Публикуваме текстовете ви без редакция
Нашето общество е болно общество. Не става дума само за статистическите характеристики, според които ние сме най-болната нация в Европа - шампиони сме по заболявания и смъртност от сърдечно-съдови болести (по инфаркти сме на второ място в целия свят), рак, диабет, болести на дихателните пътища и т.н.
В областта на психичното здраве нещата са още по-зле. Всяка година у нас се самоубиват над 1600 души, а други около 9000 правят суициден опит. Значи всеки ден се самоубиват по 4-5 българи, а други 25 се опитват да се лишат от живот.
Увеличават се самоубийствата при деца и юноши. Най-малкия самоубиец (момиченце) у нас е на 6 години Според Националния център по опазване на общественото здраве, 22% от българите имат психични разстройства, това са 1 617 000 души. Едва една пета от тях (340 000) са получили специализирана помощ.
Това са официални данни. Истинските данни са много по-драматични. По моя преценка, около 60% от българите имат психични проблеми - фрустрация, депресия, невроза, психоза и др. В Европа този процент е 38%, според Евростат. При нас е по-висок по понятни причини Оттук следва, че няма как това, което става по улиците на София и из цялата страна, да не е свързано с психичното здраве на нацията.
Българската нация се невротизира и шизофренизира. Процесите текат бързо и мощно. Повечето българи имат чувството за незащитеност и уязвимост, за безнадеждност и липса на бъдеще, виждат действията си като безсмислени и напразни. Почти всеки изпитва мрачно вътрешно преживяване едновременно на мъка, гняв и вина за собственото си състояние. Знаем, че българите, според официалната статистика, са най-бедните и най-нещастните хора в Европа, а може би и в света.
Нагнетеното напрежение търси изходи (отдушници) и ги намира по различен начин: алкохол, наркотици, танци, секс, но освен това и във фантазирането, в символите (тикви, боклук, тъпани, окървавен студентски херой, вериги, бял (!) автобус и др.), в ексцентричните лични и обществени прояви (песни и веселби по жълтите павета като в катун, окупация, полугола „Свобода на барикадите", превземане на Парламента с бутафорни картонени танкове, мръсни вигвами и кьошкове пред царя Освободителя, изострено до параноя плакатно творчество, живописни оперетни битки с „другите" и т.н. С една дума, намира ги в интензивността на всякакви щуротии, придружени със знамена, химни, маски, контейнери за битови отпадъци, вой, крясъци и десетки хиляди полицаи-клинистуудци, мълчащи като каменни африкански истукани без отличителни знаци.
Обществото ни е възбудено до крайна степен, колкото това и да се отрича от управляващите, които се правят, че няма нищо подобно. Те не разбират, че с това си поведение усилват обществената шизофрения. Обществеността не може да прости това обтягащо нервите презрително безразличие на властта и започва да се стреми по един неистов начин да унищожи взаимоотношенията си с нея, „да стигне докрай", както прокламират ранобудните студенти.
От психоанализата, а и от психиатрията, е известно, че неврозите пораждат разстройства в човешките отношения, че тревогата и омразата подбуждат болният (в случая обществото) да се самоизключи от всякакви връзки с определени хора и институции около себе си. Това от своя страна поражда чувство за незащитеност и изолация, поражда страхове и опасения, които могат да се компенсират само чрез демонстративни масови акции, парадоксално наподобяващи празненства и оргии, с търсенето на плътни контакти със себеподобни, с „нашите хора", с „добри хора", в смисъл на нови политически субекти, които да не са управлявали само в своя полза като БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ГЕРБ и т.н.
В същото време се изпитва остра ненавист към „лошите обекти", в случая властта и политическите партии, които са управлявали България досега и са я довели до това трагично положение на най-бедна, най-болна, най-корумпирана и най-нещастна нация в Европа.
Известно е, че когато някой, от когото се нуждаем, когото обичаме, на когото се доверяваме (и избираме да ни управлява), ни отхвърли или пък е суров и лош с нас, и не ни зачита (като БСП, ДПС и Орешарски) той става „лош обект". Ние го ненавиждаме. Ненавистта не е антиподът на обичта; обратното на любов е безразличие, липсата на любов. Ненавистта е нещо друго: тя е обич, която е станала сърдита заради отхвърлянето и малтретирането от този, който е бил досега неин обект на топли чувства и доверие. Ние ненавиждаме най-много тези, които искаме да ни обичат и зачитат, а те не го правят. Както постъпва властта. Най-голямата омраза е между близки, в случая - обществото и неговите довереници.
