ГЕРБ получава 23,6 %, БСП - 17,7 %, ДПС - 6,0 %, "Атака" - 4,9 %, Движение "България на гражданите" - 3,0 %, ако изборите за Народно събрание бяха на 25 април 2013 г.

Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) в периода 19-25 април 2013 година, като оповестените резултати са при 100% от извадката.

Към настоящия момент декларативна готовност за гласуване заявяват малко над 60% от имащите право на глас. На основата на тези данни може да се допуска, че активността, която ще бъде отчетена след края на изборния ден, ще бъде между 52% и 56%. Най-висока готовност да гласуват към 25 април 2013 г. заявяват хората на възраст над 60 години, образованите и заможните респонденти, както и жителите на малките градове.

Налице е известен отлив на желаещи да гласуват в столицата и в градовете-областни центрове.

Няма промяна в подреждането на първите пет формации, както и не регистрираме значима промяна в разликата между електоралната тежест на първите две формации - ГЕРБ и БСП. Към 25 април тя възлиза на 5,9%, отбелязват от НЦИОМ.

Данните показват, че както сред гласувалите за ГЕРБ, така и сред избирателите на БСП от 2009 г, намалява готовността да повторят вота си за своята партия. Това означава, че от началото на кампанията не укрепват ядрата от избиратели на тези две партии. ГЕРБ продължава да има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на разколебани бивши избиратели.

Въпреки събитията, след доклада на Прокуратурата няма съществена разлика в дяловете на електоралната подкрепа за двете основни политически партии - ГЕРБ и БСП. Това означава, че избирателите на тези партии, независимо от публичните дебати и тълкувания на случващото се, по-скоро стоят зад своите ръководства. Друг е въпросът дали в случая става дума за убеждения или за лоялност, поясняват още.

Проучването на НЦИОМ е правено след разразилия се скандал с шефа на ГДБОП Станимир Флоров и преди СРС скандала с триото Борисов-Кокинов-Найденов.

Според проучването сигурни участници в следващия състав на парламента са ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". Движение „България на гражданите" остава най-близо до групата на партиите, които със сигурност попадат в новия парламент, въпреки известния спад в електоралната подкрепа за тази формация, който наблюдаваме през последните месеци, отбелязват от НЦИОМ.

На този етап от кампанията е несериозно да се твърди, че партиите, които са в граничната зона (между 2 и 4%), нямат своите шансове да се борят за място в бъдещия парламент.

Както и при предишното априлско изследване на НЦИОМ, такива партии са КП ДСБ-БДФ, НФСБ, РЗС, ВМРО и Коалиция „Център-Свобода и достойнство". Още повече, че при кампания като настоящата, изпълнена с обрати, е трудно да се прецени коя от по-малките партии може да се окаже в печеливша електорална ситуация, подчертава се в изследването.

Освен, че кампанията още не е приключила, изследванията не могат да измерят реалните тенденции в поведението на две важни за крайния резултат от изборите групи от избиратели: тези, които заявяват, че са склонни да продават гласа си и онези, които признават, че ще променят вота си в последния момент, за да гласуват за евентуалния победител, допълват от НЦИОМ.

Данните от настоящото изследване показват, че между една пета и една четвърт от избирателите не са решили още за кого да гласуват и дали да гласуват. Един от ефектите на негативната кампания е ръст в дела на колебаещите се българи.

Ако сравним настоящата ситуация със ситуацията преди парламентарните избори през 2009 година, е видно, че днес колебаещите се са значително по-висок дял (през 2009 г. те са били 15%, днес са 22%), допълват от центъра.

Най-често сред колебаещите се как да гласуват на 12 май българи има млади хора на възраст 18-29 години, високообразовани респонденти, както и жители на областните градове и на столицата.

В проучването става ясно още, че 66% от българите твърдят, че следят предизборната кампания единствено от медиите. Това правят предимно хората на възраст над 50 години, пенсионерите, жителите на малките градове и заможните избиратели.

27% посочват, че изобщо не следят предизборната кампания. Сред тях преобладават интервюирани на възраст от 18 до 39 години, роми, както и хора, които заявяват, че няма да гласуват.

Само 6% от участвалите в настоящото проучване твърдят, че са присъствали на предизборни срещи с политически сили в своето населено място, а едва 1% посочват, че лично са ангажирани в организацията на кампаниите на отделни партии, сочи проучването.

Изследването е проведено в периода 19 - 25 април 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната. По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1120 пълнолетни български граждани. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата).

Припомняме, проучване на НЦИОМ ( 15 април 2013 г.) даде преднина на ГЕРБ 23,9% пред 18.9% за БСП. Проучването от 21-29 март даде преднина на ГЕРБ от 7% пред БСП, а през януари около 5% - ГЕРБ 24.2%, БСП 19,5%.

Заключенията на социолозите от НЦИОМ се различават от тези на Кольо Колев от „Медиана", който твърди, че СРС скандалите оказват влияние. Само преди няколко дни от „Медиана" обявиха, че разликата между ГЕРБ и БСП се е стопила до по-малко от 2% заради скандалите с подслушванията.

От "Сова Харис" обявиха, че има голяма вероятност СРС-скандалът да постави главния акцент, който ще окаже влияние върху нагласите на хората при гласуването на предстоящите парламентарни избори на 12 май.