400 000 подписа ще бъдат достатъчни за свикване на референдуми. Правната комисия в парламента прие да намали със 100 000 подписа прага за иницииране на референдум. Депутатите в комисията разглеждат на второ четене промените в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Според сега действащия закон за референдумите Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4.

Предложението, което е предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от 40% от гражданите с право на глас и с „да" са отговорили повече от половината от  участвалите в референдума избиратели."

Освен това гражданите в чужбина също ще могат да участват в референдумите

Пада и ограничението, което не позволяваше на сънародниците ни в чужбина да вземат участие в референдумите. Българите извън страната ни вече ще могат да участват в националните референдуми.

На продължилото 4 часа заседание на Правната комисия депутатите  разгледаха и приеха закона на второ четене. По-рано, докато мъдреха текст по текст обаче внезапно председателят на комисията Данаил Кирилов реши да прекъснат разглеждането на закона и да се прехвърлят на другата си точка от дневния ред, тъй като по нея комисията имаше и гости, които чакат.

Това разяри социалистката Мая Манолова, която заяви: „Моите ангажименти, които съм пренебрегнала, за да дойда, са ми по-важни от на когото и да било".

В крайна сметка депутатите приеха да преминат към обсъждане за първо гласуване на законопроект за възстановяване и преструктуриране на  кредитни институции и инвестиционни посредници. Не след дълго се върнаха към горещата тема за правилата за референдумите.

Според председателя на комисията Данаил Кирилов приетите промени ще подпомогнат и инициаторите на референдуми в тази им дейност. Съществено се коригирали праговете във всички хипотези - тогава, когато референдумът се провежда самостоятелно и тогава, когато се провежда с други избори.

По думите на Кирилов, по-икономичен вариант е, когато референдумът се провежда при избори, тъй като тогава държавата така или иначе е направила организация.