Една от причините, поради които ЕС не успя да изпълни обещанието си да достави на Украйна 1 млн. артилерийски снаряда, е недостигът на взривни вещества, пише британското издание The Economist.

Това се дължи на факта, че "краят на Студената война доведе до рязък спад в търсенето на оръжия и принуди много европейски производители на взривни вещества да ограничат дейността си, да се слеят или просто да прекратят производството си", се казва в публикацията.

Списанието, позовавайки се на експертни оценки, отбелязва, че докато компаниите инвестират средства за разширяване на производствения капацитет, изграждането на завод от нулата може да отнеме от три до седем години.

Многобройните разпоредби за безопасност и опазване на околната среда също могат да възпрепятстват разширяването на производството.

Друго предизвикателство е недостигът на квалифицирани работници в цялата индустрия, тъй като младите специалисти не желаят да работят с взривни вещества след завършване на университет.

Поради тези трудности някои доставчици на боеприпаси търсят експлозиви в други държави.

Индийските и японските производители частично запълват тази празнина. Някои експерти обаче се опасяват, че взривните вещества, доставени от чужбина, са с по-ниско качество и следователно могат да повредят оборудването.

Русия произвежда  в пъти повече и по-евтини артилерийски снаряди от Запада

Русия произвежда в пъти повече и по-евтини артилерийски снаряди от Запада

Фабричната производствена линия може да се окаже ключова за изхода на войната

Въпреки това в статията се казва, че е постигнат известен напредък в производството на снаряди.

Предвижда се до края на 2024 г. годишното производство на снаряди в ЕС да достигне поне 1,4 млн. броя, в сравнение с около 500 000 броя преди година.

"И все пак това не е достатъчно, за да се помогне на украинците, страдащи от глад за артилерийски боеприпаси", обобщи The Economist.

FT: Зависимост от Китай тормози европейската отбранителна индустрия

FT: Зависимост от Китай тормози европейската отбранителна индустрия

Китай представлява около 50% от търговията с нитроцелулоза