Нямаме нищо против участието на Украйна в Европа, но ние трябва да защитим нашите интереси.
Това заяви руският президент Владимир Путин по време на ежегодната „голяма" пресконференция в Москва, предаде „Гласът на Русия".
Ако Украйна сключи споразумението с ЕС, Киев няма да може да продава нищо на Русия, просто прочетете документите, каза той и добави, че може да се подходи към приемане на стандартите на ЕС и към икономическото ниво, но за това Киев се нуждае от пари.
Щитът в Европа ни заплашва и трябва да отговорим на това, обяви Путин
Още...
Надяваме се да успеем да намерим дългосрочно споразумение за цените на газа и да задълбочим сътрудничеството си с Украйна, поясни той, допълвайки, че предишните газови контракти с Украйна са били абсолютно икономически оправдани.
Припомняме, преди няколко дни украинският президент Виктор Янукович се срещна с Путин в Москва. Двамата договориха цената на газа за Украйна да падне с 140 долара и закупуване от страна на Русия на украински ценни книжа за 15 милиарда долара.
Без никаква ирония, ние разглеждаме Украйна като братска държава и заради това се нуждае от подкрепата ни в трудни икономически времена, каза Путин.
Ние трябва да подкрепим Украйна, докато това е страната, която е много близо до Русия, смята той.
Според него решението на Русия да помогне на Украйна е взето, тъй като Украйна е в тежка политическа и икономическа ситуация.
Помощта за Украйна в никакъв случай не е свързана със събитията в Киев и разговорите с ЕС. Защо подкрепяме Украйна? Братството и прагматичността ни водят, подчерта руският президент.
Ако Украйна подпише споразумение с ЕС, каза той, страната рискува да стане европейска аграрна анексия.
Ако Евромайдана беше се случил в Москва, той щеше да бъде разрешен в съответствие с руските закони, каза Владимир Путин.
Достъпът на Украйна до всяко споразумение или съюз се отнася само до украинското общество и тяхното легитимно правителство. Русия не краде европейската мечта на Украйна, обяви президентът на Русия.
Защо по дяволите не прочетете споразумението на ЕС преди да се опитвате да го подпишете. Ще събори вашата икономика, обърна се руският президент към Украйна.
Ако Киев подпише споразумението с ЕС, то тогава Русия няма да може да им предостави повече никакви облаги, заяви той.
Попитан дали може да се повтори ситуацията с Южна Осетия и Абхазия в Крим, руският президент каза, че „нищо, което се случи в Абхазия и Южна Осетия през 2008 година, е възможно в украински Крим".
„Ние обръщаме внимание на руските малцинства в другите страни. Няма да влезем в страната и да налагаме нашата воля, това е немислимо и невъзможно. Грузинската армия атакува руски войници и международни миротворци през 2008 година. Русия трябваше да отговори", поясни той.
Путин коментира и други теми.
Запитан за Сноудън, той каза: „Никога не съм срещал Сноудън, защото съм зает човек. Истината трябва да бъде казана, той е доста интересна личност за мен".
Сноудън направи своя избор, дадохме му шанс да живее в Русия. Нашите агенции не работят със Сноудън, не сме го разпитвали. Вие знаете защо Сноудън остана в Русия, подчерта той.
Русия просто му даде убежище, каза той.
По думите му Русия не е се опитвала да научи детайли от Сноудън за работата на американското разузнаване срещу Русия.
Завиждам на Сноудън. Шпионажът е най-старата професия в света, ние няма да споменаваме за други най-стари професии, заяви той.
Нямат значение критиките срещу американските ни приятели, вярвам, че цялата тази работа е, за да се предотврати тероризъм. Това, което направи Сноудън, е благородна кауза, променяща вижданията на западните лидери, твърди президентът на Русия.
Според него действията на разузнавателните служби трябва да бъдат ограничени, но те помагат в борбата срещу тероризма.
За задържаните активисти на „Грийнпийс", Путин беше категоричен: „Не мисля, че е приемливо да се използва кампания за околна среда, за да се популяризират".
Активистите на „Грийнпийс" се опитаха да атакуват платформата Приразломная, това беше PR акция. Това е наистина лошо, надяваме се, че няма да се повтори отново.
Нужно е да минимизираме рисковете за околната среда, готови сме да сътрудничим с „Грийнпийс", каза той.
За Грузия руският президент каза, че „имаме велика култура, духовни връзки с Грузия, но имаме и конфликтни ситуации". По думите му Русия може да подкрепи безвизов режим с Грузия.
