С утвърждаването на Националната здравна карта (НЗК) се гарантират направените хоспитализации за 2017 г. а отделно с това е увеличен с 608 и броят на болничните легла.

Увеличена е и хоспитализацията на над 41 000 пациенти, които могат да бъдат прегледните и обслужвани в болничните заведения, докато други 45% от населението на страната, би могло да мине поне веднъж през хоспитализация на лечебните заведения за болнична помощ.

Това обяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на брифинг, посветен на утвърждаването на Националната здравна карта, което стана тази сутрин в Министерски съвет.

Според Ананиев това е един много важен и стратегически документ, който е свързан пряко с договорите на Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ. "За да се подпише такъв договор, трябва да има определени критерии на базата, на които се определят лечебните заведения за болнична помощ", констатира Ананиев.

Той изтъкна от Здравното ведомство също имат определени претенции за структура и съдържание, но НЗК е разработена на базата на българското законодателство. Ананиев увери, че елементите на здравната карта, който ще се доразвиват, са принципите, структурата и нейното съдържание.

Оценката на здравния министър е, че тя представлява един добър инструмент за формирането на здравната политика в страната, който трябва да защити интересите и здравето на българските граждани и българските пациенти.

Кирил Ананиев обясни още, че на базата на Националната здравна карта ще се направят анекси на всички болници. Тези анекси ще отразят всички параметри на новата карта и ще се правят там, където има нужда от промяна на първоначално подписания договор на базата на областните карти и регионалните и националните потребности. Това ще стане до началото на месец юни, след като тя бъде публикувана в Държавен вестник", каза още здравният министър и посочи, че приетата днес карта ще е валидна до 2019 г., когато ще се изготви нова на базата на всички промени, които настъпят.

"Ние останахме с впечатлението, че не се познава основната цел и съдържанието на здравната карта. Тя посочва настоящото състояние на здравната структура и съответните медицински дейности", обясни Ананиев и добави, че Националната здравна карта нито открива легла, нито закрива легла.

Ананиев се обяви против твърденията в медийното пространство, че на базата на здравната карта се финансират лечебните заведения за болнична помощ.

"Нашите очаквания са, че чрез нейното одобрение да се осигурят по-добри условия за достъпна и ефективна здравна помощ и осигуряване на равностоен достъп на всички българските граждани до здравеопазване и необходимите медицински дейности и услуги", каза в заключение здравният министър.

От своя страна зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева коментира, че Здравното министерство няма да взима договори на болници заради Националната здравна карта, защото няма необходимост от това. "Няма да взимаме договори на болници, защото не се показва необходимост от това. НЗК касае бъдещите инвестиции - когато се появяват нови партньори, да се прецени необходимостта от нови лечебни заведения и легла, дали има съответствие или несъответствие с европейските стандарти и т.н.", обясни още Начева.

"Решението да се сключват договори преди да е приета Националната здравна карта беше свързано с факта, че когато постъпихме в Министерството на здравеопазването, картата от 2016 г. беше отменена от съда и трябваше да пристъпим към изготвяне на нова. Докато това се случва се подписва рамковия договор, който влезе в сила съгласно изискванията на Закона за здравното осигуряване.

Начева изтъкна, че от 1 април 2018 г. изпълнителите на болнична помощ могат да си получат средствата по силата на новия рамков договор само ако имат сключени договори с НЗОК. Именно поради тази причина се е взело решение да бъдат сключени договори с болниците.

Тя посочи, че вчера след разговор на министър Ананиев и представители на Надзорния съвет и БЛС е бил препоръчан от министъра текст, в който се подчертава, че изпълнителите на болнична медицинска помощ се задължават да съобразят приема на пациентите по договора на НЗОК с капацитета на болничните заведения.

Според здравният министър Кирил Ананиев средствата, които се разпределят от НЗОК за здравни дейности, не се използват по най-ефективен начин.

Той припомни и проверката, съвместна на прокуратурата и здравното ведомство, в 21 болници. Там се проверяват обществени поръчки, закупуването на медицински консумативи и т.н. "При всички случаи има нерегламентирани практики и на едното, и на другото място", отбеляза Ананиев и посочи, че тези практики сигурно имат своята причина. По думите му с новия модел искаме да направим така, че те да изчезнат и парите да отиват за лечение за гражданите и за увеличаване на заплатите на болничните служители.

В момента се разработват два проекта, с които се цели да се намалят тези лоши практики. "Единият е Единната здравна информационна система, а другият е Електронната платформа за провеждане на обществени поръчки за лекарства и медицински изделия", обясни Ананиев.