Асоциация „Прозрачност без граници” призовава на 13 май кандидатите за евродепутати да подпишат Антикорупционен договор във връзка с кампанията преди изборите за Европейския парламент.

Българското представителство на Асоциация „Прозрачност без граници” даде пресконференция, на която представи документа. Отправени бяха и киртики към работата на ЦИК до момента.

От асоциацията призоваха кандидатите за евродепутати да подпишат договора, като по този начин се ангажират да противодействат на корупцията, да гарантират прозрачност, отчетност и почтеност на европейските институции, политики и законодателство.

Изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници” Калин Славов обясни, че изхождат от разбирането, че хората са тези, които правят нещата различни. Затова адресатът на този договор са бъдещите представители на България в Европейския парламент тези, които ще творят европейските политики.

Миналата седмица излезе докладът на брюкселския офис на асоциацията, който акцентира върху няколко дефицита. Слабостите се изразяват в липсата на ясни правила относно лобизма, недостатъчно правила и механизми за управление на конфликтите на интереси и липсата на прозрачност при вземане на решения в европейските институции. Поради това, асоциацията решава да отговори именно с Антикорупционния договор.

Оказва се, че този договор е практика и в другите европейски страни. Всяко едно представителство на асоциацията отправя подобен призив към кандидатите за европейски депутати, като ги призовава да поемат конкретни ангажименти в рамките на предизборната кампания.

По този начин, веднъж станали европейски депутати, те се съгласяват да изпълняват конкретни свои ангажименти по европейски политики. Целта е европейските институции и гражданите да се сближат.

Втората цел на този договор е да се промени предизборният дебат. Асоциацията „Прозрачност без граници” обяви, че ще се стреми да внесе истинска европейска нотка и да зададе контрапункт на правенето на предизборна кампания чрез т.нар. „черен пиар”.

Асоциацията се ангажира да преодолее констатираните у нас дефицити в законодателната дейност, а от друга страна представителите на България в Европейския парламент да поемат ангажимента си и да превърнат дейността на тези институции в модел за прозрачност и почтеност.

Славов открои и възможността пред българските евродепутати да въздействат върху работата не само на институцията, в която работят, а и на останалите европейски институции.

По отношение на изработването и контрола на бюджета, асоциацията поиска да бъде поет реален ангажимент, от бъдещите евродепутати, за спазване на Кодекса за поведение на членовете на ЕП.

Калин Славов обясни, че е необходимо да се гарантира ефективната защита на лицата, сигнализиращи за нередности и корупция. В рамките на институциите, лицата, които работят в тях, имат най-добра информация за недобри практики и нарушения. Въпросът обаче е, какво могат да правят.
„Изискват се добри правила и коректни, прецизни механизми, с които да могат да докладват за тези нередности”, заяви Славов.

Този договор ще бъде предизвикателство към кандидатите за евродепутати, защото, за да поемеш ангажимент, трябва да можеш и да го изпълниш. От друга страна, в него те могат да разпознаят възможността да се присъединят към един успешен проект, да решават проблеми по европейските методики. Не на последно място, Антикорупционният договор е тест, който ще покаже дали бъдещите ни евродепутати разпознават актуалната практика пред европейските институции и дали познават  европейските методи за решаване на проблеми.

На пресконференцията, Асоциация „Прозрачност без граници” излезе със сериозни критики спрямо новосформираната Централна избирателна комисия (ЦИК).

Програмният директор на Асоциацията Ваня Нушева обяви оценката относно прозрачността при избора на ЦИК, която е 30 пункта от възможни 100.
„Това се дължи на липсата на време за провеждане на прозрачни процедури за съставянето й и заради формализма”, заяви Нушева, като добави, че крайната оценка за работата на ЦИК ще бъде изработена след приключването на изборите.

От асоциацията предупредиха, че следят „под лупа” предизборната кампания.

Нушева подчерта факта, че за първи път ЦИК функционира след извършени промени - допълнение в състава и промяна на бюлетината, така че този факт е предизвикателство към работата на комисията. Слабостите са свързани с качеството на документацията и решенията, които ЦИК изработва.
„Значителен е процентът на решения, които се отнасят до извършване на поправки на вече взети решения, а 29 са решенията, свързани с извършване на поправки във вече приети документи и решения”, коментира Нушева.

Тя бе категорична, че не е било удачно да се осъществяват промени в Изборния кодекс буквално преди изборите, като за такова нещо са необходими поне 6 месеца.

Втората забележка към ЦИК е поради закъснението при публикуване на протоколите от заседанията й.
„Отчитаме като положителен факта, че заседанията на ЦИК се извършват в реално време, в интернет, но отчитаме като дефицит закъснението в предоставянето на публичност относно дискусиите, заседанията на ЦИК, защото не всеки има възможност да ги гледа в реално време”, посочи Нушева.

До 26 април е бил публикуван само 1 протокол, а вчера протоколите са били едва 5.

Слаба оценка дава асоциацията и на качеството на информационните клипове. Според Нушева, кампанията е сведена до цитиране на текстове от Изборния кодекс на недостъпен език за българския избирател. ЦИК трябва да преведе тромавия език на законодателството на разбираем.

Във връзка с новото при Изборния кодекс, а именно обучителни звена за комисиите, би следвало да бъде разработен план за работата на това звено и неговите методически указания. До този момент такива не са изработени. „Апелираме за необходимостта от бързото им изработване”, каза Нушева.

Програмният директор наблегна на слабото взаимодействието между Обществения съвет (ОС) и ЦИК. ЦИК предложи правила на съвета, които в последствия бяха одобрени от нея, с конкретни допълнения.

„Не приемаме подход, при който правилата се предлагат и утвърждават от ЦИК. Не приемаме и подход, при който ОС се приема като орган към ЦИК”, заяви Нушева. Затова асоциацията е формулирала предложенията за допълнения към работата на ОС - получаване на информация от ЦИК за нейната работа и публичност на информацията относно обсъжданията и становищата на гражданските организации.

ЦИК ще трябва и да установи взаимодействие с Комисията за защита на личните данни и на прокуратурата, за да бъдат отстранени грешките в изборните книжа.

Куца и комуникацията между ЦИК и ОС. Основният начин за комуникация между е чрез писмени становища и писма. „Фактът, че ЦИК работи на бързи обороти, понякога я поставя в ситуация, при която взема решения и в последствие ни информира”, смята Нушева.

Председателят на управителния съвет на българския клон на организацията „Прозрачност без граници" Огнян Минчев заяви, че асоциацията ще участва в Обществения съвет до толкова, до колкото може да повлияе на работата на ЦИК.
„Ще бъдем ангажирани с всички процедури на независима асоциация, която използва българската публичност, за да покаже и дефинира интимните механизми за злоупотреба”, заяви Минчев.

Желаещите партии, коалиции и кандидати за Европейския парламент са поканени за подписване на Антикорупционния договор на 13 май.