2020 година - коронавирус, но короната е накрая

Началото - 8 март 2020 г.

Едва ли има българин, който ще забрави тази дата. Точно на 8 март рано сутринта директорът на ВМА проф. Венцислав Мутафчийски съобщи за първите два случая на коронавирус у нас - на мъж и жена, съответно от Плевен и Габрово.

Дори и след разразяването на епидемията в Европа и първите случаи в България, масово българите не смятаха, че това е нещо сериозно, а е просто вирус, като всички останали. Този "просто вирус" обаче реши да се настани трайно в ежедневието ни и да промени живота ни из основи. И така вече почти година.

След старта с два случая само след четири дни - 12 март, те бяха вече 23, а първата жертва беше с ден по-рано.

След 10 потвърдени случаи на COVID-19 у нас председателят на Националния оперативен щаб ген. Мутафчийски предложи на Министерски съвет да се ожесточат мерките на извънредното положение. Той поиска да работят само хранителните магазини и аптеките.

Тогава и предупреди, че се "задава епидемия, която е с невиждана ярост в човешката история". "Предстоят ни времена на изпитания, които не са само икономически. Ще се загубят човешки животи и то на тези, които много обичаме - тези, които са ни дали живота, които са ни отгледали, които са треперили, когато сме били малки... Не бива да ги разочароваме с нашето безхаберие."

Тези думи със сигурност все още кънтят в главите на много от нас, макар и да не вярвахме в тях, но от позицията на времето, за съжаление, те се превърнаха в горчивата истина.

Борисов: Чуйте упрека и болката на ген. Мутафчийски!

Човешкият живот трябва да бъде поставян на първо място...

Първи локдаун

На извънреден брифинг правителството предложи да се въведе извънредно положение в страната заради разпространението на коронавируса. И така

На 13 март 2020 г. депутатите гласуваха единодишно със 201 гласа "за" и въведоха извънредното положение по предложение на правителството. Първоначално обявеният срок на извънредното положение бе от 13 март до 13 май 2020 г.

На 20 март започна и изграждането на КПП-та на областните градове. Затворена бе и София. Беше преустановено посещението на паркове, градини, спортни и детски площадки на открити и закрити места. Детските градини затвориха, училищата преминаха на дистанционно обучение.

Затваряме - отваряме София, пазарите, болниците...

Какъв аргумент е "хората искат да чуят"? Това обясни Борисов като причината за разхлабването на мерките

На 30 март 2020 г. при общо 359 и само 8 жертви здравният министър Кирил Ананиев издаде заповед за задължително носене на маски на открити и закрити обществени места. Заповедта предизвика вълна от обществено недоволство и под влияние на реакцията на гражданите само няколко часа по-късно на носенето на маски на открито бе отменено. И се започна "танца с маските" - ту бяха задължителни, ту препоръчителни, ту на открито, ту и на закрито, ту нямаше маски в продажба, ту можеше и с шалове.

Едва през октомври месец при втория локдаун правилата се установиха с конкретна и детайлна заповед - от 22 октомври.

Междувременно с наближаването на лятото мерките се разхлабваха, а депутатите приеха със изменение в Закона за здравето и правила за извънредна епидемична обстановка, която влезе в сила от 14 май. Целта беше да не се удължава срокът на извънредното положение, но здравният министър и главният здравен инспектор да могат да налагат мерки, които да ограничават заразата. Ежемесечно срокът на извънредната епидемична ситуация бе удължаван, като в края на 2020 година той бе гласуван и директно до края на първия месец от новата година.

Юни месец бе завършен с 2311 установени случая и 79 жертви - далеч от прогнозите за вълната на ярост от вируса. А през летните месеци сякаш почти на път беше да се случат прогнозите на някои специалисти, че на слънце и напръскана със солена морска вода заразата COVID-19 ще изчезне.

Втори локдаун

На 15 септември училищата, макар и с празненство само за първолаците, отвориха врати. Отново имаше спорове с маски или без маски, но учителите със сигурност се въоръжиха, ако не се копия, то с шлемове.

