Няма по-голям и светъл празник от празника на българската писменост, на българското писмо и четмо. Това е нашата национална гордост, това е нашата памет, заяви вицепрезидентът Маргарита Попова по време на 33-ия конгрес на Съюза на народните читалища. Тя бе посрещната на крака и с бурни аплаузи. Форума уважи и министърът на културата Петър Стоянович.

Вицепрезидентът припомни, че днес православната църква чества Деня на светите апостоли и братя Кирил и Методий. Националната идентичност, самочувствието, лично и национално, е вътрешна реалност, то се създава и гради от майчината люлка и продължава до последния ни дъх, подчерта вицето. Според нея така сме възпитани - да пазим националната памет. Силата на нациите, силата на народите се измерва преди всичко с духа, с националния дух, изтъкна Маргарита Попова.

Тя заяви пред читалищните дейци, че ще победим тревогата и злото с искрата любородна. Попова се върна към времената на априлската епопея, когато по думите й народът ни не е чакал някой да дойде отвън да го спаси. Както тя се изрази рояк апостоли и просветители вече са били минали през народната нива и посели толкова много семена, че нямало как те да не поникнат и да не дадат своите плодове. Само със запазване на националната идентичност и с родолюбиво патриотично образование ще се запазим като едно свежо цвете в европейския букет от народи и нации, убедена е Маргарита Попова. Тя се обяви за чистия патриотизъм.

„Български апостоли и пазители на духа и националното самосъзнание", така тя определи днешните служители в българските читалища и музеи. Може ли някой друг да се похвали с такава история, неравна, тежка и въпреки това с такива родолюбци, с такива имена, постижения, с такива родолюбци, попита вицепрезидентът. Нашето е такова, каквото не може да бъде другаде, подчерта тя. Затова и според нея сме харесвани навсякъде по света, търси се нашето изкуство и култура. Познават нашия сложен български характер, категорична е Маргарита Попова.

Тя посочи, че страната ни се намира на кръстопът, но тя може да бъде мост за пренос на енергия на различни култури „едно здраво място, което може да бъде обединител не само на културите, но и на различни стопански системи". Вицепрезидентът настоя да направим страната си „мощно енергийно поле за размяна на култура между Изтока и Запада, на култура и стопански постижения". Да не отстъпваме от националната идея, настоя още вицепрезидентът Попова в заключение.

От читалищните дейци тя получи скулптура на Дон Кихот.

Министърът на културата доктор Петър Стоянович на свой ред също поздрави читалищните дейци. Ние българите сме една велика нация, зад нас стоят постижения, съизмерими с далеч по-големи държави и нации, подчерта той. По думите му това, което държи България жива на световната сцена, са талантите ни. Светът трябва да знае за тях, не само ние, смята министърът на културата. По думите му младите ни таланти трябва да са подготвени да устоят на предизвикателствата на световния конкурентен пазар. Трябва да спрем да се защитаваме, а да минем в настъпление, убеден е Стоянович. Според него читалищната дейност е гръбнакът на българската култура по места.

Читалищата трябва да се адаптират към модерния 21 век, изтъкна министърът на културата. Мисля, че е дошло време да назовем няколкото проблеми на читалищната мрежа, посочи той. Това са според него хората, които гледат користно на читалищната дейност, идеализирането на читалищната дейност, която трябва да бъде един работещ механизъм. По думите на Петър Стоянович не е нормално да има читалища, които стоят заключени. Той увери, че ще се изчисти нормативната уредба, за да се даде тласък на перспективните и истински работещи читалища, освен това културното ведомство подготвя Закон за изменение и допълнение на Закона за народните читалища.

Старт на конгреса дадоха българският химн, химнът на ЕС и химнът на българската писменост и просвета.