Путин е на мнение, че страната му е допринесла много за разрешаване на международни проблеми, включително за Сирия и иранската ядрената програма.
ООН свърши съществена работа. Но без САЩ, ЕС и Китай тези резултати нямаше да бъдат възможни. Благодарим им за тази работа, заяви той.
Относно доставяния в ЕС руски газ, Путин каза: „ЕС ни обвинява за цените на природния газ, но ние сме в изгодна позиция в сравнение с тях".Руският президент поздрави Китай за първата им космическа мисия до Луната.
Според него има нов импулс в отношенията между Русия и Китай.
Китайското правителство предприе важна стъпка към увеличаване на икономическото сътрудничество, заяви той.
За Иран Путин каза, че Ислямската република е приоритетен партньор на Русия и че двете страни ще разширят сътрудничеството си във всички области.
По думите му трябва да се разрешат всички проблемни въпроси, които пречат на Иран и Израел да развият позитивни отношения.
Администрацията на Обама е изправена пред натиск от различни играчи в Иран, Конгресът пък е на страната на Израел. Иран е нашият най-близък партньор. Не мисля, че САЩ ще наложат нови санкции, но тяхната позиция зависи предимно от позицията на Израел, заяви той.
Санкциите срещу Иран са контрапродуктивна опция от гледна точка постигане на крайно решение. Вярваме, че Иран има право да развива мирна ядрена програма. Принципната позиция на Русия е Иран да развива свои технологии за ядрена енергетика, доколкото тя е мирна. Постигнатият прогрес с Иран не е благодарение само на усилията на Русия, но и заради прагматичните стъпки, които предприеха САЩ, подчерта Путин.
На днешната пресконференция, която продължи 4 часа и пет минути, бяха акредитирани 1326 журналисти. Преди пресконференцията Путин е давал 8 такива пресконференции, които са продължили 24.59 часа.
Средно те продължават между 2 и 4 часа.
superfly
на 19.12.2013 в 14:13:34 #20сега. Нека си изсяним какво става в Европа и еврото. Кризата на еврото се корени много много назад в миналото. През Първата световна война Антантата и преди всичко Англия, Франция и Белгия финансират военните си действия с кредити, взети от американски банки. Естествено, войната свършва, и някой трябва да връща кредитите. Кой? ами немците разбира се. Затова на Германия са наложени непосилни репарации, с които съюзниците си изплащат дълговете към америка. Освен това войната се води основно на френска и белгийска територия, жестоки опустошения, а индустриалното сърце на германия - рур - е непокътнато. цари страх, че немците ще се надигнат бързо и ще искат реванш. затова - да плащат. естествено, немците не са глупави, и за да саботират тоя гениален план започват да печатят пари като луди. искате пари, на ви пари. в 1923 немски студент влиза в берлинско кафене и си поръчва кафе - 5 000 марки. Изпива го и поръчва второ. Изпива и него. Иска сметката. колко мислите, че е? 10 000? не. 30 000. За десет минути инфлацията е нараснала с триста процента. американски турист в края на 1923 се настанява в берлински хотел. Дава на пиколото бакшиш 50 доларови цента. с 30 от тях пиколото отваря фабрика за обувки и става един от най-богатите хора в Германия...... през 1997 годишната инфлация на България беше 500%. Знаете ли колко е била годишната инфлация на Ваймарската република за 1923? 17 000 000%!!!!! заплатите се изплащат в огромни чували, пълни с банкноти. обикновено един работник получавал около 40 чувала заплата. сега, някой ще каже - какво общо има хиперинфлацията във Ваймарската Република с настоящето? има много общо. събитията от 1923 оставят в немската история, политика и най-вече икономическа мисъл незаличими следи. в резултат на което Германия извежда две аксиоми, които са непоклатими. Първо. Инфлацията изяжда богатството. Инфлацията е вредна за икономиката. За да се предотврати евентуална инфрация, трябва да се забрани на Централната банка да печата пари. Т.е инфлацията се обуздава по административен път. Второ, за да се забрани на Централната банка да печата пари, тя трябва да е напълно независима от правителството. защото инак някой политик в името на краткосрочни облаги ще диктува на банката политики, която в дългосрочен аспект може да са вредни. затова - централната банка е напълно независима от политическата власт. тези два фундаментални принципа са в основата на...........еврото.