Само две седмици след първия училищен звънец, установените случаи на коронавирус за денонощие трайно надминаха 250, а 20 дни по-късно вече се премина и психологическата граница от над 1000 на ден и отброихме над 1000 жертви.

Още в края на октомври месец капацитетът, с който работят заведенията бе намален, но на 27 октомври всички нощни заведения - дискотеки, барове и пиано барове - се затвориха напълно на национално ниво.

Въпреки това на 4 ноември отброихме 4041 новоустановени за денонощие и 1412 жертви от началото на епидемията у нас, за да достигнем до пик 11 ноември - 4390 новоустановени и да го подобрим на 18 ноември с 4828 нови случая за денонощие.

На 25 ноември бе въведен втори локдаун - затвориха отново молове, училища, детски градини и заведения - със срок до 21 декември, а противоепидемична обстановка у нас се удължи до 31 януари 2021 г.

Още преди това стана ясно, че здравната система не издържа - болниците бяха препълнени, макар и да се откриваха нови отделения. Спешната помощ не издържаше на натоварването с повиквания за четири адреса на час в столицата. Станахме свидетели и на умиращи хора пред здравните заведения - случаи от Пловдив и Благоевград. Дори и при наличието на достатъчно болнични легла с напредването на епидемията се видя основната пробойна - броят на медицинските специалисти - лекари, медицински сестри и дори санитари. Които въпреки обещания допълнителен стимул от 1000 лв. за работа на парва линия, просто са недостатъчни, особено ако и те са болни.

Така към началото на декември и въпреки мерките България запази 10-то или 11-то място по заболеваемост в ЕС, а по показателя смъртност страната води негативната класация - първо място.

Явно разпореждането от страна на премиера към лекарите да лекуват, за да може държавата да отвори напълно на 21 декември, не даде резултат и натискът към здравните заведения макар и леко намалял, доведе до това на 16 декември Националният оперативен щаб и здравният министър Костадин Ангелов да предложат на премиера Бойко Борисов действащите противоепидемични мерки, въведени на 27 ноември 2020 г., да продължат да действат до 31 януари 2021 г.

Изключение се прави само за учениците от 1 до 4 клас, детските градини и местата за хранене към хотелите, но с ограничения и вечерен час.

Така посрещнахме и Рождество Христово - в извънредна епидемична обстановка, с мерки, ограничения и статистика. И макар случаите да намаляват, здравните власти изрични предупреждаваха, че тенденцията е крехка и тя лесно може да бъде прекършена.

Надеждата в края на годината - ваксината срещу COVID-19

Оптимизмът сред хората започна да се възражда в края на годината - след първата готова и одобрена вече ваксина срещу COVID-19.

България участва в пълното портфолио с всички седем ваксини от общата европейска инициатива за производство и доставка на бъдещи ваксини срещу COVID-19.

Точно на Коледа пристигна и първата символична доставка на ваксини на Pfizer/BioNTech, а на 27 публично се ваксинираха и знакови фигури от борбата със заразата - шефът на ВМА Венцислав Мутафчийски, здравният министър Костадин Ангелов, директорът на "Пирогов" Асен Балтов. Символичната първа доставка е за под 5000 души, но следващата - от 125 000 дози - се очаква в първата половина на януари месец 2021 г.

Според националния план за ваксиниране страната ни ще бъде разделена на 7 региона за поставяне на ваксините срещу COVID-19 в няколко фази за ваксиниране по таргетни групи като се започва от медицинските специалисти, персонала на социалните институции, педагогически специалисти. Възрастните хора на и над 65-годишна възраст попадат в четвъртата фаза.

Според изследване на "Галъп интернешънъл" проведено през ноември, хората са раздвоени за поставянето на ваксината. 43% от българите са заявили, че биха се ваксинирали срещу COVID-19, но 48% са против. Останалите се колебаят.

Втората ваксина - тази на Moderna - се очаква да получи разрешение от ЕМА до 9 януари и първата доставка от нея да бъде направена отново същия месец.