Началото на интензивна артилерийска стрелба от страна на Азербайджан в района на Нагорни Карабах във вторник породи опасения, че може да е в ход нов пълномащабен конфликт с Армения, по-малко от три години след войната, която уби повече от 6000 души, пише "Асошиейтед Прес".
Нагорни Карабах, с население от около 120 000 души, е етнически арменски регион на Азербайджан, който е гореща точка след разпадането на Съветския съюз. Регионът и значителните околни територии попаднаха под контрола на етническите арменски сили, подкрепени от арменските военни в края на сепаратистката война през 1994 г. Азербайджан си върна териториите и части от самия Нагорни Карабах в битки през 2020 г.
Последната война завърши със споразумение за разполагане на руски мироопазващи сили в региона, но напрежението се повиши от декември, когато Азербайджан започна да блокира пътя, който свързва Нагорни Карабах със същинска Армения. Артилерийската стрелба, която Азербайджан нарича "антитерористична операция", започна часове след като каза, че четирима войници и двама цивилни са били убити от противопехотни мини, за които твърди, че са поставени от арменски диверсанти.
"Изглежда, че може да бъде, за съжаление, ужасно - война номер три, нещо, от което хората се страхуваха, но се надяваха да избегнат с дипломация през последните няколко седмици и месеци", каза Томас де Ваал, регионален специалист във фондация "Карнеги Европа".
Планинският Нагорни Карабах, има значително културно значение както за арменците, така и за азерите. Имаше значителна степен на автономия в рамките на Азербайджан, когато беше част от Съветския съюз. С влошаването на състоянието на СССР избухнаха арменски сепаратистки вълнения, които по-късно се превърнаха в пълномащабна война след разпадането на Съветския съюз.
По-голямата част от азерското население беше прогонено до края на боевете през 1994 г. След това по време на боевете през 2020 г. около 90 000 етнически арменци бяха разселени, като някои от тях подпалиха домовете си, преди азерите да успеят да се заселят.
Руските мироопазващи сили бяха натоварени да гарантират, че пътят, водещ към Армения, наречен Лачинският коридор, ще остане отворен. Но той беше блокиран предимно от декември, тъй като Азербайджан твърдеше, че арменците внасят контрабандно оръжия и извършват незаконен добив на ресурси. Това доведе до сериозен недостиг на храна в Нагорни Карабах и арменски обвинения, че Азербайджан цели геноцид чрез глад.
След месеци на спорове и преговори, Международният комитет на Червения кръст уреди тази седмица пратка от около 20 тона брашно в Нагорни Карабах от Армения, както и медицински консумативи по различен път, водещ от територия, контролирана от Азербайджан.
Представители на Нагорни Карабах преди това се съпротивляваха на помощта, идваща по последния път, заявявайки, че това е стратегия за Азербайджан да погълне региона.
Въпреки че доставките предполагаха, че кризата може да отслабва бавно, докладът на Азербайджан за военни и цивилни смъртни случаи от мини във вторник ескалира напрежението и след това Азербайджан започна артилерийската операция.
Армения многократно е критикувала руските мироопазващи сили за това, че не са успели да запазят Лачинския коридор отворен и че са пренебрегнали спорадичните малки сблъсъци по границата.
Въпреки че Армения е дългогодишен съюзник на Москва, включително домакин на руска военна база, отношенията се влошиха значително през последната година. Наред със спора за пътя, Армения тази година разгневи Русия, като отказа да позволи учения на нейна територия от ръководения от Москва блок на Организацията на колективния договор за сигурност и като проведе съвместни учения този месец с американските войски. Освен това Москва беше обидена от това, че Армения предоставя хуманитарна помощ на Украйна.
Участието на Русия в прекратяването на войната от 2020 г. се разглежда като значително постижение, което засилва нейното влияние в региона. Но уважението към него сериозно е подкопано през последната година.
Признанието, което спечели, може да бъде загубено, ако не предприеме по-строги мерки за отваряне на пътя.
Русия не изглежда нетърпелива да се намеси в новия конфликт. Коментирайки искането на Армения руските миротворци да прекратят боевете, говорителят на руското външно министерство Мария Захарова каза: "Ами ако Ереван признае Нагорни Карабах за част от Азербайджан?"
А бившият руски президент Дмитрий Медведев, възмутен от дистанцирането на Армения от Русия, каза за арменския премиер Никол Пашинян: "Познайте каква съдба го очаква".
Съгласието на Пашинян с договореното с посредничеството на Русия споразумение за прекратяване на боевете през 2020 г. беше много непопулярно в Армения, като противниците го обвиниха, че е предател, с големи протести с искане за оставката му.
Новите военни действия вероятно ще предизвикат нова вълна от обществено безпокойство. И Пашинян е наясно с потенциалната сила на подобни протести, след като самият той стана министър-председател след големите демонстрации през 2018 г.
USD
CHF
EUR
GBP