superfly
на 19.12.2013 в 14:12:33 #19т.е когато лошият платец спре да си погасява кредита, това не се отразява върху банката, дала му го, а засяга трето лице, трета банка, предимно европейска, или американски пенсионен фонд, който е купил облигациите на банката, и си ги погасява чрез вноските на платеца. най-прозаичният пример - човек, очевидно с нестабилни доходи, иска сто хиляди долара, за ад си купи къща. ако нещата бяха нормални, банката Х би му отказала, би му дала по-малко, или с висока лихва, заради риска. Банката обаче му дава не само сто хиляди ами дори сто и двайсе хиляди, и то при ниска лихва. освен това на банката й е ясно, че понеже човекът е с нестабилни доходи, след половин година ще спре да погасява кредита. затова трябва до половин година да получи сто и двайсет плюс калкулираните лихви, за да е на плюс, и така загубата й става печалба. за целта емитира облигации с нужната цена, които са добре котирани на пазара, щото са смесени с добри ипотеки, и ги продава на европейска банка. европейската банка си мисли, че е направила удар, щото е купила печеливши облигации, а всъщност са й порбутали мърша. американската банка си е решила проблема, а европейската си погасява разходите по облигации чрез месечните вноски на човека с къщата. в момента, в който обаче той спре да плаща, завлечена не е американската банка, направила такъв рискован ход, а европейската. затова към 2008 г. фалираха онези европейски банки, които се бяха напълнили с такива американски облигации, и онези американски банки, които не успяха навреме да ги продадат.
superfly
на 19.12.2013 в 14:11:08 #18Не е вярно. неолибералният модел започна при Рейгън, това е след 1981. Всичко преди това е в условия на строга регулация, която съм описъл по-горе. а разцветът който ти визираш е просто надуването на един балон, който рано или късно ще се спука. Нека проследим сега еволюцията на Американската криза. в условията на всичко, което описах досега, в началото на новото хилядолетие т.е към 2000 г. сащ са в рецесия, породена от рухването на акциите, инвестирани в интернет компании (балонът дот ком). За да стимулира икономическия ръст, резервът отново сваля лихвите по кредитите, и балонът пак почва да се пълни. наред с това Буш прокарва закон, който освобождава от данъци имотите на стойност до 1 000 000 долара. И схемата се завърта - лесни пари, инвестиране в имоти, строителство. тука обаче има една разлика от кризата през 30те. банките започват да дават кредити на ляво и дясно и дори на хора, които е очевидно, че не могат да ги погасят и пак да имати згода от това, поради една операция, наречена секуритизация. Това означава, че напирмер една компания в лошо финансово състояние има нужда от пари, които естествено може да получи при по-висока лихва или изобщо да не получи. И какво парви - емитира облигации, които са с нисък рейтинг. Има едни фирми, специализирани в купуването на именно такива облигации. купуват, и ги нарязват на части като наденица. после купуват и облигации от други фирми с висока оценка. и тях нарязват на парчета, после смесват едните парчета с другите, и накрая имат един напълно нов продукт, които е с висок рейтинг. и така нашата фирма, която иначе не би получила кредит, или би получила при по-висока лихва, накрая получава максималното изгодно за нея, защото има облигация с висок рейтинг. това е все едно като отидем на пазара и си купим кило ябълки, не всеки 4 да ни слагат по една изгнила. и всъщност тези секуритирани облигации напълват пазара и се купуват като топъл хляб, с уговорката, че същата операция се прилага и към ипотеките. лоши ипотеки се смесват със сердно добри и с добри, и накрая облигацията се продава с висок рейтинг, и се купува дори от ивнеститори, които инвестират само в сигурни сделки, като пенсионните фондове. това води до няколко ефекта. Първо позволява на банките да дават кредити на хора със съмнителни доходи, непостоянни доходи и дори на безработни. Те ги инвестират в жилища, чиято цена постоянно