Трудната раздяла на Сърбия с Русия

Сърбия изглежда се готви да се дистанцира от Русия. Балканската страна все още не се е присъединила към антируските санкции, въпреки че последните ходове на Белград предполагат, че страната скоро може официално да "избере страна" в руско-украинския конфликт, пише Никола Микович за Diplomati Courier. 

Откакто Русия започна инвазията си в Украйна, Сърбия се опитва да запази неутралната си позиция по отношение на война, която вече донесе много промени в съществуващия глобален ред. Страната от Югоизточна Европа осъди действията на Русия, въпреки че отказа да наложи санкции на Москва. С други думи, Белград се опитва да балансира стремежите си за присъединяване към Европейския съюз с тесните си политически и енергийни връзки с Кремъл.

Сега, когато Русия е изолирана и позициите й на международната арена значително отслабнаха, Сърбия вероятно не може да продължи "да прави бизнес както обикновено" със своя номинален стратегически партньор. Политически Белград все още може да разчита на подкрепата на Русия по отношение на Косово - територия, която едностранно обяви независимост от Сърбия през 2008 г. и е призната за независима държава от повечето западни държави - макар и не от четири държави-членки на ЕС: Гърция, Кипър, Испания и Словакия. Според сръбския президент Александър Вучич обаче нещата за Белград се промениха към по-лошо, след като руският президент Владимир Путин използва косовския прецедент, за да оправдае признаването от Русия на Донецката народна република и Луганската народна република.

По време на срещата си с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш на 26 април руският президент каза, че през 2014 г., когато Русия отвоюва Крим от Украйна, хората на Крим са "действали практически по същия начин като хората, живеещи в Косово - те взеха решение за независимост." Говорейки за едностранно обявената независимост на Косово, Путин подчерта, че републиките на Донбас могат да се ползват със същото право без разрешение от централното правителство на Украйна и да обявят своя суверенитет "откакто е създаден прецедентът".

В отговор на изявленията на Путин няколко проправителствени таблоиди в Сърбия публикуваха първи страници с изключително критични заглавия за руския лидер, твърдейки, че той "заби нож в гърба на Сърбия". Дори президентът Вучич изглежда е променил реториката си по отношение на Путин.

"Сега имаме проблем, защото Западът ще призова Сърбия бързо да се насочи към признаване на Косово, за да могат да кажат на Путин, че Донбас и Косово не са по един и същи начин", подчертава Вучич.

Следователно не е изненадващо, че германският канцлер Олаф Шолц открито каза, че признаването на Косово - нещо, което Германия направи отдавна - ще бъде част от бъдещото споразумение между Белград и Прищина. В средносрочен план Западът вероятно ще притисне Сърбия да признае Косово, както и да се присъедини към антируските санкции. Балканската страна, изцяло заобиколена от членове на НАТО и ЕС, изглежда няма много място за политически маневри.

Съвсем наясно с такава трудна позиция, сръбските власти вече намекнаха, че страната де факто ще бъде на западната страна в нова геополитическа битка в Студена война срещу Русия. Въпреки че Сърбия обяви военен неутралитет през 2007 г., хърватските медии съобщиха, че Белград е разрешил железопътен транспорт на небойно военно оборудване за Украйна да пресича сръбска територия. Съобщава се, че влакът е влязъл в Хърватия от Унгария на 23 април и след това е продължил през Сърбия за Румъния. Подобно действие обаче не предизвика безпокойство в Москва, въпреки че някои доклади сочат, че Сърбия също е доставяла оръжия на Украйна.

Освен че предоставя открита подкрепа на разкъсаната от война нация, Западът също изглежда очаква Сърбия да намали енергийните си връзки с Москва.

Руският енергиен гигант "Газпром" и неговото дъщерно дружество "Газпромнефт" притежават 56,15% от петролната индустрия на Сърбия (NIS) и това е нещо, което се превърна в главоболие за балканската страна. Въпреки че Вучич каза, че Белград няма да национализира NIS, сръбските власти търсят начин да намалят руското влияние в енергийния сектор на страната.

"Трябва да защитим енергийната стабилност на всяка цена, дори с цената на промяна в структурата на собствеността на NIS. Няма да отнемаме нищо от никого, но трябва да се грижим за себе си", коментира Зорана Михайлович, вицепремиер на Сърбия и министър на минното дело и енергетика, като посочи, че "войната в Украйна се промени и тепърва ще промени Сърбия".

Според съобщенията, държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR) се интересува от изкупуването на контролния пакет на NIS и е в контакт както с "Газпром", така и с правителството на Сърбия. Подобна покупка изглежда реалистична, като се има предвид, че Сърбия вече изгражда газовия интерконектор със съседна България, който ще свърже двете страни с азербайджанските производители на газ. Интерконекторът, който се очаква да бъде завършен до октомври 2023 г., също така ще позволи на Сърбия и други страни от региона да имат достъп до различни източници на газ през Южния газов коридор и терминала за втечнен природен газ (LNG) близо до Александруполис, Гърция. С други думи, те ще се опитат да постигнат диверсификация от руския газ.

Проблемът обаче е, че все още не е сигурно дали газът от Азербайджан може напълно да замени руския, поне в краткосрочен план. През 2023 г. се очаква Азербайджан да снабди европейските страни с 11 млрд. куб. м природен газ, което не може да задоволи европейските нужди, като се има предвид, че в момента ЕС внася 169 млрд. куб. м газ от Русия.

Сърбия, от своя страна, поради географското си положение, ще сподели енергийната и политическата съдба на Европа, каквато и да е тя.

Atlantic Council: Енергийната сигурност е решаващa за бъдещето на НАТО в Черно море

Атака в Черноморския регион може да има неочаквани политически или военни последици