Делян Пеевски не поиска да играе днес ролята на народен представител и не уважи лично предложения от него законопроект за офшорките.
От парламентарната трибуна бе представен новият закон за офшорните компании, чийто вносители са самият депутат от ДПС Делян Пеевски и председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев.
Новият закон за офшорките предвижда въвеждането на забрана за дружества, които са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, да осъществяват дейности в най-значимите сфери на икономиката или да придобиват дружества, осъществяващи дейност в тях - обществени поръчки, приватизационни сделки, концесии, придобиване на държавно или общинско имущество и други.
Новото предложение изисква и промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, благодарение на които механизмът за скрито разпределение на печалби ще се задейства и за фирмите в т.нар офшорни зони.
Единият от вносителите на закона за офшорките Йордан Цонев обясни, че темата за „скритите" компании е актуална в цял свят, като над 60 страни са се обявили по инициатива на САЩ и Англия за т.нар „отворено" управление. Вдъхновен от предложението на Дейвид Камерън Цонев предложи и в България да се създаде регистър на истинските собственици на тези офшорни компании, тъй като само така ще се проследят истинските финансови потоци.
„Трябва да си поставим за цел изготвянето на такъв регистър у нас, за да е ясно кой точно стои зад компаниите, регистрирани в офшорните зони", изтъкна още председателят на парламентарната бюджетна комисия и обърна внимание на това, че широката общественост трябва да е наясно със собствеността на тези компании.
Депутатът от левицата Янаки Стоилов подкрепи с „две ръце" предложения закон за офшорните компании.
„Представеният законопроект отбелязва нова страница към подхода на законодателната дейност, като се поставя за първи път от много години насам актуална тема", похвали от своя страна Янаки Стоилов вносителите Пеевски и Цонев. Червеният" депутат изтъкна, че още през 2008 година е поставил въпросът за офшорките, като тогава по думите му в България е нямало политици и държавници, които да започнат да се занимават с този проблем.
Прикрито Стоилов засегна и протестиращите през последните седмици студенти у нас, които са се обединили под названието „ранобудните". „Да си ранобуден в политиката означава, че трябва да можеш да реагираш последователно на новите промени. Българският парламент изпреварва част от общественото мнение в България, поставяйки някои теми за дебат в пленарна зала като например темата за офшорните компании", отбеляза още народният представител от левицата.
Янаки Стоилов изброи и някои от негативите на офшорните фирми, като например застрашаване на равенството на гражданите пред закона и разрез с принципите на правовата държава.
„Съществуването на такива икономически противоречения, каквито са офшорките, противоречи и на принципа за лоялната конкуренция. Компаниите, които действат на светло, са в неравностойно положение спрямо тези, които са привилигировани", алармира още „червеният" депутат.
Той определи още офшорните зони като данъчни оазиси, в които се скриват действителните собственици на фирми и финансови потоци.
Темата за офшорките бе продължена и в кулоарите на парламента.
Вносителят Йордан Цонев заяви пред журналисти, че е зареден с достатъчно сили, за да представи законопроекта сам в пленарна зала, тъй като съвносителят на предложението депутатът Делян Пеевски отсъстваше и днес от работното си място. Все пак, по думите на Цонев, небезивестният Пеевски е допринесъл достатъчно много за изготвянето на закона за офшорните компании, за да бъде вписан като негов вносител.
Председателят на парламентарната комисия разбули още подробности около закона за фирмите, регистрирани в екзотични офшорни зони. Йордан Цонев е помолил колегите си депутати да изберат максималния триседмичен срок между разглеждането на проекта на първо и второ четене в пленарна зала.
„Темата е много голяма, сложна и искаме да направим закона качествен", обеща вносителят Цонев и подчерта, че при изготвянето му ще бъдат поканени и добри специалисти, които вече са критикували законопроекта. „Дано тези хора да участват наистина, а не да си останат с критиката", заподозря още Цонев.
Новопредложеният законт за офшорните зони ще засегне и медиите. „Трябва ясно да се разпише каква ще е санкцията за тези, които издават периодичен печат. На всички останали може да им се отнеме лиценза, но за издаването на периодичен печат няма лиценз", обясни още Йордан Цонев и увери, че в тази част ще има сериозна глоба.
tupan
на 21.11.2013 в 07:08:30 #9А аз да попитам тия тъпаци Цонев и тоя лайнар Пеевски а и не сасмо тях ...защо изобщо трябва да има офшорни зони!!!!
