Международният ден на жената - 8-ми март, се отбелязва с различни инициативи в Турция.
Статистиките обаче показват, че в страната има сериозни проблеми, особено по отношение на образованието и равенството на жените.
41.9 процента от туркините са подлагани на физическо насилие. От 80 милионното население 4 милиона жени са напълно неграмотни.
Особено драстично е положението по отношение на представянето на жените в парламента.
Само 9 процента от 550 членния турски парламент е от жени, въпреки че още през 1934 година Ататюрк осигурява законното право на туркините да избират и да бъдат избирани в парламента.
В медиите също е налице дискриминация на жените. В Турция се издават 35 всекидневника, но няма нито една жена главен редактор. Твърде нисък е процентът на журналистките-коментаторки в сферата на политиката, икономиката и спорта.
Затова проявите, с които се отбелязва 8-ми март в Турция, са насочени към привличане на вниманието на политиците и на обществеността за премахване на тези проблеми.
В квартала "Кадъкьой" в Истанбул се състоя голям митинг срещу насилието спрямо жените.
Дружеството за култура и сътрудничество на българските турци "Балканлълар" в квартала "Картал" на азиатския бряг на Истанбул съвместно с общината организира бал за около 600 жени, повечето от които са с изселнически корени от България и от Балканите.
Женското дружество "Радост" на българската общност в Истанбул организира специално осмомартенско тържество в българската екзархия в Шишли.
Zelmoxis
на 08.03.2011 в 14:20:45 #2Убийствата на жени скочиха 14 пъти при Ердоган От 2002 до 2009 г. броят на съпругите и дъщерите, умъртвени заради семейната чест, се увеличи до 953 годишно Убийствата на жени в Турция са се увеличили 1400% за 7 години - от 2002 до юли 2009 г. - последната дата, в която такива данни са събирани. Шокиращата информация бе предоставена на медиите от турското министерство на правосъдието миналата седмица. Шариатът позволява жена, опетнила семейната чест, да бъде умъртвена. Обикновено това се решава от съвет на мъжете в рода. Убийството се възлага на млад мъж, след което всички в семейството се държат така, сякаш убитата никога не е съществувала. Миналата седмица една майка на 4 деца бе застреляна от съпруга си на улицата в Истанбул. Същия ден вестниците съобщаваха за друго убийство на честта. В началото на февруари една 20 годишна жена и бебето й бяха удушени с въже от бащата и брата на жертвата. Убийствата на честта са ежедневие в Турция и се вършат по особено брутален начин. Публикуваната статистика не отчита самоубийствата на честта, чийто брой расте със същото темпо. Става дума за жени, принудени от близките си да сложат край на живота си. Изнесените данни бяха окачествени като "позорът на Турция", но правителството на Реджеп Тайип Ердоган отрича, че има такъв проблем. Нимет Чубукчу, бивша министърка на жените, а сега на образованието, се гордее с постиженията в тази област: "Турция въведе най-прогресивното и всеобхватно законодателство за равенство между половете в Европа", смята тя. Пинар Илкарчан от организацията "Жени за женски права" е на противното мнение. Тя смята, че убийствата на честта са традиция, която се възражда като част от по-широкия процес на ислямизация на турското общество през последните години. "Турция направи реформи за равенство по принуда, затова те останаха на хартия. Съпротивата на правителството на Ердоган, включително и на министъра на жените, срещу прилагането им е много силна", твърди тя. Преди една година след 40-дневно издирване полицията откри трупа на 16-годишната Медине Меми от градчето Кахта, погребана жива в дупка в пода на курника и отгоре циментирана. Тя е "опетнила" семейството си с това, че е разговаряла на улицата с младежи. Няколко месеца преди смъртта си Медине, едно от 9-те деца в семейството, е бягала три пъти в полицията да търси спасение от побоите на дядо си. Полицаите не направили нищо, но записали случая, което насочило следователите към вярната версия. Съсед ги информирал къде е заровена. Разкритието, описано във всички световни медии (виж "Тайм", Би Би Си и "Телеграф" от 5 февруари 2010 г. - б.р.), потресе света. Медине е била заровена в седнало положение с ръце, вързани на гърба. Аутопсията показа, че по главата и тялото няма никакви поражения, няма и упойващи вещества или отрова в кръвта й. В дробовете и стомаха й бе открито голямо количество пръст. Това показва, че девойката е била в пълно съзнание и е агонизирала дълго и мъчително. При ареста на бащата и дядото те обясниха, че им създавала грижи с това, че "дружи с мъже". Едно разследване на Би Би Си от август 2006 г., след ремонта на турския Наказателен кодекс според стандартите на запада, показа, че тези убийството често се възлага на малолетни, включително и на синовете на жената, защото, ако бъде разкрито, те ще получат минимални присъди. Повод за проучването стана убийството на Биргюл Исък от нейния 14 годишен син Рамазан. Няколко пъти жената бягала от насилието на своя съпруг при родителите си, но те я връщали, за да не ги "петни". Биргюл разказа в телевизионно предаване за ужаса, в който живее. След това съпругът й накарал сина си да застреля майка си, за да измие "позора" от нейния протест. Но дори когато убийците са пълнолетни, присъдите им са крайно снизходителни. 2009 г. Турция стана първата държава, осъдена за домашно насилие от Европейския съд за правата на човека. Той уважи иска на Нахиде Опуз за това, че турската държава не е направила нищо, за да запази живота на майка й и нейния собствен. Двете жени подавали многократно жалби в полицията, но без ефект. Бившият съпруг направил няколко опита да ги убие. Веднъж ги блъснал с колата си, втори път се опитал да убие Нахиде със 7 ножови удара. За това получил присъди съответно 3 месеца условно и глоба от 385 евро. След като застрелял бившата си тъща, убиецът бил осъден на доживотен затвор, но апелативният съд отменил присъдата с аргумента, че човекът е защитавал честта си и го освободил. Съдът в Страсбург посочи, че такава съдебна пасивност е проява а дискриминация и осъди Турция заради отказ от правосъдие и неспособност да защитава основното човешко право на живот на гражданите си. "Насилието над жената в Турция е ужасяващо. Стотици хиляди туркини са премазвани от бой, но не могат да напуснат дома, защото няма къде да отидат. Убежищата за жертви на домашно насилие в Турция са 24 в 72 провинции. Самото число е скандал. В Германия са например 800", казва Пинар Илкарчан. В тези германски заведения за жертви на побой обитателките също са в повечето случаи туркини или други мюсюлманки. Убийствата на честта разяждат и турските имигрантски общности в Европа. През ноември 2005 г. 17-годишният Айхан Суруджу застреля 23-годишната си сестра Хатън на една спирка в Берлин. Макар и родена в Германия, тя била насила оженена за човек в Турция. Хатън избягала оттам с детето си, по-късно напуснала и семейния дом в Берлин и излязла на квартира. Искала да бъде независима, започнала курсове за електротехничка и престанала да носи хиджаб. Заради този "позор" семейният съвет решил да бъде убита. Съдът даде 9 години затвор на Айхан Суруджу, защото към датата на убийството е бил непълнолетен. По-късно горната инстанция върна делото с препоръка и по-големите му братя да бъдат осъдени като съучастници, защото са му набавили оръжието и са наблюдавали убийството на сестра си отстрани. (Deutsche Welle, 28. 08. 2007) Преди 2 години 49-годишният Мехмет Гьорен от източен Лондон бе осъден на доживотен затвор с право на замяна едва след 2
Taralez
на 08.03.2011 в 14:14:00 #1така е то в някои "европейски" държави но пък е 17-а икономика в света