Привързаността на българина към имотите е пословична - доказана е през вековете, може и да ни е спасила през историческите превратности, но днес стои като изпосталял паметник насред родината ни и насред родната ни мила картинка. През 21 век могат да се видят твърде начесто три и четири етажните гимназии, построени от по-старото поколение за наследниците. Недовършени, грозни, вече запуснати и най-вече - празни.

Страстта към имоти и домове обаче остава. Доказва го и последния политически скандал, който само в рамките на три дни струва главата на двама министри и заплашва да предизвика цунами в предизборна обстановка за машината на ГЕРБ.

Въпреки всички обосновки, обяснения и уверения, че всичко е законно, на четвъртия ден от разразяването на бурята с луксозните апартаменти, купени на скандално ниски цени от високопоставени кадри на ГЕРБ, първите две оставки вече са факт.

Министърът на правосъдието Цецка Цачева първо поиска от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и от прокуратурата да направят пълна проверка на начина, по който е придобила луксозен апартамент от фирма "Артекс". С връщането на Борисов от Брюксел, където премиерът се закани, че ще се взимат тежки решения, Цачева подаде оставката си, влизайки в образа (за втори път) на жертвения агнец.

Премиерът Бойко Борисов поиска, получи и прие и оставката и на зам.-министъра на спорта Ваня Колева, сдобила се също с жилище в сградата, на чийто връх цял етаж е собственост на нейния кум - зам.-председателя на ГЕРБ и лидер на парламентарната група Цветан Цветанов.

Дали на върха, или във фундамента, но скандалът започна именно от неговия имот, който се оказа спазарен на цена, няколко пъти под пазарната за реномирания столичен квартал "Изток".

Цветан Цветанов не за първи път се оказва в ситуация да обяснява своите имоти. Разкрития за квадратни метри и нотариални актове го удрят за втори път, след като в първия мандат на ГЕРБ новината за шестте апартамента и двата гаража го спъна към президентския кабинет. Едва ли има някой, който се съмнява, че ако беше все пак номиниран, той нямаше да спечели. Така че ситуацията за него е рецидив и на този фон очакванията за оставки и от двата поста, които в момента заема, и ритуално-жертвено пречистване на ГЕРБ са доста пресилени. Въпреки заканата на премиера Борисов за тежки решения. Тежки... колко да са тежки?

Освен това сега и Цветанов, и Борисов разполагат с два-три дни, в които да обмислят тактиката си, тъй като в разгара на апартаментгейта вторият в ГЕРБ замина за САЩ. В това време производството на оправдания и обяснения беше пуснато в действие на максимална мощност, удряйки дъното с акцента върху обзавеждането: Видите ли двата заменени апартамента били "добре обзаведени", а новопридобитият - не и разликата в цените се покривала от гардероби, шкафчета, етажерки и перденца. Само знамето на произхода на мебелировката не беше развято - можем да предположим че са от "Икея" - марка за постигнат връх и качество в съзнанието на редовия българин. А и най-вероятно Цветанов и семейството могат да извадят фактури за всичко, включително и за дизайнерско шкафче за обувки. Така и цялата буря може да завърши с рефрена - хубаво е... законно е...

А и да не забравяме прокараната някак си помежду другото констатация от страна на депутата от ГЕРБ Тома Биков, че видите ли в българското общество и бизнес трайно съществува нагласата да се правят отстъпки и подаръци на публични личности и най-вече на политици. Самият депутат бил изпитвал това на гърба си. В това не можем да се съмняваме дълго - тежко е, а и сигурно е трудно да се отказва.

И тук освен фундаментално-върховия въпрос за устрояването на Цветан Цветанов изникват и редица други. Като например за купувача, извадил над половин милион за два апартамента и две обзавеждания в комплект.

Фигурата на Симеон Велков, купувачът на старите, но добре обзаведени апартаменти на Цветанов, останали собственост само няколко часа на луксозните строители "Артекс", остава в сянка, освен че и партийният функционер не подлежи на публично оповестяване на доходите. В сянка остават и законовите поправки и замазки, които вкарват същите строители в казус между няколко институции, които от своя страна вече са в колапс... А това са казуси с много неизвестни, точно колкото неизвестни са етажите на планираните небостъргачи в София.

Без да се поставя под съмнение значимостта на разследването на колегите, не може да се подмине и горчивия въпрос защо ударът се нанася както в предизборната обстановка, така и по така чувствителната тема за имотите - лелеяното достижение, към което българинът се стреми цял живот и което е представа за житейско осъществяване.

Тук идва и въпросът за какво им е трябвало на Цачева, Цветанов и сие да се домоустрояват, макар и по законен начин, толкова близо един до друг, в този момент и от една фирма. Нима други са лишени от настройката да правят отстъпки на публични личности? И тук обясненията могат да варират в много широк диапазон - от големи или дребни сметки, през алчност, самозабравяне, до... обикновена глупост. Да не забравяме, че и геният Айнщайн е стигнал до това драматично заключение.

На последното - за глупостта - трудно можем да осланяме дълго, тъй като партията е доказала неведнъж, че в дългосрочните сметки и теглилки успява. На този етап беше задействан традиционният похват на оставките, с който се потушава, но и отклонява фиксацията по зададената тема. Две вече са дадени и приети, а Борисов нееднократно е доказвал, че с такива решения обръща негатива в пасив. Колкото и безлична и несъстоятелна да е заместващата фигура в апарата на ГЕРБ и колкото и да му е къса "скамейката", за което непрекъснато е критикуван от опозицията.

Този път обаче политика "няма човек - няма проблем" едва ли ще може да приключи темата. Скандалът е прекалено на върха и прекалено "луксозен" за българина, който живее в панелка от соца и цял живот ремонтира къщата от родителите си на село.

А Борисов трябва да взима решения сега, преди институциите да приключат проверките си, които най-малкото ще се точат във времето - един месец, два месеца... точно до изборите за европарламента. А и с съществуващите нива на доверие в институциите, сякаш е и без значение точно какъв ще бъде изводът от поисканата от Цачева проверка от страна на Антикорупцията и прокуратурата. Същото и за Цветановите имоти.

И въпреки признанията от последните дни на различни говорители на управляващите и радетели на стабилността, че проблемът не е законов, а морален, мъчително невъзможно е догаждането, че казусът ще бъде разрешен морално. Ако така се действаше в политиката, то и комунистическата партия отдавна щеше да я няма, а пък нароилите се нейни демократични отрочета съвсем пък.

Така че да отворим врата на рейтинга и да постелем червен килим на кризисния ПР. Борисов ще потушава огън, а той това го може по образование и диплома. И на практика го е доказал, прехвърляйки десетилетие в политиката. Този път обаче гори собствения му дом. (Справка - "Аз тая партия съм я създал...")

За редовия българин от панелката ще остане горчивия изблик на народно творчество във фейсбук и цъкането с език край всеки нов изкоп я в квартал "Изток", я в "Лозенец", я по Черноморието.

И усещането, че докато се гаси пожара на едни квадратни метри и луксозно обзавеждане, отдавна е изгоряло нещо повече - морала ни. За общия ни дом - държавата ни - изобщо не говорим.