NaN
на 20.11.2013 в 17:28:54 #818 окт 2013, 17:37, 6651 прочитания Закон за защита на нашите.Как проектът за борба с офшорните компании може да се окаже опасно начинание Отговаря ли проектът на предизборните обещания? Не. Адвокат Деяна Марчева, доктор по право и експерт по правото на офшорни зони, коментира подмяната на първоначалната идея така: "Акцентът, че трябва да е ясен собственикът там, където отиват публични ресурси, не случайно е подменен с една безсмислена и противоконституционна и дискриминационна забрана срещу офшорните компании." Според нея този завой не е безобиден: "Този завой сам по себе си обезсмисля цялата антиофшорна политика, защото и днес офшорни компании рядко влизат директно в отношения с държавата, общините или публичноправните организации, а правят това чрез свои дъщерни структури. Но дори и да бъде ограничено участието и на техните дъщерни структури до дейности, финансирани с публични ресурси, практиката познава разнообразни форми на контрол извън структурните, които лесно обезсмислят забраните. Затова и навсякъде по света антиофшорната политика е насочена не към забрани, а към прозрачност и разкриване на действителните собственици." Ще продължат ли да се прикриват реалните собственици? Да, без проблем. "Дори не е нужно да използваме и офшорни фирми, Търговският закон го позволява с акциите на приносител", коментира главният асистент по търговско право в Юридическия факултет на СУ Стефан Стефанов. "Абсолютно неясно е как българската държава установява кой е "действителен собственик". Действителният собственик очевидно няма да си признае сам. Тук има излизане от модела, възприет от Закона за корпоративното подоходно облагане, съгласно който държавата санкционира сделки с лица, регистрирани в съответни юрисдикции (какъвто е международният модел) и желание да разберем кой е действителен собственик", коментира адвокат Георги Биволарски. Той обръща внимание на факта, че принципите на закона са очевидно противоречиви - с едната ръка - регистрирайте свободно, с другата ръка - каквото сте регистрирали там, няма да участва равноправно в стопанския живот. Какво научаваме от мотивите на проекта? Нищо. Те се разминават значително от разпоредбите в него. "Законопроектът хем се заявява като "мярка за повишаване прозрачността на данъчните системи, стимулиране, обмена на информация за данъчни цели между държавите", хем не съдържа нито една норма, която да задължава разкриване на действителни собственици", коментира Деяна Марчева и предлага да си направим експеримент: "Пребройте колко пъти е употребено в този законопроект понятието действителни собственици (заедно с производни). Ще установите, че фразата е употребена едва 4 пъти. Няма никакви норми, които да дефинират действителните собственици или да указват механизмите, по които те ще бъдат разкривани, доказвани и т.н. " Има ли опасност за злоупотреби със закона? Да, реална. Преподавателят по гражданско право в СУ Кристиан Таков обръща внимание на факта, че в закона се допускат няколко изключения - акциите се търгуват на регулиран пазар, един от собствениците е от държава, с която България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и т.н. "В мотивите на закона няма нито дума какво налага тези изключения, а самите те съдържат термини, за които няма правна дефиниция", коментира доц. Таков. Хипотезата на доц. Таков е, че законът имитира загриженост, зад която обаче се крият съвсем други цели - превземане на бизнес. Той рисува следният сценарий: "Законът ще бъде приет. Има фирми, които отговарят на изключенията, и те ще сключат всичките договори, които ще бъдат прекратени заради новия закон. После ще бъде сезиран КС, който ще обяви закона за противоконституционен - решението обаче ще действа занапред." Неговата колега - адвокат Валя Гигова, която е специалист по търговско право, прави аналогия между проекта и Закона за защита на нацията от 1941 г., по силата на който са били ограничени правата на лица само защото са от еврейски произход (при сегашните условия компании с офшорен произход). И Законът за защита на нацията подобно на сегашния закон е забранявал извършването на определен вид дейности и участието в компании с определени сфери на дейности, но на практика в почти целия стопански живот. И санкциите са били същите - нищожност на сделките и конфискация на даденото по тях. След повече от 50 години подобен подход единствен