Кръгла маса на припек - на пешеходната зона на бул. „Витоша", разнищи проблемите на българското образование.

Нестандартното мероприятие бе организирано от политическа партия „Глас народен" с лидер Светльо Витков, по-известен като фронтмен на група „Хиподил".

Припомняме, окрилени от представянето си на президентските избори - когато, без да правят нищо спечелиха 50-на хиляди гласа - тандемът Витков-Мицов реши да прави партия и да атакува родния парламент.

Самият Витков не присъства на образователната кръгла маса, като причина за това са негови ангажименти в Пловдив и Стара Загора, свързани с регистрирането на партийните листи.

Той обаче бе поканил учени от БАН, сред които д-р Христо Лафчиев, доц. д-р Емил Владков, Пламен Иванов и Евгени Бухалов от БАН и др.

Любопитните граждани, излезли да се поразходят на слънце по „Витошка" се заслушваха в разговорите за кратко, но малко от тях проявиха по-засилен интерес. Възрастен столичанин дори се възмути от силния шум, който излъчват тонколоните, като се осъмни, че организаторите имат разрешение от общината за това.

Над масата беше опънат голям транспарант с темата на дискусията и името и логото на партията на Витков.

Най-близкият до него човек и бивш кандидат за вицепрезидент Венци Мицов обясни, че „Хиподил"-ецът е само лице на партията, но не е специалист и ще кани и разчита на такива по всички важни точки от политическата платформа на „Глас народен".
Самият Мицов зорко контролираше отстрани как тече дискусията.

Основните проблеми, изтъкнати от присъстващите на кръглата маса учени, бяха огромният брой висшисти, произвеждането на кадри в ресори, от които държавата няма нужда, еднаквото и необмислено субсидиране на всички образователни направления.

Д-р Лафчиев коментира, че в Германия 15% от младите следват висше образование, в Швейцария - 14%, а в други европейски държави процентите са подобни. У нас обаче, този процент е над 90, като при това всички от тях се дипломират без никакви проблеми.

Според професор Николов, който е работил в Техническия университет, а в момента работи в САЩ, бившият министър Сергей Игнатов е унищожил номенклатурата на специалностите. Това според него води до нелепи ситуации, при които титлите на бъдещи доценти и професори се дават от некомпетентно жури.

„Народът вече не уважава доцентите и професорите си. Такива станаха голям брой политици, спортисти. Общо взето - който не пожела, той не стана доцент или професор по нещо", подчерта проф. Николов.

Присъстващите на кръглата маса се обединиха около тезата, че у нас не се набляга на качеството, а на количеството. Субсидията се определя от бройката, изтъкна доц. д-р Емил Владков.

Според Пламен Иванов до няколко години ни грози истинска катастрофа, ако качеството на образованието ни продължава да спада така драстично. Липсата на специалисти и образовани хора в различни области води до това, че хората не си дават сметка за огромните измами и източването на средства чрез престъпни обществени поръчки.

„Една лампа на магистрала „Люлин" струва 10 хиляди лева. Търговете се печелят от конкретни фирми, а парите на всички ни биват наливани в нечии джобове, без да осъзнаваме това", изтъкна той и посочи, че у нас една такава лампа може да се произведе 20 пъти по-евтино и дори с по-добро качество. Българските фирми обаче, по думите му, не могат да се доберат до тези търгове.

Според Иванов държавата категорично не се интересува от своите нужди. „Тя казва: „Ще давам за всички студенти еднакво", а това означава липса на стратегия. На нея не й пука за какво разпределя парите на данъкоплатеца", изтъкна още той.

По думите на Лафчиев у нас само 5% от студентите следват специалности, свързани с производство, а останалите 95% са юристи и икономисти. Това, по негово мнение, е огромен дисбаланс. В крайна сметка се затрива българското производство, добави и Евгени Бухалов от БАН.