В обществената практика е известен Стокхолмският синдром, изразяващ се в привързаност, и даже обич, от страна на малтретирания (похитения) към угнетителя (насилника), във взаимност от негова страна и в общо презрение към околния свят. Този синдром се наблюдава вече няколко десетилетия у нас.
Най-бедният и най-угнетяван слой от обществото - възрастните хора, или така наречените „червени бабички и дядковци" - продължава и след Лукановата зима, и след обезценяването (открадването) на спестяванията им по времето на Жан Виденов, и сега да показва всички симптоми на Стокхолмския синдром, да ходи на Бузлуджа и да развява червени байраци от провинциалните автобуси с викове „Бесепе, Бесепе" и да целува ръка на партийните вождове.
По подобен начин и голяма част от мизерстващите българи си обичат и си възхваляват централния нападател на „Бистришките тигри" генерал-лейтенант Бойко Методиев Борисов. И той ги обича като материал. Но това лято настъпи промяна, Стокхолмският синдром се преформира в невротични и шизоидни еквиваленти, които сега са завладели обществото ни.
При шизоидното поведение има опити да се разруши отхвърлящата страна в поведението на ненавиждания (властта и политическите), т.е. той пак да стане „добър обект", но в нашия случай влакът вече е изтърван, заради казуса с Делян Пеевски, който беше сметнат от невротизираното вече общество за прекалено нагъл и абсурден, извън действителността ни, в която все пак има някакви морални норми.
Станишев и Местан (Доган) трябва да знаят, че връщане назад няма.
Сега на шизоидното общество му остава един прост изход - да се раздвои, като, от една страна, търси, обича и се доверява на „добрите хора" („България без цензура", Реформаторски блок, националистически партии и др.) и да мрази и ненавижда лошите (вече управлявалите партии).
Обаче раздвоението на българското общество не му помага, тъй като уж „новите" политически сили всъщност са си преоблечени стари муцуни: Кунева-Пръмова, Даниелчо Вълчев, Миро Найденов, цял куп агенти от патриотичните партии и т.н. Навсякъде мирише на комунизъм, на Политбюро и на ДС. Нищо ново, значи. Разочарованието е пълно.
И тогава шизоидното ни унижено и оскърбено общество (200 дни безрезултатни протести, окупации, пикети и др.) бива обладано от усилваща се тревожност, депресия, хистерия, от обсесии и омраза.
Тревожността възниква и от опасността за разрушаване както на този, когото обществото ненавижда (властта и политическите партии), така и от опасността от саморазрушаване, от самоубийство на самото общество. То вече тръгва по друга схема: „разочарование - раздвоение - ненавист - агресия". Иска напълно да унищожи виновника, да го погълне.
Мишо Шамара се провикна към ГЕРБ така: „Ще ви изядем, ей!" Този слоуган е първият предвестник на гражданската война.
US
на 25.11.2013 в 22:12:14 #7Авторът е прав! Това с чуждиците са дреболии, но смисълът е верен. Затова и пищят комуноидите отдолу - от това ги е страх най-много, че народът ще се вдигне и ще ги помете. И всякакви призиви за "мирни протести" скоро ще се изчерпят, защото се видя ясно - на комуноидите мирните протести не им правят впечатление - те са нагла генетична мутация идваща от азиатските степи на северната дивашка империя. Трябва да бъдат изметени от историята със СИЛА! Няма друг начин, за съжаление. Нови избори, Велико Народно събрание, промяна на изборния кодекс и ЛУСТРАЦИЯ са нужни.
plamenCCCP
на 25.11.2013 в 21:22:13 #6Май и автора го е хванала шизофренията
павиан
на 25.11.2013 в 21:19:56 #5Горуня ти да не си Владимир Спасов от гробищата?
павиан
на 25.11.2013 в 21:18:27 #4Самият автор на написаното е луд но може би още не го осъзнава...Когато всички са луди не може да има дори един нормален
ъ-ъ
на 25.11.2013 в 21:05:26 #3ами и авторът като част от цялата лудница е използвал думи, които и той може би не разбира: Суициден Фрустрация Вигвами Клинистуудци Пикети Обсесии кукумицина се носи от вятъра, ако можем да перефразираме една песен от 1962-ра
мeшyгa
на 25.11.2013 в 20:44:47 #2Ще си го преместя в другия крачол на 22.01, докато си наливам от изпотената кана червено вино И да не ми се върнеш природен в „малка пица“, твар безродна!!!
Los Angeles 90034
на 25.11.2013 в 20:32:42 #1суициден? Toва на какъв език е? Ах да, това е Английски, езика на който говоря тук, в Съединените Щати, и език на който е недопустимо да се говори в български форум най-малкото защото е обидно. Ако имате проблем да се изразявате на книжовен български език, може би тук не място за вас.