25:41 #37А иначе като цяло дискусията тук е доста качаствена и на ниво. Значи аз отначало бях доста рязък с БулаваSSNX30, но като гледам после има доста добри попаденя, не е така краен и дори и съм съгласен с него и други, които разбират, че не ние сме пропуснали шанса си 1989, а че ни извъртяха доста гаден номер. Но съвместно - и източните, и западните власт имащи върхушки. А колкото до т.н. реална демокрация - ами то си е гавра с понятията народ и власт. Ама такива като мен това си го знаеха - примерно и от Оруел, и от Солженицин, че и от нашия Георги Марков и т.н. А и изгонения от съюза голям учен и достоен човек Александър Зиновиев още 1986 г. определи перестройката като катастройка. А най-радващото е, че все по-ясно и по-задълбочено от все повече хора се разбира, че и нашите проблеми, и проблемите на света идват основно от неефективните и порочни и наша, и световна системи както сега, така и преди. И само още една вметка за т.н. демокрация. Ние си имаме поговорка - който плаща, той поръчва музиката. А паричната система от дългов тип с частично покритие, появила се преди около 300 години, е частна, създава парите чрез фокус от нищото и през цялото време е в ръцете на 10-тина фамилии. Ама то един от първите ротшилди си го е казал директно - той не искал да е цар или изобщо управляващ държавата, той искал да създава парите на държавата. Та първата и абсолютно доминираща власт, финансовата, си е империя и то много отдавна. А политическата власт, както и медийната, са си само за параван и обиране на негативите.
Доню Д. Донев
на 16.12.2009 в 19:45:36 #36pfufinger II, не насаждай вредния дори и за обикновенните евреи, не само за гоите, юдейско фарисейски манталитет. Още повече, че това в перспектива е обречено на провал, само Иисус е вечен и незаобиколим. Така можеш само да удължиш и увеличиш страданията на гоите и обикновенните евреи. Всъщност започвам така във връзка с конкритно написаното от теб: "освен това, напоследък има тенденция за изучаване и популяризиране на съпротивата на т.нар. горяни и на други жертви на режима. това, което прави впечатление, както и в историята с г.н Фосколо е, че никой не изучава и не споменава имената на палачите, а без това, все едно нищо не е направено. авторът на статията можеше да спомене например имената на съдиите и прокурорите, следователите и всички, които са имали отношение към извършеното с него безобразие. това е сериозен проблем, изнасиленият все пак трябва да разпознае извършителя, за да не бъде нито той, нито други повече изнасилвани. Отегчен" Значи споменавал съм ти, че съм репресиран николапетковист от репресирано семейство, баща ми е бил с горяните и познавам много от тях, но съм и християнин и никога не съм поставял по юдейско фарисейски талмудистки физическата разправата с палачите. Този ваш трик за гоненене едва ли не до девето коляно на вашите противници няма ли най-после на базата на фактите поне да ви отрезви и да ви убеди, че това води и вас в задънена улица? Ама тя цялата тази история с цикъла криза-омраза-холокост-отмъщение за холокоста вашите хора са я езмислили и против гоите, но и против вас, още в зората на вашата история. Първия и вариант е описан още в Тората - случая с Йосиф и египетското робство. Значи тук вместо да описвам подробно анализа си, съветвам те да прочетеш нещо частично в сайта на Исраел Шамир за случая Йосиф. Знам, че имаш интелектуален капацитет и ако се понапънеш и ограничиш юдейските си установки ще разбереш доста неща. Та ние, християните и изобщо българите /предполагам знаеш, че тук не е единствената България/ се интересуваме най напред от героите, мъчениците и светците и след това от тираните и палачите. Затова и така я докарахме, че макар и късно заговорихме за достойните антикомунисти и тяхната съпротива, включително въоръжена. Така че не се опитвай да гасиш това, което не гасне, ние знаем за какво и как да горим, а ако трябва и да изгаряме /то иначе как според древнокитайската мъдрост тъмнината ще стане светлина/. Иска ми се още да ти пообесня някои неща, ама ти си достатъчно умна и ако искаш и мошеж да си го позволиш, сама ще продължиш нататък. В тази връзка ти припомням радойралиновото "той мисли по-иначе, но пусто поминъче", което за вас май трябва да се подсили като "той мисли по-иначе, ама пусти херем".