расте, с идеята след години да ги продадат и да са на печалба. Банката от своя страна слесва техните ипотеки с други добри, и ги пробутва на всякакви инвеститори като пенсионни фондове примерно, като така компенсира лошия кредит, който току що е дала. така банката съзнателно продава загубата си на трето лице. след години когато балонът се спука, третото лице ще бъде завлечено, в случая пенсионните фондове, а банките ще си стоят отстрани ни лук яли ни лук мирисали. обаче ръстът в цените на жилищата в сащ предизвика инфлация, към която се добави и ръст в цените на петрола. за да озапти инфлацията резервът вдига лихвите и това спуква балона. първите засегнати са именно тези клиенти наречени CC т.е получили ипотечен кредит при все че са с ниски доходи, непостоянни доходи или дори безработни. Понеже са си купили къщите изцяло с кредита, без да вложат и цент свои пари, най-лесното е да я върнат в момента, в който месечните вноски стигат 50% от месечния доход. Така банките се оказват със стотици хиляди върнати жилища, и естествено ги слагат отново на пазара. Обаче лихвите са вече високи, хората нямат възможност да взимат толкова кредити, а изобилието на върнати жилища препълва пазара и цените им спадат. Онези собственици със средна оценка виждат, че цените на имотите падат и решават, че е моментът да ги продата, преди да е станало късно. предлагането става още повече и цените падат главоломно. има случаи на намаление над 60% на имота от първоначалната му цена. секуритизациите на ипотеки, оценени като добри, но бъкани с неплатежоспособни клиенти започват да вредят на притежателите им. Няколко големи американски банки, които са пордавали такива инструменти разбират, че все още имат от тях, и фалитът е неизбежен. и понеже държавната ненамеса е направила тези банки чудовища, е ясно, че фалитът им ще повлече цялата икономика. става така, че същите онези, които са искали на висок глас дерегулация и държавата да не се намесва, са първите, които сега искат държавата да се намеси и да ги спаси. и естествено, в първия си импулс, администрацията на Буш налива милиарди държавни средства, събрани от данъци, в тези банки. Така са спасени Bear Stearns, Merryill Lynch, Citigroup, Wachovia, Washinhton Mutual, Fannie Mac, Freddie Mac и тн. оттук насетне проблемът излиза извън Америка, щото голяма част от ипотечните секуритизации американските банки успяват да пробутат на европейски банки. За да ги спаси, британското правителство национализира 3 банки, френското 1, холадското 2 и швейцарското 1. до септември 2008, когато е ред на Lehman Brothers да фалира. Сега обаче Буш сменя тактиката и ги остави да потънат. понеже това е гигант, парализира цялата икономика. банките започват да се съмняват в ликвидността на други банки и ограничават кредитите си. вдигат се лихвите, хората вече не взимат кредити за къщи, строителството се парализира, няма кредити за коли, Дженеръл Моторс и Крайслер уволняват хиляди служители. Ситуацията в Испания. Една голяма част от лесните и евтини пари, които надуваха ипотечния балон, се генерира от ниските лихви и от закупените американски секуритизации. С нарастването на лихвите и вредите, които секуритизациите започват да дават върху притежателите им в европа, защото американците спират да си плащат ипотеките си, притокът на пари към европа спира и банките спират да дават лесни кредитил това затруднява финансирането на европейските фирми и заедно с ограниченото потребление някои фалират, безработицата нараства. бележка под линия.
superfly
на 19.12.2013 в 14:10:32 #17нали разбирате, че политиците нямат интерес да ни обяснят нещата по този начин, защото искат да бъдат преизбирани, в резултат раздуват публичните разходи като в гърция, испания и португалия, иначе стават пепопулярни, а от друга страна получават финансиране от едри олигарси, които ще направят всичко възможно да запазят сегашната схема която е Ако спечелим ние, печелим само ние. Ако изгубим обаче, губят всички. точно обратно на идеите на Левски.
