Христо Ботев е роден в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където учител е баща му. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на Ботьо Петков и през 1863 г. завършва училище.
С помощта на Найден Геров бъдещият революционер заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора Одеска гимназия. През 1865 г. е изключен и известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
Завръща се в родият си град, но заради произнесената 11 май реч в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий е принуден да напусне Калофер и заминава отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса.
След това се прехвърля в Румъния, като отначало се установява в Букурещ, а после в Браила и работи като словослагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През лятото на 1868 г. Христо Ботев се приготвя да мине в България с четата на дядо Жельо войвода (Ж. Чернев), на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението си "На прощаване". След като по различни причини преминаването на четата в България се осуетява, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да прекъсне образованието си.
В края на април 1871 г. Христо Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ. Започва работа в печатницата на Любен Каравелов и става негов съратник в редактирането на вестник "Свобода", след неговото спиране през 1873 г. - и на вестник "Независимост".
През 1873 г. започва издаването и на своя втори самостоятелен вестник "Будилник". На 8 декември 1874 г. той започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". По такъв начин след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Каравелов, той застава начело на БРЦК .
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК, под ръководството на Христо Ботев, започва подготовката на въстание в България. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до сериозни разногласия в БРЦК.
След избухването на Априлското въстание през 1876 г. Ботев застава начело на чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан. 1876 г. Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и заставят капитана да спре на българския бряг.
На 2 юни 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
Serafim
на 06.01.2007 в 11:23:21 #13Serafim
на 06.01.2007 в 11:18:19 #12selahadin
комар
на 06.01.2007 в 11:17:10 #11selahadin
t-bak
на 06.01.2007 в 11:11:28 #10комар
на 06.01.2007 в 10:52:24 #9mulski 06
Serafim
на 06.01.2007 в 10:12:20 #8Serafim
на 06.01.2007 в 10:10:40 #7Serafim
на 06.01.2007 в 10:08:02 #6Serafim
на 06.01.2007 в 10:05:36 #5510
на 06.01.2007 в 09:19:21 #4Serafim
на 06.01.2007 в 08:31:18 #3mulski 06
maistora
на 06.01.2007 в 08:26:31 #2....
Serafim
на 06.01.2007 в 08:19:48 #1mulski 06