ВТ
на 16.12.2009 в 15:15:37 #35Перфектен материал! Изключително рядко попадение.
badzharov
на 16.12.2009 в 14:31:54 #34Толкоз са назрели нещата. че една седмица без телевизия е достатъчна. Призовавам всеки разумен да се откаже от телевизията. Сигурно е по-трудно от цигарите. Убедете и хората които обичате да го направят. Така ще имате повече време да споделите. Малко по-малко трябва да се върви.
badzharov
на 16.12.2009 в 14:27:52 #33Недко, то кастовото общество почва да се оформя и макар и да не още гласно на обикновеният човек започва да му се ивбистря картината. Един вид осъзнава как са го прецакали и как го прецакват и каква помийка му забъркват занапред. Тоз абсурд не може да продължава още прекалено дълго. Все повече недоволство се събира. http://news.ibox.bg/news/id_858557236 Ето тук ни забъркват новата система, в която може да почнем да си плащаме за въздуха. С ДДС-то ще станат много въздушни данъци. Много е смешна системата и грозотиите започват все повече да си личат. Гответе се хора за най-големия цирк през 2012, когато и на най-залумпените ще им стане ясно колко голяма е лъжата.
Dr Mancho
на 16.12.2009 в 14:15:21 #32Народният съд го е направил у нас, уви, подобно. За седерастите не съм съгласен - повечето се оказаха ченгета и агенти. Де що се насерем - все вашата партия е в основата :Р
Dr Mancho
на 16.12.2009 в 13:54:01 #31Вярно е, Европа е много мудна и не умее бързо да реагира. Много се мисли, много се точи, през студената воина, когато всичко е било 50 години статично, е работела добре. сега обаче се налага динамика на всички нива, ситуациите се менят с дни. Европейската бюрокрация е като бавен носорог - силен, но рано или късно ще стане жертва на ловци.
badzharov
на 16.12.2009 в 13:50:35 #30ЕС се самоотписват поради институционална пленясалост.
badzharov
на 16.12.2009 в 13:49:08 #29Добре, Булава, важи това което си цитирал. И аз харесвам Бердяев, но него май го свързват с анархизма по някакъв начин. Това че нашата държава по-малко е навлязла в системата е добре за нас. За това и ББ е тук, защото според европа не сме достатъчно в системата. От тази гледна точка БСП води по-интелигентна политика, но за съжаление нещо не сработва в партията. Трябва да ни е станало вече ясно, че няма значение коя партия ще ни управлява. Ако сега успеем да се мотивираме и да си защитим поне един път интереса като държава за последните 20 години, ще е постижение. Като наблюдавам хората от различни националности, все повече се уверявам, че предстоящата духовна промяна ще дойде от Изток. Поне за Европа. Наистина доста са ги вдебилили. В България се прави този опит, но от по-скоро. Абре имаме един последен шанс да направим нещо все пак, но след ББ. Засега ще трябва да постегне малко положението, да вкара малко ред и дисциплиня като едно време. Парадоксално, но това май искат хората.
Dr Mancho
на 16.12.2009 в 13:36:30 #28Булавски, Русия е имала огромен потенциал, това е вярно. Но тези 60 милиона убити от Сталин, основно интелектуалци и творци, са немалка бройка. 1/3 от населението, реално целият елит е бил елиминиран. Там си е извършен един геноцид, какъвто ние не сме и сънували. Що се отнася до славяно-православните ни корени - там сме на различни мнения, не смятам, че позитивните ни черти са именно славянските - но това си е гледна точка. Америка прави много бели, това е вярно, ЕС се лашка наляво-надясно, но в Европа все още има зрънце здрав разум, отписваш ЕС бързо ;).