superfly
на 19.12.2013 в 14:09:25 #16Сигурно има доста теми на тая тема, затова ще заблегна на най-общите черти на икономическата криза с една ретроспекция и върху испанския и португалския модел на кризата. Естествено, корените са в Голямата Депресия от 1929-1933. Ясно е, че американската икономика изживява истински разцвет по времето на ПСВ, давайки кредити на всички европейски държави, които разорени след войната, плащат, като вземат нови кредити. Наред с това към САЩ има огромен емиграционен натиск от разорена Европа, работна ръка, готова за жълти стотинки да работи и произвежда. В резултат има бум на производството на стоки и в строителството, неща, които трябва да бъдат купувани. В тази ситуация за да засили консумацията ФЕДЕралният резерв задължава американските банкида поддържат много ниски лихви по кредитите почти изкуствени, правят парите евтини и леснодостъпни. имаш голямо поризводство, осигуряваш пари, стимулираш потреблението. дотука нещата са ясни. това води до два проблема. Първо, хората все повече задлъжняват. Второ, при увеличеното потребление цените растат, и се получава инфлация. За да контролира инфлацията Резервът увеличава лихвите по кредитите, което създава нови проблеми - все по-малко хора вече взимат кредитие, ограничава се потреблението, а онези с взети вече кредити не могат да ги изплащат, което създава трудности на банките. хората, понеже вече нямат лесни пари, и имат дългове, спират да купуват, в това число и акции, това води до спад в търсенето, и респективно на цените. фирмите са принудени да произвеждат все по.малко блага и да ги продават все по евтино, което води до фалит на много от тях. фалитът или икономическите им трудности пък пердизвикват спад в акциите им, а това завлича не само гражданите, но и банките, понеже често банките именно инвестират в акции. това намалява ликвидността на банките, вече пострадали от лошите кредити и спада в производството, а слуховете за проблеми при банките карат хората масово да си теглят депозитите и да ги пазят под възглавницата. всичко това създава огромен натиск върху банковата система, която активно и усилено губи пари. това, съчетано с нарастващата безработица от свития пазар е в основата на кризата от 1929. дотук нещата много напомнят сегашната ситуация. важно е обаче да видим как се реагира тогава на кризата. Първото нещо, което американското правителство разбира е, че в дъното на проблема са банките. Не доходите, не потреблението, избирателната система, министреският съвет или полярните шапки, а БАНКИТЕ. щателен анализ ракрива три основни причини за фалит или проблеми у банките. първо, в стремежа си за лесна и бърза печалба, банките безрасъдно се хвърлят в рискови инвестиции. например, депозитите се инвестират в имоти, и когато имотният балон се спука и цените и акциите паднат, банката губи за рекордно време парите си. Второ, лесните кредити, раздавани на ляво и на дясно на физически лица, фирми и правителства, които после не могат да платят, също намаляват ликвидността на банката. трето всеки слух за проблем карал хората да търчат като луди и да си теглят парите, което отново води до изтичане на средства от системата. тези три дупки - рисковите инвестиции, лошите кредити и проблемът с доверието, - е трябвало да се решат незабавно. първата мярка на правителството е да въведе през 1933 гаранция за всички депозити до определен праг. Тази гаранция естествено се изплаща от държавата чрез събраните от всички данъци, в случай на фалит на банката, на депозантите й. проблемът тука е, че ако банката фалира всички данъкоплатци изплащат гаранциите на депознантите й, ако обаче банката има печалба, данъкоплатецът не получава нищо. нещо трябва да компенсира риска за данъкоплатеца. това е решено с нов закон, който поставя пазара под строга регулация, ограничава се рязко конкуренцията между банките, като се слага таван на лихвите по депозитите, и най-важното въвежда се законът Glass-Steagle, който разделя търговските от инвестиционните банки. това разделение е фундаментално за стабилността на системата. Търговските банки привличат депозитите на хора, като ги предоставят като кредити на други, и печелят от разликата между лихвите по депозити и лихвите по кредити - затова лихвите по-кредитите са по-високи. инвестиционните банки управляват парите на магнатите, като печелят не от разликите в лихвите, а като ги инвестират във високорискови вложения чрез покупка на акции и облигации. преди тази формална диференциация, търговските банки пропиляват парите на обикновения американец в рискови борсови игри. наред с това, съчетавайки двете функции - търговска и ивестиционна, банките стават огромни и мощни организми, и евентуален проблем с тях завлича цялата икономика. в резутат, кризата бързо е преодоляна и до 60те години други кризи няма, дори и предвид ВСВ. Търговските банки стават много по-ефективни при разполагането с парите на депозантите си, защото не ги пилеят в рискови авантюри. Освен това, понеже печелят от лихвите по кредитите, внимателно избират кредитополучателите си, и намаляват риска от лоши кредити до минимум. наред с това се поддържа един здравословен баланс на банковия пазар и до 60те години 5тте най-големи американски банки контролират една 8 процента от пазара, с други думи фалитът на една банка не би могъл да засегне сериозно икономиката. тази ситуация обаче се променя през 60те години. Нова генерация мениджъри, и нова генерация политици, които не помнят голямата депресия, решават, че банките и пазарът могат да се дерегулират, и че рисковите инвестиции са по-скоро оправдани, защото при евентуална печалба печели цялата икономика. рестриктивната политика на правителството става все по-непопулярна и така през 1980 Картър отменя лимитът за лихви по-депозитите, за да стимулира конкуренцията между банките за свежи пари. това е първата стъпка към ново рисково поведение на банките. Банката решава, че незабавно и трябват свежи пари,
umeren pesimist
на 19.12.2013 в 13:53:38 #15путин-президент на България
Альфа
на 19.12.2013 в 13:43:05 #14http://ria.ru/politics/20131219/985079457.html - Большая пресс-конференция Владимира Путина. Онлайн-репортаж
русофоб
на 19.12.2013 в 13:33:12 #13Русофилите се побъркаха и се изпутиниха Тежък ще да е животът на купони
Альфа
на 19.12.2013 в 13:30:45 #12Владимир Владимирович го забива тежко в задниците на западните наглеци и лицемери.