критерий произход е доста притеснителен. Според нея, ако бъде приет законът в този вид, може да се окаже насочен към най-големите чуждестранни компании, които оперират в България. Ще се разкрият ли истинските собственици на медиите? Не. При представянето на проекта от Йордан Цонев (в студиото на Нова телевизия) коментира, че колегата му Делян Пеевски лично е написал "двадесетина члена" в закона (който има общо седем члена). Дали става дума за грешка или хипербола, няма особено значение. Истината е, че законът ще е абсолютно неприложим за медиите. През седмицата адвокат Александър Иванов коментира пред БНР въпроса с изчистване собствеността на медиите така: "Доколкото чета аз този проект, той по никакъв начин не постига тази цел, а по-скоро пуска една димка, която дава възможност да се направи такова внушение на широката публика, която няма да се задълбочи в самите текстове поради простата причина, че забраната за участие на едно офшорно дружество в периодични печатни издания всъщност не е свързано с никаква санкция. Точката я има, за да може господата да кажат "ето ние се борим за прозрачността на собствеността на печатните издания", но реално това не се постига, защото не е скрепено със санкция." Делян Пеевски в конфликт на интерес ли е? Не. Защото не може формално да бъде доказана връзката му с медиите, от една страна; а и дори и да може да се докаже, това не значи, че не може да е вносител на принципен закон срещу офшорните компании. "Конфликтът на интереси може да се повдигне, ако участва в гласуването на точките за медиите и издателите на печатните издания само, и то
NaN
на 20.11.2013 в 17:21:21 #7Не е ясно какво ще се случи с вестниците, ако в тях има офшорни собственици – това е единственото “наказание”, което е пропуснато в закона. Той съдържа спорни хипотези, например, при участие на офшорки в приватизацията може да се обяви “недействителност на сделката, освен ако са изтекли пет години”, като “държавата не дължи връщане на полученото по сделката, нито компенсации и обезщетения от какъвто и да е характер”. Ако пък офшорка е спечелила обществена поръчка, то може да се стигне до “възстановяване на всички получени суми ведно със законната лихва, ако обществената поръчка е изпълнена, като възложителят на обществената поръчка не дължи компенсации и обезщетения от какъвто и да е характер.” За разлика от обществените поръчки, при прекратяване на договори с фирми по сметосъбиране, ако в тях има офшорни собственици, няма да се връщат пари (но пък няма и забрана фирмите да върнат боклука). ------------------------ Закон от идиоти да покрият собствените си кражби...
NaN
на 20.11.2013 в 17:17:24 #6"Хвалят" законопроекта на сервитьора Данчо Ментата Светеца и Успялата Свиня Пеевски за офшорките : ---------------------------- Ако се приложи в този му вид, проектозаконът ще доведе до правен хаос. Прави впечатление, че проектът съдържа характерни изключения, които ще го направят избирателно приложим. Например той не се отнася за офшорки, които са “част от икономическа група, чието дружество-майка или дъщерно дружество е българско местно лице и неговите действителни собственици – физически лица са известни”. Тоест, ако офшорката има дъщерно дружество у нас и докаже, че собствениците й са известни (например, ако за тях е писано във жълтата преса), ще се размине с експроприацията. Текстът на проекта, който бе разпространен чрез Нова телевизия, където гостуваше Йордан Цонев, изобилства с правни неточности и е много лош атестат за юридическото образование на Пеевски. Освен цитираните по-горе примери изброяването на правните субекти и “други подобни структури” също показва непознаване на законите у нас. Например, в закона се говори за лицензирани инвестиционни фондове, каквито по българското законодателство не съществуват, объркани са и другите лицензи, издавани от комисията по ценните книжа. Според повечето юристи законът е в противоречие с правото на ЕС.
halo
на 20.11.2013 в 14:36:55 #5Преди да пишете, прочетете ТОЗИ проектозакон и се осведомете за мнението на юристите...
XAOC
на 20.11.2013 в 12:02:40 #4АВРОРА значит пръдня, оо лишей! Възбуждаш ли се от тази новина?
Цветан Ушите
на 20.11.2013 в 11:38:24 #3Интересно какво мислят гербаджиите
ARROGANTS
на 20.11.2013 в 11:31:18 #2М-м-м, че е хубав! Ще важи ли със стара дата или... ?
Кастело Белведере
на 20.11.2013 в 11:18:44 #1Пеевски можел да пише !!!???