Dr Mancho
на 16.12.2009 в 12:44:26 #27Булавски, ти не си никак глупав човек. Това, което цитираш и постваш по-долу, е много интересно и съвсем вярно. съгласен съм и с твоята концепция да сме критични едновременно към всички. Само не разбирам как всичко това се съчетава със сляпата ти проруска подкрепа, когато очевидно е в Русия нещата не са добре и когато очевидно подкрепяш сляпо българските мафиоти в лицето на ченгетата от БСП. Съгласен съм, че ББ и пр. са много съмнителни от гледна точка на морала, просто всички изчакваме да видим как ще се развият нещата., но не за това говоря. По въпроси от глобален характер мисля, че в много отношения мислим сходно и ти си много балансиран, на тема БСП и Русия просто загубваш баланс и започваш да плюеш, често без никаква обосновка. Съвсем честно - имаш ли личен интерес (семеиство, бизнес) свързан с БСП? Очевидно е, че си предубеден не на идейна, а на някаква друга основа.
badzharov
на 16.12.2009 в 11:51:33 #26ако не бе тръгнал в такъв сякаш подразбиращ се план от натрапването на нуждата да ДОГОНВАМЕ като социално-политически модел Запада, приемайки го едва ли не образцово, екземплярно, и без нужда от запитване дали този модел наистина ни е нужен, дали безусловно успешно би се развил у нас Това е важно според мен. Наистина ли искате модел като европейският? Знаете ли за какво всъщност иде реч? Следите ли в какво се превръща този модел с всеки изминат ден?
QWERTY
на 16.12.2009 в 11:33:29 #25БулаваSSNX30 | 16.12.2009 11:05 По линия на останалите, "интелиджънс сървис"-аргументация, безусловно се съгласявам с написаното от недко! ДА! Дано авторът (интервюираният) го прочете и се замисли, щото съм сигурен, че например нашите седесистки соростутски лумпенчета и да го прочетат, нямат поначало достатъчно прозорливост, мисъл и воля да проникнат в написаното. =========================================== Русофилистична утрепко, жалките ти писания за това интервю само показват твоята безпомощност. "Гнилият Запад" има нещо което Русия май няма как да си набави в близките 50 години - гражданско общество и правова държава. Едното не може без другото, а двете съчетани заедно създават гражданския, социалния, научно-техническия и т.н. прогрес на който се раздват "империалистите"... На Запад няма само "неолиберали", но има хора с най-разнообразни позиции, които обаче разбират едно - човешката индивидуалност и свобода не може да бъде подтисната... И дори тя да бъде подтисната, то това неминуемо води до корупция, разруха и нищета... както е в любимото твое СеСеСеРе.
QWERTY
на 16.12.2009 в 11:28:05 #24Прекрасно интервю, което обаче няма как да се хареса на червените бригадири и техните верни кучета (както се вижда и от поста на Будалата...) Жалко е, много е жалко, че хора като ИЛИЯ МИНЕВ са били унищожени от червената русофилистична клоака...
badzharov
на 16.12.2009 в 09:47:59 #23Е и аз като Фосколо съм продукт на френската система бре. Ако наистина оставят демоса в полиса да си избере какво иска Европа няма да седи в такава позиция. Сега какво има в по-големите държави - еднопартийни системи и безплатни вестници-де;окрация за закуска.
badzharov
на 16.12.2009 в 09:41:52 #22http://news.ibox.bg/section/id_79#top Ей ви я демокрацията. Казах ви, демокрация си имаме и то работеща. Нали знаете че тази тенденция на интернет следене е общо европейска, а ние като добри ученици първи ще го въведем. Обяснява ви го все пак оратор с говорен дефект. Напомня ли ви това нещо - Добре дошли в маймунарника. Алелуя и дано ви приседне демокрацията, че нищо няма да остане за нас.