tupan
на 19.12.2013 в 13:26:10 #11Браво на Путин..а на всички русофобчета ....да им се сера в устенцата!!!
tupan
на 19.12.2013 в 13:06:12 #10Браво на Путин.Те това е президент!Не като нашия клепчо Плевнелиев.
Harvester
на 19.12.2013 в 12:46:20 #9Да ви защитят при Деда, чукчи умрели
павиан
на 19.12.2013 в 12:44:11 #8Димосвиньо ти май си по-Путин и от Путин.Всичко което говори Путин е истина и тя е такава каквато е.Вие русофилчетата сте наистина болни в главите и се държите така все едно сте на мястото на Путин само че на Путин не пука за вас!На кой ще пука за болни съветофилски отрепки като вас?
русофоб
на 19.12.2013 в 12:19:18 #7Честито русофилчета! Путкин се е побъркал заедно с вас. Скоро ще имаме желязна завеса и ще имаме съвсем прилична причина да ви изритаме далече в руската степ.
boris
на 19.12.2013 в 12:01:59 #6Завиждам на Сноудън. Шпионажът е най-старата професия в света, ние няма да споменаваме за други най-стари професии, заяви той. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- ха ха ха хаааа добре бе Путин
velikiat
на 19.12.2013 в 11:41:30 #5В книгата си „Абанос“ Ришард Капушчински разказва историята на Лешина, около четиридесетгодишна улична търговка от градчето Серендге. Собственичка на грамофон с пружина и една изтъркана от употреба плоча. Върху плочата е записана речта на Чърчил за желязната завеса. Лешина изнасяла грамофона на двора си, навивала пружината и от боядисаната в зелено метална фуния се разнасяло хрипкаво, ниско, тътнещо пращене и гъргорене. От гласа на Чърчил се долавяли само грухтене, думите били неразбираеми и лишени от всякакъв смисъл. Този шум привличал зяпачи, чийто брой започнал да расте. Лешина им обяснявала, че това което чуват е гласът на Бога, определящ я за негова посланичка и желащ всички безпрекословно да й се подчиняват. Скоро около около Лешина имало вече тълпи. Хората, макар и мизерно бедни, построили молитвен дом в африканския буш. Началото на всяко богослужение започвало с грамофонното хриптене от басовия глас на Чърчил, което довеждало богомолците до екстаз и транс. Просветените африкански лидери се срамували от тази гледка. Скоро президентът Кенет Каунда изпратил войска в храма на Лешина. Безсмислено били убити стотици невинни богомолци, а танковете превърнали в прах кирпичената светиня.
XXX
на 19.12.2013 в 11:38:43 #4"Братството и солидарността ни водят" все натам, че някак си се получава да "защитаваме интересите си". Или май обратното - гоним си имперските интереси, увити в сладки лакърдии за братство и солидарност...... Де бяха "братството и солидарността" до вчера, та лошия "Газпром" скубеше по 400 долара за 1000 кубика газ?
русофоб
на 19.12.2013 в 11:17:05 #3На някои не им се вярваше, че Путкин издига нова желязна завеса и купончетата (пардон, неконвертируемите рубли) се завръщат в Русия
русофоб
на 19.12.2013 в 11:13:39 #2Хайде и сега ЕС да напише документ за да защити интересите - Русия и Украйна да нямат право да продават и купуват нищо от ЕС и всичко русофилско да се изнизва далече на севроизток. Малцинството качествени украинци винаги може да дойдат да работят в ЕС.
boris
на 19.12.2013 в 11:08:09 #1Путин: Нямаме против Украйна да е в ЕС, ние само защитаваме интересите си ---------------------------------------------------------------- Така е! Опитът им с България ги е научил, че дали една старана е в ЕС или не е в ЕС няма нищо общо с вътрешната подкрепа за интересите им.