Във връзка със спекулациите относно състоянието на Корпоративна търговска банка (КТБ) старши икономистът във фондация „Отворено общество" Георги Ангелов публикува във Facebook кои са индикаторите за стабилност на банковата система.
1. Ликвидност
Банковата система разполага с около 8 милиарда лева парични средства и депозити в централната банка. Още 8 милиарда са във финансови активи, които са ликвидни и могат лесно да бъдат превърнати в налични средства.
Коефициентът на ликвидност, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, е 26.22%, което е изключително висока стойност и осигурява стабилност на системата. Като цяло, банковата система може да устои на много голям натиск и това се доказа на практика в периода 2008-2009, когато бушуваше световната финансова криза.
2. Капитал
Собственият капитал на банковата система е в размер на 11.7 милиарда лева, капиталовата адекватност от първи ред е 18.2%, а общата капиталова адекватност на системата е 20.4%.
Това е значително по-високо от новите европейски изисквания за 8% и изискванията на БНБ за 13.5% и гарантира допълнителна сигурност.
3. Допълнителни буфери
Фондът за гарантиране на влоговете, в който внасят средства всички български банки, има на разположение 2.1 милиарда лева, които могат да се използват при необходимост - съгласно закона за БНБ.
В допълнение, БНБ има специален ликвиден буфер от 5 милиарда лева, които могат да се използват при системен риск, по реда на наредба номер 6 на БНБ.
4. Лоши кредити
През последните тримесечия процентът на необслужваните кредити постепенно намалява, а банките са натрупали обезценки в размер на 5.2 милиарда (един вид буфер срещу риска от необслужваните кредити). Нетните кредити с просрочие над 90 дни спаднаха до 9.9% при 10.8% преди година.
5. Активи и депозити
Банковата система притежава активи (кредити, средства и ценни книжа), които са в размер на 134% от депозитите на граждани и фирми. Съответно, депозитите са много добре обезпечени с активи, което повишава сигурността им.
USD
CHF
EUR
GBP
KONSTANTIN00
на 20.06.2014 в 22:29:34 #3На 20 юни в 11.40 минути в Българската народна банка е получено писмено уведомление от ръководството на Корпоративна търговска банка, в което информира за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. На това основание и с решение на Управителния съвет на БНБ Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор. От него момент правата на акционерите са отнети и са назначени квестори. При опастност от неплатежеспособност БНБ има право на основание чл.103, ал.2, т.24 от Закона за кредитните институции да постави банката под специален надзор. В този случай БНБ не само поставя КТБ под специален надзор, но и на основание чл.103, ал.2, т.24 назначи двама квестори за период от три месеца. Не ясно до колко банката ще осъществява своята дейност, като е известно, че офисите на банкате не работят. Видно от съобщението от самото ръководство на КТБ, същата е в невъзможност да се разплаща, поради изчерпана ликвидност. Това означава, че КТБ не е в състояние да изплаща изискуеми вземания и поради това не може да продължи да осъществява своята дейност. След като една банка не може да се разплаща съгласно Закона за кредитните институции, не следва да се поставя под специален надзор, а да се поиска от БНБ обявяването на несъстоятелност на банката. Специалния надзор на основание чл.103, ал.2, т.24 се поставя при наличие на опастност от неплатежеспособност. В тази ситуация виждаме, че КТБ преустановява своята дейност по собствено решение, с което спира изискуеми разплащания, поради липса на налични финансови средства. Според мен решението на БНБ е незаконосъобразно и неправилно предвид реалната ситуация. Очевидно БНБ е изчерпала всичките си възможности дадени по закон за да недопусне прекратяване на дейността на банката. Въпреки, че надзорните й правомощия са изключително големи, БНБ взема решение за назначаване на квестори, едва след получаване на уведомление от страна на банката за преустановяване на разплащанията. Предполагам, че БНБ има за цел през тези три месеца да намери купувач на КТБ за да може същата да продължи дейността си, но дали това е възможно, бъдещето ще покаже. На този етап е ясно, че заради назначения специален надзор, всички търговски дружества и граждани, които имат сметки в КТБ ще претърпят изключителни загуби. Средствата ще бъдат блокирани, защото Фондът за гарантиране на влоговете може да започне да изплаща сумите, едва след отнемане на лиценза на банката. Реално КТБ е филирала и следва БНБ да й отнеме лиценза и да поиска обявяването й в несъстоятелност, но всъщност за пореден път ще бъдем свидетели на тайни и неясни политически игри. При отнемане на лиценза на КТБ, Фондът за гарантиране на влоговете е длъжен да започне да ги изплаща след 20 ден. Към момента е известно, че ФГВ има 2.1 млрд. лв. Виждам, че масово се успокояват гражданите, че няма никакъв риск за техните средства. Не виждам как може да се получи пълно изплащане предвид това, че привлечени средства на КТБ от граждани и фирми към края на март са 6.4 млрд. лв., а активите й са под 7.3 млрд. лв. Също така не можем да бъдем наясно и с оборотните средства, които са имали фирмите и гражданите към 20 юни 2014г.
psp_11
на 20.06.2014 в 21:10:45 #2старши икономистът във фондация „Отворено общество" Георги Ангелов... ----- По-голям експерт от този няма как да се роди... Бакалавър - само, но викан навсякъде за коментари..
alabalani
на 20.06.2014 в 20:44:51 #1Пазарно правило номер 1: Винаги когато разни "експерти" се скъсват да успокояват стадото колко била ликвидна банковата система - фалират банки.