Драгойново е село в Южна България. То се намира в община Първомай, Пловдивска област. От 19-ти век до днес жителите на село Драгойново отбелязват Петровден при “килията”, разказва Religiabg.com.

Преди много години точно на Петровден те имали събор в планината на едно свято за тях място. Всяко семейство си имало определено място, което почиствали предишния ден.

На 28 юни следобед голяма част от хората отивали от вечерта да преспят на мястото, наречено “килията”. Спели под открито небе. На Петровден останалите драгойновци пристигали на “килията” заедно със свещеника. Той освещавал приготвения от нощта овчи курбан за здраве и освещавал вода. Празненството продължавало до късния следобед.

Тази традиция датира от времето, когато се завърнали драгойновци от 200-300 годишно изгнание по Беломорието и Родопите някъде в началото на 19 век.

Интересно е мястото на събора. "Килията" представлява полуестествена стая. Огромен камък (около 10/4 м), който се е приплъзнал от планината, се стоварил на това място, затваряйки малко пространство (6-9 кв.м.). В единия ъгъл под скалата (не под камъка) има естествен долап, който наричат "леглото", защото човек може да легне там и да преспи на сушина.

Драгойновци вярват, че в този заслон е преспал св. ап. Петър на път за Рим. Той е близо до древния път от Близкия изток към Рим, въпреки че е в планината.

И досега няма обяснение, защо не се е използвала равнината (Тракийското поле) за път. Дори няма историческа информация ап. Петър да е бил по нашите земи, но това не пречи на хората, чрез тази легенда да отдават почит на първовърховния апостол.

В момента от западната страна между камъка и скалата е зазидан входът, като е оставена желязна врата, а се влиза от южната страна през направена врата и малък покрив с керемиди, за да се оформи една почти триъгълна стаичка. В острия ъгъл, който гледа на изток, към връх Драгойна, има оставени 3 свещника, на които вярващите оставят запалените си свещи.

Малко по-нагоре се намира мястото, където различните фамилии са сядали. Мястото е оградено с камъни. 100 м по-нагоре е аязмото. Над самия извор има построен заслон, който много прилича на параклис, а водата е изведена с чучурче пред "къщичката". Водата от аязмото тече много бавно и е доста студена. Постройката е стара и се нуждае от спешен ремонт. В този дол има гъста сянка от високи широколистни дървета. Пътят до килията е 2 часа пеш. Може да се качи трактор или джип. На места тревата е голяма и едва се намира пътя. Около 800 м преди килията има ловна хижа.