Продължава политиката на Дянков, която изкара хората на улиците. Това отчете председателят на КНСБ Пламен Димитров.
Продължава и обедняването на българите, показва новото изследване на синдиката.

Издръжката на живота е поскъпнала с 0.2 на сто през последното тримесечие, а на годишна база повишението е с 3.4 процента.
От синдиката предупреждават за нова ескалация на напрежението на гражданите, ако токът поскъпне от 1 юли.

За издръжката на един човек в 4-членно домакинство в края на март са били необходими 566 лева или 2264 лева за цялото семейство. Българинът се тревожи от новo повишаване на цените на ток и парно, която е възможна от 1 юли. Всяко по-нататъшно повишение на цените без нарастване на доходите ще означава ново обедняване, при това за все по-голяма част от българските домакинства, категорични са от КНСБ.

Под определения праг на бедност от 216 лева доход на едно лице от домакинството живеят 1 600 000 българи.
Над определения праг за издръжка на живота живеят 1 200 000 българи. Масово, или 3.4 милиона лица, разполагат с 310 лева на член от домакинство.

В сравнение с миналата година разходите за храна намаляват с 3% от 36 на 33%, но се увеличават разходите за вода, електроенергия и горива за битови нужди.
България продължава да заема последното място и в класацията по размер на заплащане за един час труд - 3.7 евро. Средно в Европейския съюз един час се заплаща по 39 евро.

Синдикатите са крайно недоволни от намеренията за ревизия и актуализация на бюджета и „супер консервативните оценки".
Претенциите на КНСБ към служебното правителство са нараснали през последните седмици, но Министерски съвет бяга от диалог и партньорство, посочи Пламен Димитров.

По негови думи обществените съвети не трябва и не могат да заменят Националния съвет за тристранно сътрудничество. Не се консултират с КНСБ ключови решения, като по този начин се нарушават задълженията на държавата по Лисабонския договор.

„Ако няма възможност за тристранки, нека поне има двустранни срещи или най-малкото - да ни поискат писмено становище", отбеляза Димитров и се закани, че становището ще бъде изпратено директно до Европейската комисия. „Щом не можем да се видим в София, ще се видим в Брюксел", предупреди той.

КНСБ коментира доклада на Европейската комисия за ранно сигнализиране като рискова, що се отнася до макроикономическия баланс. Родните синдикати не са съгласни с голяма част от пресилените, по техни думи, твърдения и прогнози, които не се доказват с факти. Няма основания комисията да има притеснения за разклащане на баланса, отчита Димитров, който се усъмни в цялостния подход на Комисията за ранно предупреждение, която според него не сигнализира достатъчно бързо и адекватно, а стъпва на прекалено стари данни.